Теорията за котенцето...

Започната от SouLtree, 31.05.2009 · 11 отговора · 1946 прегледа

#1
Имаше една теория за котенцето и кълбото прежда. Когато въртиш насам-натам кълбо прежда (играеш си) едно котенце би се заиграло, но в момента, в който оставиш кълбото прежда, така че котката без усилие да го хване, то, пък, изведнъж губи всякакъв интерес за игра. Така било и с жените... (не помня според кого).

Примерно, днеска бяхме в мола с едно момиче (тъмнокоса, 8 и половина да кажем, страшнен характер, самостоятелна, радва отвсякъде) и влизайки в него, започнахме да разглеждаме магазини (аз си търсех шапка с козирка, тя-нищо :), странно нали? момиче да не си търси нищо мола, нали?). И така, влизаме в първия магазин, който видяхме (някакъв женски, за парцалки) и тя започва да си разглежда, да си прави грациозен слалум м/у претрупаните с доста завишени цени редове от дрешки. Аз си викам "Давай след нея. Може, пък, да се окаже интересно. Кой знае?". Обаче след има-няма 30сек до 1 мин време на преследване от моя страна сред джунглата от странно скърпени платове, ми писна. Помислих си: "М-м-м... Тая няма да е. Не!". Излезнах си от магазина и реших да я изчакам отпред. Около 2 метра разстояние се указа, че имало някакъв подобен магазинец със завишени цени, предназначени за шопинг амазонките. И, както сигурно си мислите, естествено тя казва: Ще влезна и тук." Аз: Аз ще продължа нататък" (още не бях си завършил изречението и вече се бях запътил нататъка). Тука последва учудване от нейна страна, ама на мене въобще не ми дремеше. Няма да я гоня като кученце на каишка, я. И така си шаря из останалите магазини в търсене, на така желаната от мен хип-хоп стил шапка. Ей така, около 20 мин си търся аз моята материална наслада. Самичък... Реших, че е време да си потърся женката, че не бива толкова много време да я оставям насаме с нея си. Някой и друг смелчага да не ми се реши да се пробва, пък да не говорим, че да успее. Лудница, ей. Потърсих я 5 мин и по едно време я гледам някаква такава ме търси доста усърдно, все едно си е изгубила чантата с гримове. Казвам й: "Да не загуби нещо?". Тя:"Търся те къде отиде. Как всъщност ти е истинския номер?". (а аз минах от Глобул на М-тел и когато някой ми звъни се чува, че съм същата такса и още някакви си си там глупости, да знаят хората, че съм минал на М-тел. Тя, обаче си помислила, че й давало грешка или нещо от сорта). И така. Продължихме натаък. Тя реши да пробва дали ще постъпя по същия начин ако влезе отново в магазин за безценни дрешки с уникално съчетани дрънкулки от пласмата, стъкло и какво ли още там глупости. Аз естествено: "Споко, взлизай, аз ще отида до оня магазин ей там. Лакост. Там съм. После мисля да мина нататък". Има-няма 3-4 мин и вече беше привършила с огледа на тройно по-големия магазин от миналите два и идва някаква такава да види къде съм. От тогава до края където и да влезнех, тя беше след мен. Гледаше си там нейните неща, но в магазините, които аз влизам. Даже и не казвах, направо навлизах.

Дадох примера ми от днеска с цел да онагледя по-добре какво искам да кажа.

