Хам... днес цял ден съм на работа. Имам предвид че по цял ден стоя в офиса, търкам столчето и в края на месеца получавам заплата. Ето това е работа. Прииска ми се да поспамя в този форум.
Емоционален пътешетсвеник- ето за това ми се говори.
Преди 4 години се запознах с една жена... в mirc. Тя беше на 30 години, а аз на 24. Всяка вечер се "срещахме" в mirc и си говорихме - за нещата от живота и за живота от нещата. И така няколко месеца. Тя се казваше Димитричка и беше от Каспичан- един прекрасен български град. Беше ми интересно да си говоря/пиша с нея, тя беше по-голяма от мен, имаше повече култивиран опит ииии беше достатъчно интелигентна да може да го предаде с думи. За мен беше като един нов свят, в който ми харесваше да пътешествам, в каквато на мен ми се прииска посока. Това което ме привлече най-много в нея е тя беше/е емоционално интелигентна.
Емоционално интелигентна жена- това е едно такова полумитично същество от женски пол, което е осъзнало женската си природа и е отредило за мушкато мястото, което му се полага. И не само това- осъзнала е необятността на вътрешно-емоционалния си свят и търси реални дразнения (разбирайте истински МЪЖЕ), които би поканила в него. Интересно е че тяхната бройка може да бъде неограничена. (Забележка: за курва изобщо не говоря)
Хамммм... Жена на около 30, осъзнала себе си... Досещате се за какво си говорим тук. По едно време хормоните от Каспичан започнаха да прелитат към моето PC (хормоните... това не точната дума, звучи пуберитетско- женското желание- така е по-добре). Но аз си бях решил за себе си- никакъв лотос. Латинка само би развалил това, което имаме между нас- неподправеното приятелство. Тя разбира се не беше съгласна с това, какво да се прави- съдба.
След това и отидох на гости, запознах се лично с нея, спах у тях. Беше супер мистично- тя просто си беше такава- харизматична и неподправена. За мен беше като картина, в която можеш да намериш всичко и окривайки нещо ново за нея научаваш нещо ново за себе си- надхвърляш хоризонта си. Не бях срещал такова явление в живота си.
Дай пак да се върна на приказката- "спах у тях". Няма нужда да питате дали е имало маргаритка. Не, люляк нямаше! Тъпо нали?! Аз не мисля така!
На връщане в автобуса си мислех за приключението, което ми се беше случило. После пак си писахме...
. Тя ми говореше за мъжете си, за емоционалните си изживявания с тях, за магията на човешките отношения. Един път тя ме обиди и аз реших да скъсам всякакви контакти с нея- беше лесно- спрях да влизам в mirc, изтрих номера и (нарочно не го бях запомнил!). Тя се обажда няколко пъти, един път идва специално до моя град за да ме види...
Минаха 4 години. Имаше период когато на всеки 2 седмици минавах на 10 км от Каспичан и винаги си мисих за нея. Знаех, че никога няма да я забравя.
Миналата есен влязох в mirc и видях познат никнейм. Писах и. Попитах дали това е човекът, който ... е такъв и такъв и прави това и това. Оставям на Вас да си представите чувството, което и двамата изпитахме. Скоро след това се видяхме. Те се премести да живее на квартира в моя град Симитли и се видяхме отново на живо. Тя не можеше да повярва, че не съм я забравил през всичкото това време. И тя не ме беше забравила. И продължихме от там от където бяхме приключили в нашите отношения. Пита ме защо съм постъпил така, аз не отговорих.
Скоро след това пак се разделихме, този път може би за винаги, този път аз я обидих.
Тя ми разкри женския емоционален свят (разбира се хората не са еднакви), а в последствие открих супер много сходства и в приятелката си и в едно цвете(жена), с което започнах да си пиша наскоро.
Аз бях нейния емоционален пътешественик. И не бях единствен . Но това не ме интересуваше ( правилно!, после осъзнах колко е ценно да не ревнуваш ). Тя сподели с мен че и е писнало от мачовци-спортисти, иска нещо истинско, нещо реално, каза че иска (такъв като) мен.
За какво ми беше да разказвам тази история- може би е добре като идея да започна да списвам весник "Лична драма". "Емоционален пътешественик"- към сегашния момент си мисля, че ето това търсят жените (тези които са емоционално интелигентни, осъзнали себе си).
"Емоционален пътешественик" е еднакъв и за двете страни- и за мъжете и за жените. Той започва и свършва от едно и също място на всички нас. При мъжете се инициира от онова специално място, после търси своя път към нежния пол и познайте къде финишира. Пак там
, но при жените.
Прочетох няколко статии от форума. Останах с впечатление че някои потребители си мислят "защо трябва да правя тези неразбираеми магии, за да мога да спечеля момичето". Ми защото приятелю това е пътя. Той започва с твоето мъжко привличане и ако искаш "да говориш с нея" на един език, то трябва да извървиш своето пътешествие с нея. И си мисля че и в дългите връзки е така- докато пътешествате заедно си on the save side.
////--------//////
- Имената са подменени.
- Не знаех в коя секция да постна, а и не исках да спамя във важните.
Интересно колко много глупости написах само за половин час. Чудя се дали не съм си изгубил сам времето. Моля споделете.
