Подходяща възраст за семейство ?

Каква е според вас най-подходящата възраст за създаването на едно семейство ? Какви са най-благоприятните фактори за неговото създаване ?
Защо според вас жени на по 20-25 години искат семейство, деца и т.н. ? Не е ли твърде рано за тези неща ? И то говорим за хора, които почти нищо не са постигнали. Не е ли голяма безотговорност това ? Както за тяхното бъдеще, така и за децата им ?

Това, което ти на намекна според мен е вярно. Човек трябва да създаде семейство тогава,когато ще може да го издържа, да му осигури добър живот, стабилност и дом. Освен това трябва да е намерил правилната жена. Лично за мен - едва ли преди да стана на 28-30, но пък от друга страна след това май вече ще бъда твърде стар. ОтОт друга страна обаче човек никога не знае какво може да се случи. Аз лично просто ще чакам вътрешния глас да ми подскажеда предприема тази стъпка, пък да вифим кога ще е.

Да бе, на 30 ще си стар, направо за пенсия
Аз лично другият месец правя 31 и все още не съм решил да имам семейство. Ще изчакам още няколко години.

на 30 не, но на 35-37 тепърва да тичам покрай бебе, да сменям памперси, а на 55 да правя абитуриентски балове, вместо да си гледам спокойно доматите на село

Ами тогава на 55 ще гледаш внуци

buun, 18.06.2009 - 20:26 написа:

на 30 не, но на 35-37 тепърва да тичам покрай бебе, да сменям памперси, а на 55 да правя абитуриентски балове, вместо да си гледам спокойно доматите на село

Това ми хареса!
Едва ли има правилен момент за деца и семейство, това се прави като ти се случи, като срещнеш човека, с когото да имате еднакви желания и представи за бъдещето. Годините не зависят толкова от личния ни избор. Казват, че докато си млад по - лесно се изглеждат децата, баби, дядовци са още млади и помагат. Други пък казват, че децата на по - възрастни родители са по - умни... Няма чиста истина, нито образец!
Важното е изобщо някога да се случи.

Никотин, интересно е, че ви идват такива мисли, че чак и теми да пускате във форума

Никотин, интересно е, че ви идват такива мисли, че чак и теми да пускате във форума smile.gif

Че чак и на "вие", я по отпуснато и весело
Макар че на мене не ми е много до веселба. Трябва да направя избор - да дам това, което иска от мене приятелката ми - семейство, деца и т.н. или да продължа сам напред. Аз съм го направил избора си, но все пак реших да видя и на други хора мнението. Аз мисля по същия начин като buun, а и както каза she:

това се прави като ти се случи, като срещнеш човека, с когото да имате еднакви желания и представи за бъдещето

А тук с нея сме коренно различни. Просто няма да се получи. Жалко наистина за нея. Не обичам да наранявам хората, но нямам избор. Дано да си заслужава !

Само за справка, на колко години е приятелката ти?
И в този ред на мисли да ви питам мъже: Какви чувства поражда във вас желанието на жената да има деца от вас? Не се ли ласкаете от това, че сте нещо като Избран в нейните очи?

За протокола - на 21-а е.

Незнам кой как го приема, но аз само мисля за отговорността, която на тоя етап не искам да поемам. Имам си достатъчно неща на главата, остава и деца да имам. Просто на тоя етап няма как да стане.

И после как няма да има отрицателен прираст на населението?
А пък като имаме годините, пък пари не достигат, щото първо трябва жилище да има за новото семейство и т.н. (но това е една друга тема)

She, 19.06.2009 - 11:17 написа:

И в този ред на мисли да ви питам мъже: Какви чувства поражда във вас желанието на жената да има деца от вас? Не се ли ласкаете от това, че сте нещо като Избран в нейните очи?

Сега отговора много ще те изненада - зависи. Зависи какво момиче стои отсреща, зависи какво искам от нея, на какъв етап от живота съм си. Сега съм на 20 години, светът е пред мен. Преди да имам деца ми предстои да завладея света, да преплувам океана, да изкача Хималаите, да пребродя Сахара и така нататък. Нито морално, нито материално съм готов да имам дете - няма да мога да го изхраня, облека, да му осигугуря бъдеще.
Предполагам, обаче, че след 7-8 години няма да разсъждавам така. Тогава - живот и здраве, ще съм завършил образованието си, ще имам работа и, да се надяваме, достатъчно средства да гледам деца. Въпроса ще бъде дали на преден план има момиче, което да обичам и от което да имам деца.
От друга страна за ласкателството - донякъде си права, гъделичка егото. Но това надали е нещото, което ще влияе при вземането на решението за деца

She, 19.06.2009 - 11:49 написа:

И после как няма да има отрицателен прираст на населението?
А пък като имаме годините, пък пари не достигат, щото първо трябва жилище да има за новото семейство и т.н. (но това е една друга тема)

Прираста зависи от това колко деца ще имаме, а не кога Едно е на 23 да си имаме едно дете и то да ни остане, да ни е трудно да го облечем, да му платим яденето, тренировките и боксовите ръкавици, а то да гледа нещастно богаташчетата около него. Аз предпочитам след 27-30 години да си имам 4-5 диви малчугани, на които да мога да осигуря всичко, от което се нуждаят, защото и аз самият не винаги, поради материални причини, съм имал всичко.

А относно прираста - искам да имам МНОГО деца.

Оценявам отговорите ви, сигурно това идва с времето, желанието да имаш деца и това да не те плаши.
Отрицателния прираст идва от това, че сега си малък, ок, след 10 години ще си финансово нестабилен, примерно и така момента никога не настъпва

She, 19.06.2009 - 12:10 написа:

Оценявам отговорите ви, сигурно това идва с времето, желанието да имаш деца и това да не те плаши.
Отрицателния прираст идва от това, че сега си малък, ок, след 10 години ще си финансово нестабилен, примерно и така момента никога не настъпва

Това не значи, че трябва д аимаме деца, на които да тровим живота с това, че нямат какво да ядат или детството има да мине в лошо семейство, тъй като не сме избрали верният човек за съпруг/съпруга

Поизместихме темата. Разбира се, че не значи. Но няма застраховка!

Но няма застраховка!

Така е, но трябва да се поемат рискове.
buun гледа точно през моите очи. Много добре го е написал. Вярно след 10 години пак може дори да си просяк. Или пък да си милиардер, а пък да не си намерил твоята "принцеса". Никой нищо не знае на 100% какво ще стане.
Аз ще се опитам да и променя мисленето. Като не стане, има и други...