Интересно ми е какво мислите, колеги, относно тази теория? Вие как я прилагате в различните ситуации? Как успявате да направите, така че женката да гони вас, а не вие - нея?
Споделете какво мислите.
#2
Ммм, малко подвеждащо заглавие си избрал за темичката :) , но ще я следя с интерес, за да разбера какво ще те посъветват "колегите". :D
#3
Четейки тази история всичко ми се стори много размито и неясно, вие какви сте с тази мацка?
Дай повече инфо следващия път, понеже единственото, което ми стана ясно, е че си излезнал в мола да си търсиш шапка и така между другото си довел с теб някаква девойка.
Изглежда си искал тя да се усети, че ти водиш парада, искал си тя да те следва, да бъдеш алфа - хубаво!
Обаче тук е трябвало да бъдеш по-закачлив и игрив (пак зависи от вашите отношения и какво искаш, нищо не си споменал), ти буквално си я игнорирал в един момент, когато просто си казал нещо и си се запътил на някъде.
Тази теория с преждата и котето е като да играеш близо-далеч, създаваш динамика в действията и на мацката и е интересно, щом се сдухаш и идеите ти се изчерпат, котето спира да ти обръща внимание и си оставаш с преждата :)
Предлагам ти да разкараш всякакви затормозяващи теории и такива не толкова нужни нещица, няма смисъл да си напрягаш прекалено много мозъка, не си квантов физик.
Просто избистри си целите свързани с това момиче, излезте и се забавлявайте, вместо да стоиш и да си блъскаш главата, защо теорията на бай Пешо е толкова сложна и как работи... просто have fun :D
#4
Имаме няколкогодишна и странна история с нея, но мисля, че това не е важното в случая. Просто исках да разнообразя малко форума. Исках да пусна някоя по-различна тема от това "Пооооомоооощ, к'во да кажа след Здрасти... ?". Мислех, че ще е интересно да пусна някоя тема, която да е малко по-задълбочена от към пик-ъп нещата.
Историята съм я разказал супер повърхностно, само отгоре-отгоре,за да изведа само тази част от деня, която се вписва в терията.
Искаше ми се и някой друг да сподели някаква история, не да ми дава съвет какво да правя. В случая исках да покажа на момичето, че аз съм мъжа от двамата, аз съм водещия на шоуто. Това дали съм бил закачлив, ами на мен характера ми е такъв, обичам да ги провокирам. Мисля, че й беше интересно, но това не е тема на разговора.
#5
Никакви кълбета и котки няма намесени тука...още повече пък теории.
Нормално е да отидеш с приятелка в големия магазин. Още по нормално е и да си тръгнете заедно...още, още по нормално е когато те загуби от поглед да последва търсене. Твоята реакция не е ли същата?
Това дали ще влизаш с нея по магазините или не, си решаваш само и единствено ти. Жените се кефят ако ги съпровождаш по магазините...ако ли не, другия път просто няма да те изивка. Ще отиде с приятелката си...сродни душици, разбират се с поглед :)
#6
Пича е дал пример с елементарна и повърхностна ситуация от ежедневието. Точно в такива ситуации може да се открият много неща, които са свързани с pick-up-а, социалното взаимодействие м/у хората и т.н. В случая SouLtree е дал пример с теорията за котката и кълбото (която впрочем е на Mystery) и аз също смятам, че в случая тя се е проявила много ярко. Започнала е от момента, в който той си е казал, че тая няма да я бъде. Няма значение, къде са били - в магазини, в метрото, автобуса, на самолет и пр.
#7

Rolan, 31.05.2009 - 20:27 написа:

Пича е дал пример с елементарна и повърхностна ситуация от ежедневието. Точно в такива ситуации може да се открият много неща, които са свързани с pick-up-а, социалното взаимодействие м/у хората и т.н. В случая SouLtree е дал пример с теорията за котката и кълбото (която впрочем е на Mystery) и аз също смятам, че в случая тя се е проявила много ярко. Започнала е от момента, в който той си е казал, че тая няма да я бъде. Няма значение, къде са били - в магазини, в метрото, автобуса, на самолет и пр.


Eдин, който разбра какво исках да кажа.
#8
_Da Vinci ain't shit._______Urban art is better. :) Яко! И на мен ми хареса историйката ти, стила на писане е мн як. Добър пример.
#9
Здрасти, историята ти е страшна. Как само ми се искаше да прочета един оптимистичен репорт.
Разбирам прекрасно за какво говориш. Радвам се че си бил в състояние на ума, в което си можел да разсъждаваш... изобщо.

