Така, сега една историйка от днес следобяда. Преди 20тина дена бях на един фирмен банкет в Бургас ама само по-големи от мен. Диапазона 30-50г., ама инак музика, пиене, всичко си имаше. И така влизам аз с шефа и абсолютно никой не познавам той почва да ме запознава там с някакви негови колеги, приятели и те повечето с жените си. И аз въртя се въртя се ама ми е скучно, те само говорят кой каква ипотека плаща, какви лихви му текат, децата му къде учат, мен ми писна и наляво надясно, заприказвахме се с бармана, и хахо хихи пуска пича яко ретро ама диско от 80те дето много ме кефи мен и аз на 1 питие съм се подгрял и една група жени, ама тоз диапазон 30-40г, инак натокани, направени, ама такива седят и нервничат нали се сещате. И викам аз здравейте дами, колеги ли сме )аз знам че сме) и викам ееее събрахме се само хубави хора значи, смеят се, представям се аз и почвам да ги каня една по една да танцуваме. С всички танцувах и те вече се подгряха и с пиене и такива аз на тяхната страна от масата се преместих и си говорим някакви глупости и тогава се загледах така към другия край и гледам ама всички мъже ме гледат нещо накриво и като ги погледна и се обръщат или гледат надолу. А говорим мъже на по 40г, стабилни такива с положение дето се вика 
Идва шефа тъй тъй ще ставаме вика там неговите познати да ходят на друга кръчма, викам аз ще остана тук да си говорим по женски с дамите 
и цяла вечер общо взето беше ей така смях. И те вече се разотиват с мъжете си някои и остава една мацка руса с очилца и още 3 май бяха ама те лом пияни. Викам искаш ли да се разходим на въздух малко и то където малко та цялата морска изорахме ама много време си говорихме и само двамата и ми вика много ми е приятно да си говоря с теб и такава се гушнала в мен и сме се спрели и гледаме морето и се умълчахме. Вика за какво мислиш, викам как да те целуна 
ами вика не го мсили много и то си стана мляскане натискане и оттам в квартирата й и още същата вечер латинка. На другата сутрин обаче една такава омърлушена, аз не съм такава, по принцип не правя орхидея на първа среща и т.н. викам стига глупости, снощи беше страхотно и тя се поотпусна, усмивка от ухо до ухо и цял ден бяхме заедно. И аз пътя и за София на другия ден, разбира се разменихме си координати и тя звънеше всеки ден горе долу. А забравих да кажа че тя е на 31 разведена. И тя идва онзи ден тук в София пак да се видим и като големи хора седнахме и й викам, знаеш че е само циклама, тя вика да знам, аз го искам така, нямам илюзии и т.н и се разбрахме това да е последна среща, да си я изживеем на макс и си изтрихме телефоните взаимно предварително, да не се изкушаваме да си звъним. И се рахождаме из центъра и в една заложна къща гледам един часовник РАДО ама готин такъв (той не е бил радо де за 250 кинта, имитация), и викам гледай къв хубав часовник ама ей така просто възклицание и тя вика харесва ли ти викам да, някой ден ще си купя такъв и после тя вика ще се видя с една приятелка и за 1 час духна някъде. И днеска я изпращам на автогарата и тя се качва вече, вика благодаря ти за прекрасния уикенд и ми бута някаква кутийка в ръцете и аз я взимам машинално, обичам подаръците, и се сещате вече какво имаше вътре. Едновременно ми е голям кеф като получавам подаръци, но ми е много тъпо че даже й нямам телефона да й благодаря. И сега се въртя тука, гледам си го, кефи ме, тъпо ми е, усмихвам си се сам като малоумен и се чудя кога ще заспа
ПП: повече ми е кефа
Идва шефа тъй тъй ще ставаме вика там неговите познати да ходят на друга кръчма, викам аз ще остана тук да си говорим по женски с дамите и цяла вечер общо взето беше ей така смях. И те вече се разотиват с мъжете си някои и остава една мацка руса с очилца и още 3 май бяха ама те лом пияни. Викам искаш ли да се разходим на въздух малко и то където малко та цялата морска изорахме ама много време си говорихме и само двамата и ми вика много ми е приятно да си говоря с теб и такава се гушнала в мен и сме се спрели и гледаме морето и се умълчахме. Вика за какво мислиш, викам как да те целуна ами вика не го мсили много и то си стана мляскане натискане и оттам в квартирата й и още същата вечер латинка. На другата сутрин обаче една такава омърлушена, аз не съм такава, по принцип не правя орхидея на първа среща и т.н. викам стига глупости, снощи беше страхотно и тя се поотпусна, усмивка от ухо до ухо и цял ден бяхме заедно. И аз пътя и за София на другия ден, разбира се разменихме си координати и тя звънеше всеки ден горе долу. А забравих да кажа че тя е на 31 разведена. И тя идва онзи ден тук в София пак да се видим и като големи хора седнахме и й викам, знаеш че е само циклама, тя вика да знам, аз го искам така, нямам илюзии и т.н и се разбрахме това да е последна среща, да си я изживеем на макс и си изтрихме телефоните взаимно предварително, да не се изкушаваме да си звъним. И се рахождаме из центъра и в една заложна къща гледам един часовник РАДО ама готин такъв (той не е бил радо де за 250 кинта, имитация), и викам гледай къв хубав часовник ама ей така просто възклицание и тя вика харесва ли ти викам да, някой ден ще си купя такъв и после тя вика ще се видя с една приятелка и за 1 час духна някъде. И днеска я изпращам на автогарата и тя се качва вече, вика благодаря ти за прекрасния уикенд и ми бута някаква кутийка в ръцете и аз я взимам машинално, обичам подаръците, и се сещате вече какво имаше вътре. Едновременно ми е голям кеф като получавам подаръци, но ми е много тъпо че даже й нямам телефона да й благодаря. И сега се въртя тука, гледам си го, кефи ме, тъпо ми е, усмихвам си се сам като малоумен и се чудя кога ще заспа ПП: повече ми е кефа
