послание

Моят проблем е, че почти завършвам, но не можах да си изградя мрежа от много приятели в университета. Даже ако трябва да съм честен докрай, в момента нямам нито един приятел. Да искам да пия една бира няма на кой да се обадя, ще ми откажат любезно. В първи, втори курс ме беше някак страх от всички, почти несъзнателно. Повечето бяха от големи градове, имаха парички и имаха вече и познати от техния си град, по-големи студенти от университета или от друго място, а аз дойдох съвсем сам в София, не познавах абсолютно никого.

В общежитието бяхме трима в една стая и още от първата вечер другите двама някак си се групираха и започнаха да действат леко опозиционно срещу мен. Даже един път дойдоха и започнаха да ми крещят защо не съм чистел в стаята. Те си чистели под леглота, а аз не. Стана ми ядно, защото всеки си чисти под своето легло, но те ми крещяха силно, сякаш аз съм виновен за всичко. Но нали съм си путьо и си премълчах скромно. И с жените беше доста подобно. Веднъж едно момиче ме покани някъде (представете си), но аз само казах, че съм съгласен и се изпарих най-путьовски на момента. И винаги преди това, някак си ме е било страх и от момичета, и от момчета. Не става въпрос за самочуствие или нещо друго. Просто съм си такъв, саможив, самодостатъчен, колкото и лошо да звучи. Съвсем искрен съм, не чуствам липса от приятели или от гаджета.

И малкото приятели, които имах преди в университета вече съвсем ме отрязаха. Гледат само любезно да се измъкнат, когато им се обадя. Веднъж, в четвърти курс, един приятел ме покани на рожден ден. Мисля, че беше защото му бях помагал през годините за университета и той от хорски срам ме покани, макар, че и той не малко ми е помагал. Но на рождения ден още щом седнах на едната маса и веднага един се премести оттам, а другите почнаха да бърчат носове сякаш съм мангал от улицата. Най-накрая се напих здраво и после повече никой от тях не ме се обади.

Бях се влюбил в едно момиче от курса и случайно я намерих в скайп и известно време си писахме като по често тя започваше разговора. Но веднъж под влиянието на алкохола и написах, че имам чуства към нея. Тя само каза, че знае и както може да се очаква "взаимоотношешнията ни" спряха преди да сме били приятели или каквото и да било.

Винаги съм си бил такъв. Незаинтересован, неориентиран, с ниско либидо. Мисля, че това е много по-дълбоко отколкото може би изглежда. Няма да ме спасят накакви си там pick-up-ове, библията, играта и не знам още какво. Как да изтрия нещо, с което съм се родил и за запиша нещо ново?! Имах познати, които си бяха отворени, готини и вземаха гаджетата без да са чели нищо. Е, как става това?

Та искам, е заключение да ви кажа, че тези книги няма да ви променят ако си го нямате отвътре. Могат да ви изгладят повечето гънки, но нищо основно. Това, че имаш два крака не означава, че ще станеш олимпийски шампион.

тука си с грешка никои не се ражда научен и както пише в библията дон жуанството е състояние на духа така че учи се от живота от несполуките и се изграждай като личност

Мисля, че ме мислят за гей, досега не съм имал приятелка и не съм правил циклама.

Пич за мене си странен.Приличаш ми на един индивид,който сякаш няма нужда от света и хората в него. Според мен проблема ти е,че не използваш това,което знаеш,а само трупаш. Не си тъп,личи си,но пробвай да се отвориш към останалите,било то с играене на роли или лицемерство и така полека-лека ще си намериш някаква компания. Явно не ти се занимава много с променяне на каквото и да е било,но ако промениш начина,по който гледаш на себе си,може и да се почувстваш по-добре. Покажи на света кой си всъщност и той няма да те отхвърли,но докато си затворен - не може да очакваш чудеса,макар че се случват,както всички ние знаем