Темата е преместена от "Информация за форума, проблеми, предложения" във "Всичко друго".
Емоционален пътешетсвеник- ето за това ми се говори.
Преди 4 години се запознах с една жена... в mirc. Тя беше на 30 години, а аз на 24. Всяка вечер се "срещахме" в mirc и си говорихме - за нещата от живота и за живота от нещата. И така няколко месеца. Тя се казваше Димитричка и беше от Каспичан- един прекрасен български град. Беше ми интересно да си говоря/пиша с нея, тя беше по-голяма от мен, имаше повече култивиран опит ииии беше достатъчно интелигентна да може да го предаде с думи. За мен беше като един нов свят, в който ми харесваше да пътешествам, в каквато на мен ми се прииска посока. Това което ме привлече най-много в нея е тя беше/е емоционално интелигентна.
Емоционално интелигентна жена- това е едно такова полумитично същество от женски пол, което е осъзнало женската си природа и е отредило за мушкато мястото, което му се полага. И не само това- осъзнала е необятността на вътрешно-емоционалния си свят и търси реални дразнения (разбирайте истински МЪЖЕ), които би поканила в него. Интересно е че тяхната бройка може да бъде неограничена. (Забележка: за курва изобщо не говоря)
Хамммм... Жена на около 30, осъзнала себе си... Досещате се за какво си говорим тук. По едно време хормоните от Каспичан започнаха да прелитат към моето PC (хормоните... това не точната дума, звучи пуберитетско- женското желание- така е по-добре). Но аз си бях решил за себе си- никакъв лотос. Латинка само би развалил това, което имаме между нас- неподправеното приятелство. Тя разбира се не беше съгласна с това, какво да се прави- съдба.
След това и отидох на гости, запознах се лично с нея, спах у тях. Беше супер мистично- тя просто си беше такава- харизматична и неподправена. За мен беше като картина, в която можеш да намериш всичко и окривайки нещо ново за нея научаваш нещо ново за себе си- надхвърляш хоризонта си. Не бях срещал такова явление в живота си.
Дай пак да се върна на приказката- "спах у тях". Няма нужда да питате дали е имало маргаритка. Не, люляк нямаше! Тъпо нали?! Аз не мисля така!
На връщане в автобуса си мислех за приключението, което ми се беше случило. После пак си писахме...
. Тя ми говореше за мъжете си, за емоционалните си изживявания с тях, за магията на човешките отношения. Един път тя ме обиди и аз реших да скъсам всякакви контакти с нея- беше лесно- спрях да влизам в mirc, изтрих номера и (нарочно не го бях запомнил!). Тя се обажда няколко пъти, един път идва специално до моя град за да ме види...Минаха 4 години. Имаше период когато на всеки 2 седмици минавах на 10 км от Каспичан и винаги си мисих за нея. Знаех, че никога няма да я забравя.
Миналата есен влязох в mirc и видях познат никнейм. Писах и. Попитах дали това е човекът, който ... е такъв и такъв и прави това и това. Оставям на Вас да си представите чувството, което и двамата изпитахме. Скоро след това се видяхме. Те се премести да живее на квартира в моя град Симитли и се видяхме отново на живо. Тя не можеше да повярва, че не съм я забравил през всичкото това време. И тя не ме беше забравила. И продължихме от там от където бяхме приключили в нашите отношения. Пита ме защо съм постъпил така, аз не отговорих.
Скоро след това пак се разделихме, този път може би за винаги, този път аз я обидих.
Тя ми разкри женския емоционален свят (разбира се хората не са еднакви), а в последствие открих супер много сходства и в приятелката си и в едно цвете(жена), с което започнах да си пиша наскоро.
Аз бях нейния емоционален пътешественик. И не бях единствен
. Но това не ме интересуваше ( правилно!, после осъзнах колко е ценно да не ревнуваш ). Тя сподели с мен че и е писнало от мачовци-спортисти, иска нещо истинско, нещо реално, каза че иска (такъв като) мен.За какво ми беше да разказвам тази история- може би е добре като идея да започна да списвам весник "Лична драма". "Емоционален пътешественик"- към сегашния момент си мисля, че ето това търсят жените (тези които са емоционално интелигентни, осъзнали себе си).
"Емоционален пътешественик" е еднакъв и за двете страни- и за мъжете и за жените. Той започва и свършва от едно и също място на всички нас. При мъжете се инициира от онова специално място, после търси своя път към нежния пол и познайте къде финишира. Пак там
, но при жените.Прочетох няколко статии от форума. Останах с впечатление че някои потребители си мислят "защо трябва да правя тези неразбираеми магии, за да мога да спечеля момичето". Ми защото приятелю това е пътя. Той започва с твоето мъжко привличане и ако искаш "да говориш с нея" на един език, то трябва да извървиш своето пътешествие с нея. И си мисля че и в дългите връзки е така- докато пътешествате заедно си on the save side.
////--------//////
- Имената са подменени.
- Не знаех в коя секция да постна, а и не исках да спамя във важните.
Интересно колко много глупости написах само за половин час. Чудя се дали не съм си изгубил сам времето. Моля споделете.
Темата е преместена от "Информация за форума, проблеми, предложения" във "Всичко друго".