Страшно прецакан съм ...

Добър ден на всички.Реших наи-накрая да се допитам и до други хора и да получа някои неутрални мнения . Ще ви разкажа на кратко и моята история . Преди няколко месеца (6) се запознах с едно момиче и след известно време тръгнахме да ходим. Признавам си че в началото не я зимах на сериозно и си я карах аиляк , а тя беше луда по мен . С времето обаче започнах да хлътвам зверски . Всичко вървеше супер , говорехме си да живеем заедно и подобни неща , но непрекъснато имах чувството ,че аз съм прекалено готин , прекалено добър и каквото и да направя немога да я изгубя (което сега осузнавам колко е тъпо) Направих много глупости изневери , ревнувах я за глупости , сърдех се за наи-малкото (с две думи бях пълен боклук) Накрая обаче явно и писна , явно се измори и всичко приключи. Даваше ми много ,а аз само празни приказки. Сега когато не сме заедно осузнавам всички тия неща и много ми се иска да можех да направя нещо да си я върна . Знам , че ме обича много и иска да е с мен , но въпреки всичко е категорична... Някои може ли да вземе отношение по темата и да ми даде някакъв съвет?

Благодаря , предварително.

Кофти си се отнесъл с момичето. Дошло е време да си платиш. Сега какви са ви отношенията?
Ако имаш чувства ще знаеш какво да направиш. Но счупена веднъж вазата... никога няма да бъде като нова, знаеш това! Процеса, през който сте минали е необратим, за съжаление ти го казвам от опит. Лошото отношение не се поправя.
Какво можеш да направиш ли? Жестове на внимание, чувства и много много добро отношение

Пич постъпих по начин близък до твоя визирам ревноста и сърденето за дреболий и ми се случи абсолютно същото.Сега се надявам след дълги разговори да се оправят нещата.Ако наистина я обичаш истински изчакай да мине малко време и започни да говориш с нея.обясни и къде си сгрешил, извини и се и предложи да опитате пак.Но го направи с ясно съзнание че си готов да се промениш.Не изневерявай не ревнувай и не се сърди.Не сме малки деца.А ако иска да ти изневерява ще го направи по един или друг начин затова изнивярата е безмислена.

Ами отношенията са от време на време в skype и на кафе ходим някои път...Спазваме добри взаимоотношения , но не такива каквито искам...Незнам защо си мисля ,че не трябва да се примерявам с това което тя ми казва ...Мисля си ,че не трябва да се отказвам... Как е по-добре да говоря с нея за случилото се опитваики се да я убеждавам че има живот в тази връзка или да оставя малко нещата така пак да си излизаме , но да не говоря за това?

Открий нещата, които е харесвала в теб (не да говориш с нея, просто се замисли за качествата ти, които са я привличали) и й ги припомни. Накарай я да изживее някой хубав ваш момент отново, припомни й защо е дошла при теб отначало. В никакъв случай обаче не се отнасяй с нея по начина по който си я прогонил. И на твое място бих й дал лично пространство, най-вероятно освен любов (приемам че наистина те обича още, щом така казваш) изпитва и раздразнение от теб. В НЛП има една страхотна техника, наречена закотвяне. Можеш да свържеш приятните емоции към даден жест.. Например ако я накараш да се смее безгрижно и да се забавлява истински може да я прегърнеш, да я хванеш за ръката и т.н. Следващия път като направиш този жест тя ще се сети за онея забавни моменти когато си я карал да се смее.. Със жеста и връщаш приятните емоции. Това е противодействието на онези спомени за държанието ти, които са ви разделили. Надявам се схващаш накъде бия.
Една жена ако е щастлива с теб, ако ще да си сложи слушалки и да пусне на replay "Не искам да се върна при него", ще се върне. Ако изобщо се разколебае.
Все пак не трябва да преминаваш границата и да станеш мекошав. Определено не бива да й ходиш по задника и да й показваш на всяка крачка как си се променил, как я боготвориш или нещо от този род. Общо взето в Библията ясно е показано къде е границата, просто не е нужно наново да я сваляш. Можеш да й го "припомниш" просто както ти казах.
Дано провървят нещата помежду ви. Помни обаче, един Дон Жуан никога не бива да кара една жена да се чувства зле, каквато и идеология да си е наложил.

Здрасти,
Преди много-много време, или поне на мен ми се струва, бях в нещо като твоята ситуация. Осъзнавах че се държа ужасно и че съм най-големия боклук на Вселената. Разбира се поех цялата вина вътрешно и си я носех с най-голяма радост. Ето виждаш ли... Възмездието никога не се отлага.
Дам, ама не е така. Човек за да реагира по даден начин трябва да има причина. И една по една започнаха да излизах малките нищожни и едновременно с това натрупващи се причинки и причинчици- незабравка, парите, постоянните тестове "я да видя колко съм ВЕЛИКА и колко знача за него", постоянните ми призиви да получа подкрепа за едно единствено нещо, което не можех да свърша сам, стремежа й да ме обсеби, тя не можа да намери общи неща с приятелите ми и престанах да излизам с тях. И по едно време явно съм се отказал и съм пуснал всичко по-течението.