iwanttofuckher - с теб сме си писали и на ЛС и определено не си тъп. Както виждам не си правил упражненията дето ти бях писал нали? Знам че е така защото нямаше да фигурира думата страх в този пост. Озаглвил си го "послание" - какво ти е посланието? Никакво посление не видях, само оплакване. Според мен те е страх не от хората, а от теб самия. Момиче те е поканило, спекъл си се, ок няма проблем, това е опит, който трябва да те провокира за следващия път, а не да те отказва! Според мен тук търсиш съчувствие, може би комплименти и т.н. Ок имаш ги, но какво променя това. Ето млад си, красив, умен забавен... И какво? Абе нали ти казах - ПРАКТИКА МОМЧЕ!!! няма по-големи букви с които да ти го напиша. Имай предвид че аз самия сега се харесвам много повече отпреди, света е розов и момичетата около мен го забелязват, със същите дрехи като преди съм, но тогава не ми обръщаха внимание, а сега - абе знаеш ли това ти отива онова ти отива, интересуват се, забелязват ме, а съм на външен вид абсолютно същия. Промени се пич, казваш че трябва да го имаш отвътре - отвътре трябва да имаш ЖЕЛАНИЕТО за промяна и ще видиш как ще се напаснат нещата, теб просто те е страх и си прочети постовете - само се оплакваш, вече и мен ме дразниш, защото няма лошо да си изпаднал в дупката и да поискаш помощ, лошото е да останеш на дъното и да се оплакваш както правиш ти. В момента ти описавам картинката както я виждам аз - не ми харесваш такъв, aWaY е писал че си странен - ние сме хора, които не те познаваме и виж какви впечатления оставяш. Спри да пишеш в тоз форум за 1 месец и най-сетне мини през демоник конфидънс!

и последно - спри да се напиваш, защото си мухльо, като се напиеш си пиян мухльо, което е по-лошо!!!

моя съвет е да ограничиш максимално компютъра, запиши се на всевъзможни спортове и хобита колкото средставата ти позволяват
и не се вкарвай в излишни филми (да не ти пука за чуждото мнение). Ако се чувстваш толкова объркан един на добър психолог - не е срамно

iwanttofuckher, 31 January 2010 - 02:29 PM написа:

Съвсем искрен съм, не чуствам липса от приятели или от гаджета.

Един тъп въпрос от моя страна. Ми като не чувстваш липса, защо пускаш тази тема? Изобщо така малко ни объркваш, да продължаваме ли да четем?

Втори тъп въпрос: това което описваш истина ли е или се опитваш да ни метнеш по върбите?

Сега на сериозно. Това че имаш два крака не означава че си шампион, а това че ти е съдено да ходиш.

Просто не можеш да повярваш каква сила дават тези книги и средата от хора, които се интересуват от тези неща. Видях го върху себе си, в момента го виждам и върху един човек, на който само му подшушнах "pickup". Сега всеки път като ме види ме пита за нещо си.

Не мога да върна лентата назад за да ти покажа какво представлявах преди 2 години.
Така че... давай, използвай времето.

Втори тъп въпрос: това което описваш истина ли е или се опитваш да ни метнеш по върбите?

Защо да не е истина, фантастично ли ти звучи?

Дам, малко абсурдно.

И все пак продължавам да мисля, че ако имаш желание можеш да свършиш много неща за себе си, определено.
Изтървал си училището, сигурно и казармата, после и университета. Сега можеш да влезеш в някакъв клуб- спортен, шахматен, събиране на марки, туристически, танци. Там ще имаш къде да се развиеш.
Ако искаш ще ти дам пример. Посещавам едно такова занимание от 4 месеца (тука във форума се лигавя че ходя на плетки и гоблени, друго е)- с хората се виждам 2 пъти седмично редовно, а и се виждаме по партита (това отделно, ама колкото ти сърце сака), отделно вече за втори път ще ходим на ескурзия заедно всички. Мога да споделя че НЕ ми остава време да се видя със "старите си приятели", онези които имам от преди това. Има много мощни средства за всичко, стига да имаш информация за тях и да имаш желание да ги използваш внимателно.

Да, така е. Изтървах много досега. И училище, и университета. Можех да имам приятели и приятелки, а дори и гаджета. Но винаги първата ми реакция на повечето случаи беше да се отдръпна и да си пасувам. Не можах и това си е. Само не мога да си обясня, защо не можах да се променя при тези възможности?

