откъде да почна не знам. колеги сме в университета от 2 години, но по стечение на обстоятелствата (моето "редовно" присъствие) за първи път се видяхме по задълго на една вила към края на юни т.г заедно с други колеги. та на тая вила имах възможност да видя колко точна и готина е тая мацка и да се запитам не е ли редно да посещавам по-често университета :cup:
след тва в началото на юли бяхме заедно на некъв рожден ден... поговорихме си некво време, но още не гледах на нея като на момиче с което искам да бъда,въпреки ИОИ които даваше, като дори едно аверче страничен наблюдател вика "абе копеле таа ти е навита не забелязваш ли" при което изтърсвам че аз не съм навит май пахаха бе гад нешо го раздавах... неколко дена след тва беше решила да праи купон в тях... съответно кани ме аз обаче немаше как да отида... след няколко дена имаше рожден ден и викам аре тогава направо... през тва време по скайп нещо си говорехме и нешо стана въпрос че не се познаваме и тя разпраа "еми как ше ме опознаеш като не идваш да се видим" или нешо такова (иои отново) ... некъде по тва време след като имах маалко по добра представа за нея вече се зароди некъв интерес и от моя страна....обаче напук на добре развиващите се обстоятелства точно деня преди рожденния и ден си премазах палеца на крака и за няколко дена стъпването беше мираж, и най-кофтито че пропусках да я видя...звъннах по телефона да и кажа кво става и що няма да дойда, псувайки жестоко развоя на събитията наум в тоо момент, тъпо и стана въпреки че се опитваше да го скрие, казах там некви неща + обещание за пълноценен реванш... и оттук нататък нешо стана
след седмица като можех да ходя нормално вече и звъннах да хоиме на кино, имаше уговорка с некви нейни приятелки за същата вечер, та отпадна... викам аре нема да настоявам да видим дали ше се сети.... нищо батка... след петнайсетина дена и писах смс тя отг, ма некви глупости като цяло за нищо съществено не е ставало въпрос, чакам да върне или поне да пита дали офертата за кинце е още актуално, отново - кур. хоих на море хоих в чужбина дойде време и за моя рожден ден... честити ми с ден закъснение, поканих я, на море беше и немаше как да дойде, но разпраа "като се върна ще измисля реванш" викам хуу... върна се от морето и след ден два е заминала за италия с техните (тва в последствие го разбрах), без да ми звънне да каже, смисъл то верно че не се познааме от цифрата време или да сме некви приятели та да ми казва на сека крачка кво ше прави, но щеше да ми е добре опреелено. през тва време и бех звънял веднъж да я чуя обаче телефона си го беше оставила в бг изключен и за да разбера кво става звъннах на един колега да го питам дали знае къде е, шото се познават от повече време, той ме уведоми за пътуването викам ок като се върне ше я мисля (доста ме попрееба тва момче в последствие). след седмица някъде тя се прибра, което го разбрах от тва че я видях в скайп ма нито пише нито звъни пак нищо ... викам си бе да не се обиди тва момиче нещо невен таа хладина ме побърква... и оня ден си зех некъв изпит и решавам, че трябва да го поливаме... звъннах на некви колеги посъбрах хора, и съответно викам аре ше и пиша нещо ма съвсем по междудругото е така некви смсчета шото беше станало късно на първите два отговори, на третия обаче "ше хоиме еди къде си да поливаме мое се жойннеш" нищо... на следващия ден когато бяхме насрочили празнуването говорила с неква друга колежка и нали тя без да знае си я кани при което мацката разпраа "чудя се дали да дойда, а не знам защо всъщност се чудя"- типичния женски какафоничен отговор, но там некакси по женски я е навила и дойде ... при което отивам аз там, и забелязвам вече споменатата хладина, за тва първо поздравих всички останали нея си я оставих за накрая, подавам и ръка тя връща като ме погледна за секунда и след тва веднага извъртя очи в друга посока... не знам как да го окачествя тва поведение - неестествено.. смут, обида, притеснение ма не ми хареса де.. влизаме вътре и аз си викам "хм бе са като се праи нещо дай и аз малко да се понапраа", тотален игнор цялата вечер и вкарах, с периферното зрение виждам как ме гледа от време на време и аз като я погледна веднага извърта глава в друга посока (малко на 3б голямото междучасие тука приличаме май май
)... аа забравих да спомена че тоа дебил на който се обадих докато беше в италия да го питам къде е и е казал че съм питал за нея ... балаче тотал (тва го разбрах по време на партито от гореспоменатата колежка която разузнава таргета сближавайки се с нея)... цялата нощ си избухвах на ниво със всичките останали женки две от които бях довел с мен (пак колежки) та с тях най много.... тръгнахме си по некое време и я питам имаш ли с кво да си ходиш да те вземем с нас ? - мислихме да стоим до сутринта но май сме гладни и ше ходим да хапнем (с нейната (мойта) приятелка)... в крайна сметка след некви диалози ги взех и двете заедно с мойте двете и ено аверче, наблъскахме се 6 човека колата и хоихме да ядем... ситуацията от дискотеката се повтаря не си говорим почти никак, спорадични погледи, аз заспивам вече почти не мога да анализирам ситуацията лека полека стенд бай се задава... закарах я благодари ми и до там... неска цел ден си мисля за нея еби му майкатаааа
въпросите ми са:
1. как виждате вие ситуацията? (опитах се да съм максимално изчерпателен и фактически съм описал всеки един свой контакт с нея)
2. виждам че ако чакам инициатива от нея (след първоначалната която прояви и аз не използвах) няма да се получи, за тва мисля да се хвана за думите и "като се върна ще измисля реванш" а и за своето обещание за реванш за пропуснатото и рд, нещо по удачно и подходящо има ли в случая?