Не казвам че ситуациите са идентични- просто се замисли "защо се е наложило да се държиш така?". Трябва да има ПРИЧИНА. Не вярвам да си извънземно или да си фантазираш сам причини или да си абсолютното алогично същество!

Честно, не знам какво да правиш, но ще ти кажа какво да не правиш:
- Не ставай подлога. Такова нещо като компенсация за миналото няма. Хайде сега да бъдем безкрайно добри щото в миналото, нали... да уравновесим нещата. (Наскоро пуснали един затворник в Щатите след 25 години прекарани в затвора за да установят че той е невинен. Ми жив и здрав да е, кво толкова?!)

Ще ти кажа и един ГОЛЯМ минус:
- Ти си изсвирена свирка. Свирено е на теб и интересът й... бе сещаш се. Ако можеш да се пребориш с това- супер.

Нещо съм изморен и нещо дар словото ми... го няма хич. Ти си умно момче, ще хванеш.

Невен, всички мъже ли са такива? Прецакани от жена, обичали и зарязани... стават безсърдечни.
Недейте, оставете по нещо и за другите жени... след вашите любими

She, 10.08.2009 - 22:51 написа:

Гербер, всички мъже ли са такива? Прецакани от жена, обичали и зарязани... стават безсърдечни.
Недейте, оставете по нещо и за другите жени... след вашите любими

Не виждам да сме дискутирали да ставаме безсърдечни
Правим най-доброто от себе си, мисля че всеки иска да го прави

Проблема според мен е в общуването м/у хората.Не ви ли прави впечатление че всичко живо е изнервено и се дразни от дреболий.Хората са комплексирани зверски, по дискотеките не се забавляват а се бият като животни, особенно по младите.Всеки гледа страшно и си мисли че е центъра на вселената.в отношенията мъж-жена най важни са компромисите и уважението.

k77, 11.08.2009 - 12:12 написа:

Проблема според мен е в общуването м/у хората.Не ви ли прави впечатление че всичко живо е изнервено и се дразни от дреболий.Хората са комплексирани зверски, по дискотеките не се забавляват а се бият като животни, особенно по младите.Всеки гледа страшно и си мисли че е центъра на вселената.в отношенията мъж-жена най важни са компромисите и уважението.

Да до някаде съм съгласен с теб ... Ама нали знаеш че първия компромис води и до втори и до трети и накрая кво ? Колкото до уважението си мисля ,че е задулжително ,но прекаленото уважение не води до същото и за теб (сещаш се какво имам предвид) Може би и това мое мислене е довело нещата до тук ...

Хората от Гетото - Ти си кучка..

И не ставай подлога...

Заглавието и реалността са две диаметрално противоположни нещица в този случай. Искала те е - ти не си, искал си я, но си станал и задник - съвършенство (хвала на "мъжкото" отношение, демонстрирано от теб).

Сегаааааааа, ай започни с искането без да си задник. Ако не си оср*л пейзажчето тотално и все още има чувства към теб... няма невъзможни неща (всъщност не ми пука, че това сте го чували 1324 пъти.. ).

Само не прави същите грешки, че дежаву е дефект в Матрицата (н'ъл си знаеш).

Имаш шансовете си. Обичаш я. Тя има чувства. Уравнението е структурирано, време е да вкараш "математическия" си гений в действие.

Hell1936, 10.08.2009 - 14:20 написа:

Добър ден на всички.Реших наи-накрая да се допитам и до други хора и да получа някои неутрални мнения . Ще ви разкажа на кратко и моята история . Преди няколко месеца (6) се запознах с едно момиче и след известно време тръгнахме да ходим. Признавам си че в началото не я зимах на сериозно и си я карах аиляк , а тя беше луда по мен . С времето обаче започнах да хлътвам зверски . Всичко вървеше супер , говорехме си да живеем заедно и подобни неща , но непрекъснато имах чувството ,че аз съм прекалено готин , прекалено добър и каквото и да направя немога да я изгубя (което сега осузнавам колко е тъпо) Направих много глупости изневери , ревнувах я за глупости , сърдех се за наи-малкото (с две думи бях пълен боклук) Накрая обаче явно и писна , явно се измори и всичко приключи. Даваше ми много ,а аз само празни приказки. Сега когато не сме заедно осузнавам всички тия неща и много ми се иска да можех да направя нещо да си я върна . Знам , че ме обича много и иска да е с мен , но въпреки всичко е категорична... Някои може ли да вземе отношение по темата и да ми даде някакъв съвет?

Благодаря , предварително.

Кажи й това което си написал едно към едно или започни да се държиш по начина, който наистина чувстваш и нещата ще дойдат от самосебе си.