Мога да споделя и още други преживявания, още откакто се помня, с които да ви шокирам. Това си е истината, аз просто съм едно антисоциално нищо.

iwanttofuckher, 02 February 2010 - 01:14 PM написа:

Само не мога да си обясня, защо не можах да се променя при тези възможности?

Нямал си желание.
Не греши само този който нищо не прави.

Пропуснах безлично най-щастливите години от живота си. Няма оправдание и причина за това. Просто не виждам спасение след такъв кофти старт на живота ми.

iwanttofuckher - ти си егати пича честно. Пропуснал бил най-хубавите години от живота си? Това като са най-хубавите години, оттук нататък мене какво ме очаква по тази логика? Познай на Хю Хефнър кои са му най-хубавите години... Кога ще спреш да пишеш във форума? ИЗЛЕЗ НАЙ-СЕТНЕ НАВЪН!!! Като те гледам имаш желание за комуникация, инак нямаше да пишеш тук. Вместо да си хабиш енергията в оплакване концентрирай същата енергия в нещо градивно. Теб те плаши първата стъпка, а именно фразата "Здравей!". Това се иска от теб бе момче. Отиваш и заговаряш момиче за каквото и да е. Не мисли дали е банално, не мисли тя какво мисли за теб не мисли изобщо. Ще мислиш га се явяваш на Минута е много. Тук мислене няма, на теб това ти пречи. Имам една молба - МОЛЯ ТЕ напиши КОНКРЕТНО КАКВО ИСКАШ!!! Много ме съмнява че дори си имаш бегла представа. Първият път ли те плаши? И мене ме плашеше - дали ще й стигне размера, дали ще свърша бързо, дали ще е доволна като цяло - вярвай ми една жена само ще те насърчи, особено ако й признаеш че ти е за първи път това много ги амбицира - все пак тя ти е първа и ще иска да я запомниш. Та пак молбата ми е - напиши какво искаш, искаш да чукаш - имаше такава тема твоя, дадохме съвети доколкото можахме, но все пак замисли се искат се и малко усилия от твоя страна - не мога да ти докарам мацка, да й отворя аз краката и да ти кажа "айде мойто момче ти си на ход". Напиши конкретно ИСКАНЕТО ТИ вече разбрахме за живота ти че си го пропилял и т.н., кажи сега какво ИСКАШ!!!

iwanttofuckher, 31 January 2010 - 02:29 PM написа:

Моят проблем е, че почти завършвам, но не можах да си изградя мрежа от много приятели в университета. Даже ако трябва да съм честен докрай, в момента нямам нито един приятел. Да искам да пия една бира няма на кой да се обадя, ще ми откажат любезно. В първи, втори курс ме беше някак страх от всички, почти несъзнателно. Повечето бяха от големи градове, имаха парички и имаха вече и познати от техния си град, по-големи студенти от университета или от друго място, а аз дойдох съвсем сам в София, не познавах абсолютно никого.



Та искам, е заключение да ви кажа, че тези книги няма да ви променят ако си го нямате отвътре. Могат да ви изгладят повечето гънки, но нищо основно. Това, че имаш два крака не означава, че ще станеш олимпийски шампион.

Това за книжките не съм  съгласен.... представи си че са минали няколко годинки, ти си израстнал, вече си друг човек, имаш парички в джоба, имаш една две познати които ти дават повече от това което си искал и имаш сериозна която те гледа в очите с любов и е по- дашна от двете други сумарно.... Представи си че си го изминал този път сам, променил си се като човек, живота ти е друг и почти няма нищо от това което си сега..., а ако се обърнеш назад и се погледнеш образ като теб и му пуснеш един такъв пост това глупост ли ще е която не помага или път по който да се поеме?