3.няма
благодаря за отделеното внимание чакам отговорите с огромен интерес и нетърпение
след тва в началото на юли бяхме заедно на некъв рожден ден... поговорихме си некво време, но още не гледах на нея като на момиче с което искам да бъда,въпреки ИОИ които даваше, като дори едно аверче страничен наблюдател вика "абе копеле таа ти е навита не забелязваш ли" при което изтърсвам че аз не съм навит май пахаха бе гад нешо го раздавах... неколко дена след тва беше решила да праи купон в тях... съответно кани ме аз обаче немаше как да отида... след няколко дена имаше рожден ден и викам аре тогава направо... през тва време по скайп нещо си говорехме и нешо стана въпрос че не се познаваме и тя разпраа "еми как ше ме опознаеш като не идваш да се видим" или нешо такова (иои отново) ... некъде по тва време след като имах маалко по добра представа за нея вече се зароди некъв интерес и от моя страна....обаче напук на добре развиващите се обстоятелства точно деня преди рожденния и ден си премазах палеца на крака и за няколко дена стъпването беше мираж, и най-кофтито че пропусках да я видя...звъннах по телефона да и кажа кво става и що няма да дойда, псувайки жестоко развоя на събитията наум в тоо момент, тъпо и стана въпреки че се опитваше да го скрие, казах там некви неща + обещание за пълноценен реванш... и оттук нататък нешо стана
след седмица като можех да ходя нормално вече и звъннах да хоиме на кино, имаше уговорка с некви нейни приятелки за същата вечер, та отпадна... викам аре нема да настоявам да видим дали ше се сети.... нищо батка... след петнайсетина дена и писах смс тя отг, ма некви глупости като цяло за нищо съществено не е ставало въпрос, чакам да върне или поне да пита дали офертата за кинце е още актуално, отново - кур. хоих на море хоих в чужбина дойде време и за моя рожден ден... честити ми с ден закъснение, поканих я, на море беше и немаше как да дойде, но разпраа "като се върна ще измисля реванш" викам хуу... върна се от морето и след ден два е заминала за италия с техните (тва в последствие го разбрах), без да ми звънне да каже, смисъл то верно че не се познааме от цифрата време или да сме некви приятели та да ми казва на сека крачка кво ше прави, но щеше да ми е добре опреелено. през тва време и бех звънял веднъж да я чуя обаче телефона си го беше оставила в бг изключен и за да разбера кво става звъннах на един колега да го питам дали знае къде е, шото се познават от повече време, той ме уведоми за пътуването викам ок като се върне ше я мисля (доста ме попрееба тва момче в последствие). след седмица някъде тя се прибра, което го разбрах от тва че я видях в скайп ма нито пише нито звъни пак нищо ... викам си бе да не се обиди тва момиче нещо невен таа хладина ме побърква... и оня ден си зех некъв изпит и решавам, че трябва да го поливаме... звъннах на некви колеги посъбрах хора, и съответно викам аре ше и пиша нещо ма съвсем по междудругото е така некви смсчета шото беше станало късно на първите два отговори, на третия обаче "ше хоиме еди къде си да поливаме мое се жойннеш" нищо... на следващия ден когато бяхме насрочили празнуването говорила с неква друга колежка и нали тя без да знае си я кани при което мацката разпраа "чудя се дали да дойда, а не знам защо всъщност се чудя"- типичния женски какафоничен отговор, но там некакси по женски я е навила и дойде ... при което отивам аз там, и забелязвам вече споменатата хладина, за тва първо поздравих всички останали нея си я оставих за накрая, подавам и ръка тя връща като ме погледна за секунда и след тва веднага извъртя очи в друга посока... не знам как да го окачествя тва поведение - неестествено.. смут, обида, притеснение ма не ми хареса де.. влизаме вътре и аз си викам "хм бе са като се праи нещо дай и аз малко да се понапраа", тотален игнор цялата вечер и вкарах, с периферното зрение виждам как ме гледа от време на време и аз като я погледна веднага извърта глава в друга посока (малко на 3б голямото междучасие тука приличаме май май
)... аа забравих да спомена че тоа дебил на който се обадих докато беше в италия да го питам къде е и е казал че съм питал за нея ... балаче тотал (тва го разбрах по време на партито от гореспоменатата колежка която разузнава таргета сближавайки се с нея)... цялата нощ си избухвах на ниво със всичките останали женки две от които бях довел с мен (пак колежки) та с тях най много.... тръгнахме си по некое време и я питам имаш ли с кво да си ходиш да те вземем с нас ? - мислихме да стоим до сутринта но май сме гладни и ше ходим да хапнем (с нейната (мойта) приятелка)... в крайна сметка след некви диалози ги взех и двете заедно с мойте двете и ено аверче, наблъскахме се 6 човека колата и хоихме да ядем... ситуацията от дискотеката се повтаря не си говорим почти никак, спорадични погледи, аз заспивам вече почти не мога да анализирам ситуацията лека полека стенд бай се задава... закарах я благодари ми и до там... неска цел ден си мисля за нея еби му майкатаааавъпросите ми са:
1. как виждате вие ситуацията? (опитах се да съм максимално изчерпателен и фактически съм описал всеки един свой контакт с нея)
2. виждам че ако чакам инициатива от нея (след първоначалната която прояви и аз не използвах) няма да се получи, за тва мисля да се хвана за думите и "като се върна ще измисля реванш" а и за своето обещание за реванш за пропуснатото и рд, нещо по удачно и подходящо има ли в случая?
3.няма
благодаря за отделеното внимание чакам отговорите с огромен интерес и нетърпение
