Моята тема

Здравейте! В този форум съм от много време. В едни моменти съм бил редовен тук, в други - не чак толкова. Старал съм се да бъда полезен на хората, които търсят съвети тук. Доколко съм успял - не знам. Избягвам съм да задавам глупави въпроси, мъчил съм се да прокарам сам пътя си. Но в последно време нещо се случва с мен. Нещо не добро. Живея като весел оптимист, винаги усмихнат, старателен в това, което прави. Но напоследък това изчезна. Успехите изчезват, идват провали. Случвали са се и преди, били са нещо временно, което с труд съм преодолявал. Сега обаче случаят е различен. Между многото усмивки и веселост се натрупаха твърде много мрачни часове и дни. Преживях тотален провал и в професионален план. И най-плашещото - смелите мечти, че ще променя света вече са минало. И сега се подготвям за пътуване. За всеки един от нас настъпва време за промяна. Настоящата промяна ми се иска да я начирам порастване. Време е момчето да стане мъж. С онези същите смели мечти, надежди и амбиции. Но с по-ясна идея как да ги постигне, с по-бърза мисъл, с по-остър ум, с повече постоянство и непримиримост. Страхувах се от разочарованието на хората около мен. Вляех се от тяхното мнение и направих много компромиси. Със себе си, със желанията си, дори и с мечтите си. Поглеждайки назад не мога да си обясня някои мои действия. Привидно успях много. Но това не беше моят път, това не бяха успехите, които исках. Те се различаваха от мечтите, желанията и амбициите ми. И провалът дойде логчино. Близките ми бяха разочаровани. Аз - тройно повече. Часове и дни прекарвам, за да си отговоря - защо така се случи. И мисля, че вече знам.
Тръгвам по нов път. По моя път. Ще следвам моите мечти, а не тези на някой друг. И с нищо по-малко няма да се задоволя. За да го постигна, обаче, трябва много труд. Много мои вътрешни демони трябва да бъдат победени. Проблемите са вътре в главата ми. Оптимизмът ми отстъпва мпсто на доста дълбока депресия. Срещу нея е насочена и битката ми. Причината не е в хората около мен - имам добри приятели и семейство, много хора, които обичам, на които държа и от които получавам същото. Проблемът както казах, е вътре в главата ми. С всички компромиси, които направих аз изгубих себе си, мечтите си, изгубих целеустремеността, страстта, тръпката. От постоянен извор на жизнена сила и вдъхновение се превърнах в нещастен и депресиран смотльо. И сега пред мен е пътят. Знам накъде да тръгна. Ще си върна всиката жизнерадост, сила, мечти, трудолюбие и така нататък. Междувременно се надявам да придобия качествата, които да ми помогнат никога повече да не го изгубя. Както казах - време е момчето да стане мъж и да порастне.


Знам че темата е странна. Не става въпрос и за сваляне на момичета. Това е темата за моето усъвършенстване. Искам да го проследя, а искам и малко странични мнения. Ще продължавам да пиша тук, когато реша, че има важна промяна. Ще се радвам, ако някой си направи труда да го прочете и да изкаже мнения и препоръки

Според мен ми звучиш като напълно осъзната личност, просто на момента си решил да споделиш, само една препоръка - казваш ще се бориш срещу депресията, аз ще се ползвам от опита на Майка Тереза, която е казала "аз не се боря срещу войната, аз се боря за мира". Мисля че можеш да схванеш разликата. Друг пример- като си казваш "не мисли за депресия, не мисли за депресия" - за какво мислиш? Само от любопитство, данеби скоро да завършваш?

The Secret

Luckynumber13, благодаря заоценката. Колкото и да съм озъзнал какво искам от живота има доста неща, върху които да поработя, за да успея да ги постигна . Съвета ти е добър и смптам да го послушам. Относно въпроса ти - завърших гимназия преди 2 години. С висшето, както написах, се провалих.

Don Kiko, би ли пояснил?

просто гледай The Secret... ще те надъха, а и ще видиш живота от друга гледна точка

И от мен един съвет за борбата с депресията: Според Anthony Robbins( известен психолог, които се занимава с решаване на хорските проблеми, били те големи или малки) когато изтриеш от речникът си дадена дума за чувство - можеш да спреш да изпитваш това чувство. Аз го пробвах и честно казано не очаквах, че ще подейства. Номерът е вместо дадена дума да използваш някоя друга, която е препоръчително да е и по-забавна за самият теб. Вместо "Аз съм депресиран" използвай "Малко съм накиселял" или нещо от сорта.

Другата врътка е, когато някой те попита как се чувстваш, независимо от настроението ти винаги да изпозваш думи като страхотно, великолепно, прекарасно, изключително добре, невероятно и т.н. защото когато изричаш тези думи ти започваш да мислиш за това чувство, а заедно с това и да се чувстваш по-този начин, или най-малкото да се чувстваш доста по-добре.

Т.е. да обобщя: Когато мислиш за дадена чувство, ти го обличаш с дума и самата мисъл за думата те кара да почувстваш дадената емоция. Ако замениш думите, с които описваш негативните емоции, които се спохождат по-често и ако използваш думи като "страхотно", за да описваш положителните емоции, които те спохождат - то след време в речникът ти ще останат само думите, които ти си избрал, а така ще изпитваш и чувствата, които ти си избрал.

И успех в пътуването!

Здравейте. Мина известно време от последния ми пост по темата. Май е време да я съживя. Благодаря ви за съветите, оценявам ги.
Пиша, защото имам нещо ново да споделя. От няколко дни се чувствам като нов - сила, енергия, оптимизъм и вяра. Това е точно вярата, която бях изгубил. Нещо вътре в мен постоянно ми нашепва - ще стане работата, пич. Това ми казва, че ще успея да постигна промяната си.


Да,знам, че спамя. Но това си моята тема дневник, направих си я за това - да си пиша тези неща. Пък живот и здраве някой ден да напиша нещо полезно и за другите в тази тема - би било удоволствие

Темата е преместена от подфорум "Дон Жуан Дискусии" във "Всичко друго".

Не си успял да влезнеш в някой от университите тази година, но това не означава, че не можеш да се пробваш догодина, когато ще успееш. Всяко зло за добро... не си имал достатъчно късмет или не си положил достатъчно "потни" усилия, което произлиза вероятно от факта, че не си осъзнавал, колко важно е за теб да следваш и осъществиш мечтите си. След като вече си наясно със "защо" и "как", наясно със себе си и истинските ти възможности, не ти остава нищо друго освен да постигнеш желаното.

Бате от ся ти казвам, лежиш на грешната кълка, никой не може да промени света, дори Чък Норис Ти хубаво, че летиш, ама лети внимателно, щот и аз искам да съм по-добър от Hancock, ама нъцки много е скъпо

Чувстваш се тъпо щот си се съобразявал с другите - мега грешка, прави си кефа, давай го айляк и да не ти дреми мн мн :P
И не се вкарвай във филми, нищо толкова не е станало, ако ще да си прекъснал архитектура последен курс. Ти не се променяш, просто се изграждаш Живота е пред теб

Разкажи по-подобрно кво ти се е случило, интересно ми е