Как се лекува "болно съзнание"?

Хехехе,
И три дни яли, пили и се веселили,
и аз бях там и брадата си с медовина накапах.

Малиииии... колко съм добър само (на теория разбира се ). Пич, ще трябва да черпиш, и да знаеш че бонбони не пия.

Хахахаахах Exort това ме събори от стола. Иначе късмет, брат, пиши кво е станало че сапунката взе да става интересна

Мммм, подсъзнателно съм бил прав със заглавието. Отговорът е - "Не се лекува!"

Един приятел обобщи нещата около тази дама така - "Невероятно! Зорлем да се буташ да си Пепеляшка, вместо да си Принцеса?!"

И така, тя започна отново да се вижда с него и да преспива у тях по 2-3 вечери в седмицата. На мен ми избиха чевиите, нахраних я пребогато по случая и й пожелах всичко хубаво за в бъдеще.
Нямаше да съм толкова разочарован, ако те бяха нормална двойка. Но не са... Онзи ден, дамата в изблик на не знам какво, се подложи на увеличаване на устните, тъй като нейните си бяха тънички по природа. Следващата вечер тя отиде у тях, да му се покаже и момъкът, вместо да направи един тест драйв, цяла вечер настройва безжичен рутер, да си дръпнели филмче...

И тъй, моя милост си отиде на дискотека, както подобава в Петък вечер. Докато си пиехме с френда, до нас се настаниха две дами, на около 35-6. Едната имаше визия на Памела Андерсън, другата беше "приятелката, която е там, да те пази". Е не можа да ни опази - охраната идва три пъти да ни прави забележки за "разюздано поведение и непристойност"
Сутринта, лежейки до това произведение на изкуството, тялото на Памела, си помислих: "Друго си е този безжичен рутер,а?"


Работи, сякаш нямаш нужда от пари.
Танцувай, сякаш никой не те гледа.
Пей, сякаш никой не те слуша.
Обичай, сякаш никога не си бил нараняван.

Някъде го четох това и се е забило в съзнанието ми - чиста проба истина!


Съжалявам, че ще трябва да сваля от екран тази латиноамериканска продукция, но всяко нещо има начало и край

По някой път ми иде да се пукна от завист... Щастливец!

Като четях това, имах чувството, че аз съм го писал!
Почти същата история, с една бивша колежка от предишната работа. Имаше си 5 годишна връзка, но някак си си допаднахме.
Само че аз стигнах по-далеч, ходихме няколко месеца заедно, тайни срещи след работа, и т.н. Накрая тя се изнесе, повече от три месеца бяхме заедно, почти се нанесох да живея при нея. Тя ме обичаше, казваше, че ме чувства като човека, с който ще прекара живота си, че сърцето и е мое. Но - не можа да сложи окончателен край с него, все си оставяше вратички, чеваха се, после почнаха и дасе виждам, първо рядко, после по-често.
И накрая се върна при него и другата година ще се женят
Един ден си мислиш, че си открил жената на живота си.
Това беше един петък, когато се връщахме заедно от почивка и мислехме къде да си наемем квартира, за да сме заедно, кога евентуално ще се оженим и такива работи.
А на следващия (всъщност, в неделя) ми заявява, че се връща при него!
Абе, с една дума, сапунка от всякъде
И сега от три седмици съм сам и се чудя какво да правя!
То е ясно какво, ще трябва да минавам на следващата, ама аз не съм Дон Жуан все още