От самото начало нямах голями успехи с момичетата. Плувайки във води от колебания и разочарования намерих сили и продължих да се занимавам. Като си дам равносметка и неуспехът доминира, но ентосиазмът и желанието ми победиха. И така спомнян си как едно момиче ме отряза, лошо, почти без причина. Заболя ме, стиснах зъби и скоро забравих. Беше някакво жалко запознанство, разменихме си телефони, скайпове и така. Бях прохождащ дон жуан. Не дочел библията и грубия и отказ ме удари под кръста. Живота е цветен! Провалът ме стимулира и започнах усилено четене и самоусъвършенстване. Вярата в моите способности започна да се увеличава и така минаха две години от този неуспех. Сега стоя и пиша този пост...
Близка приятелка ме покани на рожден ден. Купих атрактивен подарък, много атрактивен. Облякох се като истинско ПУА, с пийкок, прическа, яките дрехи и отивам на рождения ден. Влизам: походка стил "i own the place", подарих, каквото бях купил и всички останаха очаровани. Разгледах гостите и какво да видя: осмицата, която ме отряза преди време - беше на партито. И така беше време за игра. Исках да видя, дали всичко, което имах в главата е само теория или мога да практикувам свободно. Щеше да си погаже, дали придобитата увереност беше фалш.
Направих се, че не я познавам и се запознах с нея отново. Подаде ми китка - вяло, стиснах е здраво, преди това се бях запознал с нейната приятелка - петица. Седнах: стил "Тони Монтана". Изглеждах уверен, даже повече, отколкто ми беше нужно. Завърза се някакъв разговор, на въпросите, които ми задаваха отговарях половинчато. Таргетът веднага изтреля смутено: "Защо не говориш? Всички казаха, че попринцип не спираш да говориш!". Погледнах часовникът си и казах: "Ораторското ми време започва след 15 минути, ако искаш да стартира по-рано - отдели ми 5 от алеко - не казвам, че ще почна, но мога да си помисля". Не очакваше този отговор, но го получи. Отидох да се видя с другите гости и времето за мълчанието беше свършило. Отидох при таргета и приятелката и и започнах да вкавржам рутини: вкарах първо рутината за най-добрите приятелки, казаха, че е тъп, но лицата им светнаха. После направих комплимент на обстикъла и казах, че нейната рокля ми харесва повече от тази на таргета ми. И така поиграх си малко, позабавлявах се. Момичетата не бяха моя тип, но имах да си докажа някои неща. И така лафехме, беше яко смяхме се.
Таргета: Харесвам гривната ти.
Аз: Да, и аз много я харесвам.
Таргета: Искам да я видя!
Аз: Гледай я, не те спирам.
Таргета: (протегна се, разгледа я докато беше на ръката ми, откачи я и я сложи на нейната ръка) Добре ли ми стои?
Аз: На мене ми стои с пъти по-добре..
Таргета: Подаравяш ли ми я?
Аз: Не, подарък ми е от много скъп човек.
Таргета: От гаджетото ти ли?(през това време нейната приятелка беше някъде и останахме самички);
Аз: Възможно е..(гледах да остана мистерия и го постигах успешно)(мислех да вкарам една дигаща ранга история, но се отказах);
Следващото нещо, което усетих, беше как те ме хваща за ръката ми и ми каза"Ела с мен..."; Окей. Отведе ме на терасата, имах достатъчно ИОИ, но не исках, не ме привличаше както преди и казах нещо от сорта на: ще отида да видя др. гости. Отидох и седнах на компа след 2 мин дойдоха с приятелката и. Приятелката и искаше да си разгледа пощата и аз и отстъпих стола и седнах на леглото до приятелката и. Минаха 5 мин и тя сложи крак върху моя - "гадженската ")". Несъмнено беше моя... мина известно време и стана въпрос, че тя ще си ходи:
Аз:-Преди да си ходиш си ми върни гривната(иам само 2 гривни и едната у нея);
Тя:-Искам да ми остане за спомен от теб..
Аз: Всеки път, когато погленеш тази гривна и ще се сещаш за мен, ще се влюбиш силвно...
Тя: Може би..това искам..
Последва силна прегръдка от нейна страна, после жално ме погледна, но целувка не получи. Не спасих гривната.... но си отговорих на въпросите.
Надявам се сте прочели романа. Това беше моята история. Всичко стана съвсем скоро.. Живо и здраво и извода е: Не си давайте гривните туко така.. туко виж утре някоя мацка станала ПУА

