С един тип отиваме да тренираме във футнеса на университета, но самата зала е празна. Обикаляме да търсим учител, който да ни напише присъствията и гледаме някакви шматки пред учителските кабинети. Запознаваме се и се оказва, че и те това търсят. Едната - симпатяга голяма, изръси нещо от сорта:
- Уфф, гаден ден, иде ми да се самоубия!
– До 4 курс ще ти се прииска много пъти, самоубий се сега!
Последното го казах с досада, защото и аз се бях поизнервил, но девойките се разхилиха. Аз тръгнах да диря треньорката. Не я намерих и пак се върнах при кабинетите, а моите приятелки още бяха там. Пуснах един-два бъзика и се сетих къде мога да намеря тренерката. Отидох, разбрах се с нея да дойде да ни отчете, след което тръгнах към залата, но се сетих, че и девойките искаха да отработвах и ги извиках с нас. Казахме си имената, кой от къде е, и отидох да си тренирам. По едно време девойката, единствената готина де, същата която щеше да се самоубива, идва при нас и ни казва "утре ще ходя да отработвам баскетбол, елате -еди кога си–. Аз съответно - на лекции съм, няма как. И хич и не мога да се сетя кво ми намеква девойката. Продължавам, тренирам си, решавам да си ходя, шматките и те. Отивам при даскалката, отчитам си присъствието, а момичетата тръгнаха да се преобличат. Тръгвам да си ходя и по едно време се усещам каква покана съм изтървал, но малко късно
Не че искам съвет, наясно съм, че си хвърлих картите при спечелна ръка, а оттам нататък много много няма как да стане каквото и да е. Все пак ще се радвам на някакви мнения.
Ае поздрави
- Уфф, гаден ден, иде ми да се самоубия!
– До 4 курс ще ти се прииска много пъти, самоубий се сега!
Последното го казах с досада, защото и аз се бях поизнервил, но девойките се разхилиха. Аз тръгнах да диря треньорката. Не я намерих и пак се върнах при кабинетите, а моите приятелки още бяха там. Пуснах един-два бъзика и се сетих къде мога да намеря тренерката. Отидох, разбрах се с нея да дойде да ни отчете, след което тръгнах към залата, но се сетих, че и девойките искаха да отработвах и ги извиках с нас. Казахме си имената, кой от къде е, и отидох да си тренирам. По едно време девойката, единствената готина де, същата която щеше да се самоубива, идва при нас и ни казва "утре ще ходя да отработвам баскетбол, елате -еди кога си–. Аз съответно - на лекции съм, няма как. И хич и не мога да се сетя кво ми намеква девойката. Продължавам, тренирам си, решавам да си ходя, шматките и те. Отивам при даскалката, отчитам си присъствието, а момичетата тръгнаха да се преобличат. Тръгвам да си ходя и по едно време се усещам каква покана съм изтървал, но малко късно
Не че искам съвет, наясно съм, че си хвърлих картите при спечелна ръка, а оттам нататък много много няма как да стане каквото и да е. Все пак ще се радвам на някакви мнения.
Ае поздрави