Мисля че си постъпил правилно. Знаеш ли. МАЙНАТА МИ НА каквото АЗ МИСЛЯ. Гледай нейната обратна реакция. Търси ли твоето внимание- значи си в правилната посока!

Ето малко от моя опит. Излизам със сестрата на мой добър приятел. Отиваме да се мотаем в мола. Е после имеше и кино(-филм) и други работи.
Тя (осмисляйки опита си) решава да ми направи интересното и да се държи като совалка на пазар. Да, ама не!
"Мило, знаеш ли че като видя парфюмерия, веднага се лепвам за нея. Имам чувството че мога да се преместя да живея вътре".
/*обичам да е красиво около мен, мога да се грижа за себе си и умея да се глезя сам себе си*/

Бам и влизам в парфюмерията, а нея я оставям да си гони парцалките. След 3 мин идва. Ок, до тук добре, само че аз съм толку слаб на парфюми- все едно Топалов да има умението да си нарече краката ляв и десен и да го пуснеш да играе за КЕШ.
"Оооо, да този е страхотен, напомня ми бла... бла... бла. Я ми кажи дали както си вървиш по улицата и засечеш някой чужд аромат си спомняш за някоя готина романтична случка... бла.... бла, баластра. Я разкажи!". /*и тука я пускаш да говори- хайде още 10 мин, можеш да си почиваш, да си свиркаш, да си чоплиш носа*/

Парфюмерията я наредихме. Магазините за обувки.
Аз: Мммм... я виж тези обувки на токчета. Обожавам мацки на токчета. /*с претенции съм*/
Тя: Уффф, знаеш ли че всичките ми обувки са на токчета. /*харесай ме, има защо*/
Аз: пак нещо за токчетата /*темата ми е важна*/
Тя: мали колко съм ВЕЛИКА. нещо в стил размисли и страсти на тема "Аз и токчетата"

Отиваме в друг магазин. Тя 10 минути се гъзи на накаква дрънкулка за 2 лева- гривничка ли беше, нещо подобно. Добре че съм пич на мЕсто и съм добре в последно време с нервите, че иначе щях да отида и да хвърля 2-та лева на тезгяха, да платим дрънкулката. Обикалям си магазина и по едно време отивам при мацката.

Аз: Знаеш ли, намерих нещо което супер много ще ти подхожда
Тя: ммм... да сигурно.
Аз: да, ела да видиш
тя: после... (свирка си)

след малко:
Тя: сигурно ще ми показваш пак някакви токчета.
Аз: водя я.

Пред нас стои един самотен щанд на който има един супер кич колан- курвенско розов, с някаква пимбяна супер къса пола свалена от битака на Димитровград и всичко това с логото не на кого да е, а на ВЕЛИКАТА Парис Хилтън. А плаката на Парис стои до сами нас. Мацката зяпва от липса на собствена реакция спомняйки си думите ми "че това ще ти подхожда много". Тя не може да ме обвини че се лилия с нея- винаги мога да се измъкна, че не разбирам от женска мода и освен това това е самата Парис Хилтън, за Бога. Дори мога да се възмутя- тя за какъв ме мисли. Тук останахме без реакция.

Влизаме в киното. Филм... параван.

Аз: "ммм... това с парфюмерията ми хареса. Мм... (пак муча, ей) искам да си спомня ти на какво миришеше.
Тя: усмивка
Аз: навирам носле във вратлето плюс лека целувка
малииии...

Филмът върви. Леонардо Ди Каприо се поти при иракчаните. Нека му е зле.
Опс, дланта ми е станала студена от ледената кола. Проблем, а?!
Аз: "ще ми стоплиш ли ръката"
Тя: "да, разбира се, дай"
Аз: "Супер, знам едно топлично местенце" и без покана между крачетата й. (Хм... като се замисля това заедно с подмишките е едно от най-топлите места в човешкото тяло. Просто факт.)
Тя: /*емоционална реакция*/ Брат ми не случайно ме предупреди да внимавам с теб.
Аз: Уфффф, че си. /*дърпам си демостративно ръката*/
Тя: Неееееее... дай.... дай.. дай... /*и сама си я слага*/
Аз: свиркам си. "Сладко, сладко!" повтарям си наум.

