Причината да пиша това е, че в университета загубих всичко - приятелите си от гимназията. Също така явно и чара си. По-точно тук ме потискат.
Момичетата са някакви безкрайни надувки.
Уж казват че студентските години са най-добрите години в живота. Само че не за всеки! Не и за мен! В училище и най-вече в гимназията имах приятели и така да се каже ми беше готино. Даже имаше и много повече флиртове, а сега няма никакви. Да не говорим, че всички са заети. Като станах студент преди 2-3 години и така и не си намерих приятели, какво остава за гадже. Толкова са надути и злобни и лицемерни всички тук. Да не говорим, че със съучениците в гимназията израстнахме заедно така да се каже. Аз съм от София, но в момента съм студент в Правец. Всеки човек има нужда от някакво внимание от околните, най-вече от срещуположния пол. Е тук няма такова нещо. Тотално ме игнорират, а като кажа нещо гледат като втрещени все едно не трябва да говоря. Вече съм трети курс и нямам търпение да напусна това гадно място и да ви кажа хич няма да ми липсва студенството. Не само че не са най-добрите години в живота ми, но са най-гадните. Как ми се иска да съм в гимназията например 8 или 9 клас. Или поне да завърша по-бързо и да почна работа. Има ли други в подобна ситуация? Има ли такива, които в училище са имали повече приятели и даже гаджета? Аз бях много по-популярен тогава - първата ми целувка на момиче беше в 1 клас, а първото гадже в детската градина. В гимназията бяха повече флиртове, но ги имаше. И приятели имах. Не бях от най-попуялярните, не си мислете, обаче не бях и като сега - игнориран от всички, вълк-единак. Има ли някой в подобна ситуация?
