И ето дойде и моето време да пиша тук. Колкото и глупаво да се чувствам за което. В крайна сметка беше време да призная пред себе си, че имам проблем. Не зная към кого да се обърна друг, по принцип сам се справям с проблемите си и не търся помощ от никого. Не заради егото ми, а защото не смятам, че съветите на околните са достатъчно обективни и отговарят 100% на случая ми. Затова обичам да анализирам сам и да взимам най-правилното според мен решение. Но ето - забих. Доста съм объркан от това, което се случва с мен, защото не съм си помислил, че мога да затъна толкова и да се окажа толкова уязвим... и зависим.
Накратко общият въпрос е "Как да престанем да изглеждаме нуждаещи се, след като определено сме и не можем да го играем другояче?" Или актьорското майсторство ни куца, или не можем да се държим неестествено.
Намирам се във Виена, втора година уча. И тук някакси нещата с жените куцат... яко. Писна ми всяка вечер да си лягам сам. Самотата ме унищожава като личност. Не става дума само за самота свързана с момичета, а изобщо. Живея сам, а преди да дойда тук, никога не съм бил сам и не знаех, че това ще се окаже проблем впоследствие. Дори веднъж си правих психологичен тест, ей така, на бъзик, и се оказа, че най-големият ми страх е самотата.
Та да започна по същество - тук свалките не вървят. Уж владея добре английски, немският все още го овладявам и принципно заговарям момичета, общителен съм. Но откакто загубих самоувереност, вече и с българките тук не се получава. Предполагам, защото вече изглеждам по някакъв начин "нуждаещ се", "отчаян". А външно не го показвам. Усмихнат съм, държа се свободно, бъзикам се... въобще гледам да е забавно и да си прекарваме готино. Даже като съм в компанията не се чувствам зле, но като се прибера в нас и веднага ме хваща депресията. (Тук държа да отбележа, че за пръв път се депресирам от поне 5-6 години насам)
Тук, във Виена, доста жени ме отрязаха. Може би повече, отколкото в целия ми живот преди това. Вече не се чувствам самоуверен и когато мацката отсреща не даде знак, че ме харесва, аз почвам да губя контрол над нещата. Викам си "май и днес няма да стане" и то не става. Мисля си, че външно не го показвам, но явно се отразява по някакъв начин на излъчването ми и по тоя начин мацката губи интерес. Няколко пъти направо си ми го казаха "I'm not interested, thank you". Или пък както сме в някой пъб, бар или дискотека казват "утре трябва да ставам рано и тряа да тръгвам сега", а в следващия момент виждам как отиват при други да се натискат. Нямам особен прогрес и с телефонните номера. Един път успях да измъкна мейла на една австрийка, а посл път като се запознах с едно момиче (което беше оня ден всъщност), ми изтъкна аргумента, че нямала австрийски телефон, а само унгарски. Дори и да се случи да се забия с някоя, тя не знам по ква причина губи интерес впоследствие. Така и не стигам до гардения, да не говорим до връзка. И не е да кажете, че си внушавам, щото ми го казват направо "било квото било", "беше само една вечер" и тва е.
Наскоро се запознах с една българка, с която прекарахме една нощ на един купон у тях заедно, само двамата, щото другите цъкаха покер, а ние си говорихме, играхме на няква друга игра. Доминирах като цяло, даже аз я научих на играта и й показвах, както си му е реда. Имахме малко спор по разни екзистенциални теми, по които аз имам твърдо мнение и не се влияя от чуждото. Дори по едно време, като че ли, тя се нагоди по моите възгледи, но както и да е... Гледахме филм докъм 6 сутринта даже. Инициирах докосване, тя не отвърна обаче, дори леко се дръпна. Все пак беше усмихната и не се държеше като няква надута кучка, да кажеш... Помислих си, че може да стане нещо и се уговорихме да ходим на един pub quiz заедно с някои от компанията. Тя ми каза да й звънна в 18:00 (знам, че аз трябва да ги определям тия неща, но тя каза, че тогава й е удобно, защото има да бачка по некъв проект за унито с няква колежка) и аз го направих, но тя не вдигна. После и звъннах още веднъж към 18:45 (а май не трябваше), за да знам колко човека сме в крайна сметка. Тя пак не вдигна. След това нито ми е писала, нито ми е звъняла. Сега не знам кво да си мисля, но честно казано предпочитам да ме отреже директно, отколкото отвътре да ме гложди мисълта, че съм могъл нещо да направя с нея.
От всичките тия историйки изниква следният въпрос: какво по дяволите е станало с мен, че момичетата не проявяват или бързо губят интерес?! Гербер, никога не показвам слабост пред когото и да е било, държа се все едно нищо не е станало, дори и след като ме отрежат. То в крайна сметка не е кой знае ква драма, но някакси вече втора година поред като е... май няма как да не се сдухам. А лошото е, че губя вече вяра в способностите си... то ми писна да ме режат, лотос.
Как да престана да съм или да престана да изглеждам нуждаещ се, след като определено съм?! Явно не мога да го играя толкова добре, изписва се по някъв начин на лицето ми. Променя излъчването ми. Поне тва е единственото заключение, до което стигам сам.