Мисля да спестя останалата част от вечерта, щото един истински джентълмен трябва да остане дискретен.

Сигурно Ви стана интересно какво се случи по нататъка. След месец брат й дойде за известно време в Бг и излязохме. Пита ме дали си имам гадже и дали в свободното си време се ч**ам с някоя. Погледнах го в очите. Ясно! Ми то не ми беше оставил други отговори освен "Не, не". След това се загори че сестра му се чувства малко самотна. Спомена че съм се променил супер много за 2 години, изглеждам
супер свеж и непокътнат. Сподели че жените харесват парите и директно ме попита дали съм готов да издържам гаджето си. Спирам се че много задълбах.

Какво стана нататъка можете да отгатнете сами.
#10
@Francesco

SouLtree, 31.05.2009 - 02:47 написа:

започнахме да разглеждаме магазини (аз си търсех шапка с козирка, тя-нищо :), странно нали? момиче да не си търси нищо мола, нали?). И така, влизаме в първия магазин, който видяхме (някакъв женски, за парцалки) и тя започва да си разглежда, да си прави грациозен слалум м/у претрупаните с доста завишени цени редове от дрешки. Аз си викам "Давай след нея. Може, пък, да се окаже интересно. Кой знае?". Обаче след има-няма 30сек до 1 мин време на преследване от моя страна сред джунглата от странно скърпени платове, ми писна. Помислих си: "М-м-м... Тая няма да е. Не!". Излезнах си от магазина и реших да я изчакам отпред.

Прочети го пак. Момичето не търси нищо, но все пак кара момчето да върти пети, докато тя се чуди и мае. Налага се той да излезе отпред на входа на магазина и да я чака. Ман, айде замисли се тук кой диктува правилата. Аз не залагам на човека който стои и чака като наказан.
Айде няма нужда от номера.

Ако тя искаше да има involvement то щеше да го пита за мнение и да му разказва истории. Дори щеше да намери магазин за да може той да си купи шапка. Айде другия път си отвори очите за истината.

@SouLtree

SouLtree, 31.05.2009 - 14:54 написа:

Имаме няколкогодишна и странна история с нея, но мисля, че това не е важното в случая. Просто исках да разнообразя малко форума.

И успя!

@Rolan
You are the man!
#11
Радвам се, че има хора, с които да стане разговор. Надявам се за напред да имам още истории за споделяне и анализ, тъй като все още съм прохождащ в pick-up-а (имам някаква, болезнено събрана, основа, но от около 2 месеса сериозно си чета и гледам материали от този сорт. Тогава случайно се сблъсках за 1ви път с това нещо).
Exort, твоята история по ми хареса от моята. Някак си има по-приятен завършек  :) . Е, ще имам мач реванш с мойта девойка. Като мине 2я рунд с нея, пак ще разкажа. Този път мисля да отидем на бар, че там атмосферата е най-подходяща за това, което съм намислил да експериментирам :) :D .
#12

exort, 01.06.2009 - 00:06 написа:

Тя: /*емоционална реакция*/ Брат ми не случайно ме предупреди да внимавам с теб.
Аз: Уфффф, че си. /*дърпам си демостративно ръката*/
Тя: Неееееее... дай.... дай.. дай... /*и сама си я слага*/
Аз: свиркам си. "Сладко, сладко!" повтарям си наум.


Вниквайки изцяло в смисъла на темата, веднага забелязвам изстрел в десетката!
Точно това, за което SouLtree си е блъскал главата (дано да е било в донапренена стена) е наредено перфектно в тези няколко реда диалог от случката на exort.
Иначе самата история ме зарадва страшно много, изиграл си цялата схема супер и очевидно след това е имало допълнителен екшън :)

Темата е архивирана и не приема нови отговори. ← Обратно към „Дон Жуан дискусии“