ДИЛЕМА !

Здравейте,
По принцип съм човек който трудно взима решения и в живота се подчинява на принципа "По-добре късно, от колкото никога.", чакам ножа да достигне до кокал и тогава предприемам някакви действия. Има едно момиче в училище, което харесвам, но не мога да реша кога да направя "първата крачка". Виждам я всеки ден по няколко пъти, засичаме се с погледи, усмихва ми си и до там свършва всичко. То е ясно, че аз ще я заговоря (не тя мен), но незнам кога. Мисълта ми е трябва ли да чакам перфектния момент, който може да е утре, следващата седмица или никога, или да предприема действия при първа възможност- още следващия път когато я видя да я заговоря, без планове, с възможност всичко да се обърка? Вече седмица чакам "момента", но така и не идва, а може и аз да се страхувам от него, незнам. Започвам да си мисля, че ако продължа да чакам ще я изпусна! :whistling:

Съжалявам, че ще те разочаровам приятел но перфектния момент е само в твоето съзнание.
Такъв момент няма, всеки момент е от значение. Следващия път когато си в добро настроение и я срещнеш където и да е било и кажи " Здравей " :whistling:

Съвет: Момичето няма да те чака вечно. Такаче действай !

Братле, това е твоята битка. Никой тук няма да я заговори вместо теб! Действие!

Тия глупости са само в главата ти, излез от кутията и се радвай на живота. Опитай се да не ти пука особенно, не само за нея, а за всички :whistling:

Ок кинг, виждам, че си срамежлив. И познай какво: Аз знам как да го преодолееш. Искам тия дни да отидеш до мола. Облечи се хубаво, гледай да си във весело настроение. Може и да вземеш приятел. Искам да го обиколиш този глупав мол и да кажеш здрасти на всяка хубава жена която видиш. Доста лесно е, усмихваш се, казваш здрасти без да спираш и продължаваш. Няма да им взимаш телефоните, няма да правиш нищо сложно. Направи го и ще видиш колко много ще ти се вдигне самочувствието. Ще пречупиш тази глупава срамежливост. Мисля че и сам съзнаваш, проблема не е че не можеш да кажеш здрасти на това момиче, проблема е че ще си нервен и срамежлив със всяка друга. Освободи ума си! От малки ни учат на глупости като любов, перфектен момент, бла бла бла. Няма такова нещо. Всичко това е в главата ти и ти пречи да се развиваш.Трябва да го преодолееш и след това да го изхвърлиш.

Постоянно има хора с нея. Не знам дали ще мога да се справя. Ако я срещна сама би ми било по-лесно да я заговоря, но когато е в група всички ще започнат да ме зяпат и нз . Но все пак ви благодаря за съветите, ще ви информирам ако нещо се получи. :whistling:

TiPkINg, 05 October 2009 - 07:41 PM написа:

Постоянно има хора с нея. Не знам дали ще мога да се справя. Ако я срещна сама би ми било по-лесно да я заговоря, но когато е в група всички ще започнат да ме зяпат и нз . Но все пак ви благодаря за съветите, ще ви информирам ако нещо се получи. :whistling:

ти май нещо не разбра... с всеки изминал момент ти губиш. всеки следващ път, когато я виждаш и не я заговаряш, ти губищ. ако я зяпаш 6 месеца и накрая я заговориш, какъв според теб ще е ефекта?? никакъв или дори отрицателен. намери начин и действай. в училище сте мамка му... бутате се по опашки, играете физическо, има екскурзии, партита, съвети, библиотека... никъде ли неможеш да я засечеш сама??? вече закъсняваш... и то много. подходящ момент няма да дойде. повярвай ми - по-добре да те отреже, отколкото само да го мислиш или казано с други думи "и най-необмисленото действие днес е стотици пъти по-добро от най-добрия план утре... защото утре може никога да не дойде"

Тая сутрин докато карах към училище я видях на една спирка, замислих се дали да спра. Всичко стана спонтанно. В крайна сметка спрях, върнах се назад и я попитах дали иска да я взема, тя се съгласи. Приказвахме си малко в колата, но не можах да й искам номера или да я поканя на среща. Чувството беше странно, все едно имам нещо в гърлото и не мога нищо да кажа. В последствие се видехме и в даскало, но толкова. Можеби утре да я заговоря и да я попитам дали иска да излезем, но ако се спека отново ще стане "мазано".

Знаеш ли какъв е вкуса на ПОБЕДАТА? Обзалагам се че НЕ!
Знаеш ли защо- защото ти никога не си нямал различен вкус- нито на загубата, нито на победата.
Как ще разграничиш черното от бялото като не си виждал никога бяло?

Няма начин. Ще трябва да се издъниш. Направи го сега, защото ресурса време не играе за теб.

Правиш една голяма грешка. Слагаш мацката "пред теб", пред това което ти искаш, пред твоите интереси- сложил си я на пиедестал. Гаранция че така няма да я спечелиш, гаранция че тя няма да иска да слезе от пиедестала, защо да го прави? Така че по добре отиди и направи някаква игра.

Не можеш да се научиш да играеш на "ping-pong" (любовта е танц за двама, обмяна на идеи и чувства), когато нямаш желание да застанеш на игралната маса. Може да сервираш криво, може партньора ти да не може да държи хилката дори и да те отблъсне, но важното е че си застанал да играеш и да си търсиш своето.

Спирам се с алегориите.

З@еб@в@м я тая, ще пробвам с друга. Послушах ви, опитах, без резултат. Продължавам напред. Благодаря ви за съветите!

Другия път когато се замислиш дали да заговаряш момичета или дали е подходящ момента си спомни думите "Just Do It" NOW !!!