ПП. За последната мацка вие как бихте постъпили? Май малко не заслужава да я потърся повече, въпреки че играта ми е там все пак, хах.
Накратко общият въпрос е "Как да престанем да изглеждаме нуждаещи се, след като определено сме и не можем да го играем другояче?" Или актьорското майсторство ни куца, или не можем да се държим неестествено.
Намирам се във Виена, втора година уча. И тук някакси нещата с жените куцат... яко. Писна ми всяка вечер да си лягам сам. Самотата ме унищожава като личност. Не става дума само за самота свързана с момичета, а изобщо. Живея сам, а преди да дойда тук, никога не съм бил сам и не знаех, че това ще се окаже проблем впоследствие. Дори веднъж си правих психологичен тест, ей така, на бъзик, и се оказа, че най-големият ми страх е самотата.
Та да започна по същество - тук свалките не вървят. Уж владея добре английски, немският все още го овладявам и принципно заговарям момичета, общителен съм. Но откакто загубих самоувереност, вече и с българките тук не се получава. Предполагам, защото вече изглеждам по някакъв начин "нуждаещ се", "отчаян". А външно не го показвам. Усмихнат съм, държа се свободно, бъзикам се... въобще гледам да е забавно и да си прекарваме готино. Даже като съм в компанията не се чувствам зле, но като се прибера в нас и веднага ме хваща депресията. (Тук държа да отбележа, че за пръв път се депресирам от поне 5-6 години насам)
Тук, във Виена, доста жени ме отрязаха. Може би повече, отколкото в целия ми живот преди това. Вече не се чувствам самоуверен и когато мацката отсреща не даде знак, че ме харесва, аз почвам да губя контрол над нещата. Викам си "май и днес няма да стане" и то не става. Мисля си, че външно не го показвам, но явно се отразява по някакъв начин на излъчването ми и по тоя начин мацката губи интерес. Няколко пъти направо си ми го казаха "I'm not interested, thank you". Или пък както сме в някой пъб, бар или дискотека казват "утре трябва да ставам рано и тряа да тръгвам сега", а в следващия момент виждам как отиват при други да се натискат. Нямам особен прогрес и с телефонните номера. Един път успях да измъкна мейла на една австрийка, а посл път като се запознах с едно момиче (което беше оня ден всъщност), ми изтъкна аргумента, че нямала австрийски телефон, а само унгарски. Дори и да се случи да се забия с някоя, тя не знам по ква причина губи интерес впоследствие. Така и не стигам до гардения, да не говорим до връзка. И не е да кажете, че си внушавам, щото ми го казват направо "било квото било", "беше само една вечер" и тва е.
Наскоро се запознах с една българка, с която прекарахме една нощ на един купон у тях заедно, само двамата, щото другите цъкаха покер, а ние си говорихме, играхме на няква друга игра. Доминирах като цяло, даже аз я научих на играта и й показвах, както си му е реда. Имахме малко спор по разни екзистенциални теми, по които аз имам твърдо мнение и не се влияя от чуждото. Дори по едно време, като че ли, тя се нагоди по моите възгледи, но както и да е... Гледахме филм докъм 6 сутринта даже. Инициирах докосване, тя не отвърна обаче, дори леко се дръпна. Все пак беше усмихната и не се държеше като няква надута кучка, да кажеш... Помислих си, че може да стане нещо и се уговорихме да ходим на един pub quiz заедно с някои от компанията. Тя ми каза да й звънна в 18:00 (знам, че аз трябва да ги определям тия неща, но тя каза, че тогава й е удобно, защото има да бачка по некъв проект за унито с няква колежка) и аз го направих, но тя не вдигна. После и звъннах още веднъж към 18:45 (а май не трябваше), за да знам колко човека сме в крайна сметка. Тя пак не вдигна. След това нито ми е писала, нито ми е звъняла. Сега не знам кво да си мисля, но честно казано предпочитам да ме отреже директно, отколкото отвътре да ме гложди мисълта, че съм могъл нещо да направя с нея.
От всичките тия историйки изниква следният въпрос: какво по дяволите е станало с мен, че момичетата не проявяват или бързо губят интерес?! Гербер, никога не показвам слабост пред когото и да е било, държа се все едно нищо не е станало, дори и след като ме отрежат. То в крайна сметка не е кой знае ква драма, но някакси вече втора година поред като е... май няма как да не се сдухам. А лошото е, че губя вече вяра в способностите си... то ми писна да ме режат, лотос.
Как да престана да съм или да престана да изглеждам нуждаещ се, след като определено съм?! Явно не мога да го играя толкова добре, изписва се по някъв начин на лицето ми. Променя излъчването ми. Поне тва е единственото заключение, до което стигам сам.
ПП. За последната мацка вие как бихте постъпили? Май малко не заслужава да я потърся повече, въпреки че играта ми е там все пак, хах.
И не си прави лошата услуга да приемаш думите ми за верни, премисли дали съм прав и ако съм - направи нещо, за да оправиш нещата.