Надявам се да си ме разбрал... има милиарди хора на планетата, все някой се е преборил с твоя проблем и поне един е описал как се е справил или по твоему казано е имал два крака, не е станал олимпиец, но печели турнири.... ако намериш пътя по който се е справил човека за глупост ли ще го приемеш или за отправна точка? Дори и да прочетеш пътя който ще те изтреля нагоре, това определено няма да ти помогне.... защо ли? Според теб? От къде идва промяната според теб? От някой който ти бие шут в задника за да направиш нещо ли? Или е виновно обществото, жените, семейството, комшийката през три квартала? Кой е виновен според теб? Ти или другите? Я пак се замисли ти или другите? Ако смяташ че се другите си спести времето и не чети нататък... Или са виновни гените, лошата среда или родителите ти че не са се родили петролни шейхове? Ще изплюя камъчето- ВИНОВЕН СИ ТИ... да повторя ако не ти се вярва- ВИНОВЕН СИ ТИ... Ако не вярваш направи анкета тук.... ВИНОВЕН СИ ТИ...

С какво ли? Айде пак въпросчета- Усмихваш ли се просто ей така, би ли си надул музиката до дупка и да не ти дреме какво ще кажат другите, ще пресечеш ли на червено, ще отидеш ли дискотека ако има повод, ще положиш ли по- специални грижи сутрин преди да излезеш просто ей така да се чувстваш по- добре, мислил ли си как да изкараш много пари, влече ли те нещо в тоя живот, някога правил ли си упражнения да си стегнеш мускулатурата, ако работата ти е свързана с контакти с много хора ще те хване ли шубето, нещо в този живот вълнува ли те, дните ти сиви ли са, нещо правиш ли с кеф.... да та кажа ли какъв ти е проблема? Такъв си защото нещо отвътре ти куца и си го разбрал....какво ли? Според теб какво ако не е тайна?

Сигурен съм че си гледал животните как са като са на групи, примерно маймуните.... ако някоя дърпа стадото назад си изяжда боя и после влиза в час.... При хората е по- културно.... отсвирват те или грубата ти показват пътя... Какво да направиш в случая ли? Усмихни се първо... Огледай се... помисли както те радва в живота и пак се усмихни.... Събуди се на сутринта, направи нещо което ще те освижи, кафе, накоя коремна преса, лицеви, лъсни чипиците, спретни се хубаво, излез и се радвай на малките неща, радвай се че си жив, радвай се на това че всеки ден ще израстваш малко по малко..... просто се настрой че отвътре трябва да ти е щастливо, колкото и да не ти е, и се заинати да е така.... ако видиш че не си в това състояние се напъни и от вътре искам да си добре.... ВАЖНО Е... не те карам насила, за твое добро е.... отвътре трябва да се радваш на живота....

Как да накараш хората да са други, да не се държат с теб като с прокажен... Първо от теб да блика това което ти казах отвътре да си най- щастливия човек и втора да прочетеш една книжка- Дейл Карнеги- как да печелим приятели и да влияем на другите... Иска време- никой не може да ти даде вълшебна пръчка и да стенеш друг човек... Това е по приказките- в живота колкото повече "шамари" получаваш толкова повече се научаваш... Не е най- хубавото обучение с шамарите но трябва да ги изядеш... част от уроците са.... затова се ври навсякъде, прави грешки, но никога не стой настрани както сега...

Съквартирантите- купи една ракия, сложи я в камерата и измисли някакъв повод- покани ги да ти правят компания и не се уливай...

Жените- плати си да ти направят накоя свирка... ходи по- често.... апетита идва с яденото... ще се отпуснеш след време.... даже си плати накой час ако ти стиска...

И още нещо- има една поредица на Пол Макена, съдържа и диск с хипноза.... мисля че ще ти дойде добре...

Успех..

Piron, 05 February 2010 - 05:20 AM написа:

Успех..

Да, много ти благодаря за дългия пост, който си посветил на мен и моя проблем.

Всичко, което спомена е звучи съвсем естествено и нормално. Често правя повечето неща, макар и поотделно, не всички. Мисля, че си особено прав за тази т.нар "вътрешна радост". И аз съм забелязвал в различни ситуации, че позитивните хора, които показват интерес и заявяват отношение са приемани най-добре.