Нека споделя
eLfisH след известно време ще се забавляваш на тази ситуация от миналото, както и на всички подобни ситуации, които ти се случват в бъдещето :applause: Хеед ъп!
Хайде весело следващата седмица и не се напивай до безпаметност, че какво ще ти остане като спомен за цял живот... :applause: :rocknroll:
П.П. Днес я видях, защото ходих в бившето ми даскало да видя как изпращат още първите ми съученици. Тогава приятелките й веднага ми се налепиха, а тя стоеше отстрани гузна и аз започнах да заговарям приятелките й и всяко друго момиче от училището, което ми хващаше окото. Погледнах към нея, а тя толкова злобно гледаше, сякаш всеки момент ще ми скочи на веждите и ще ми избоде очите... а мен това много ме зарадва, чак кеф ми направи :applause: даже като е наблизко ми е по-яко да заговарям непознати, а тя да се сеща за хубавото време когато заговорих и нея и й взех телефона :rocknroll:
П.П.2 Сега даже ще ви разкажа и една история, която стана миналата седмица. Та значи излизам аз с един приятел и с още 2 момичета. Разкарвахме се из града и седнахме на по кафе. В същото кафе пристига и тя с нейни приятелки след около 10 мин. Кафето беше почти празно и тя като ме е видяла, защото аз бях с гръб към вратата вкарала някаква тъпа физиономия и излязла отвън. Тогава я видях и й махнах, а тя просто се обърна и отидоха някъде другаде :applause:
имайки предвид че е видяла всичо възможно от теб...
къде е интереса у нея... след като и се съгласяваш всеки път
но нормално, процеса на грешене/осъзнаване е норм. част от пътя на израстване
Научил си нещо, споделил си го с другите :cj:
Успехи!
вече ми писна да го гледам това... не осъзнаваш ли, че всичко зависи от ТЕБ... от това какви "правила" самия ти ще въведеш?! угаждаш... това има две интерпретации - или е капризна миска или ти си зле, а може и двете на куп. ако е първото едва ли има смисъл да пиша... едва ли има смисъл да продължаваш какъвто и да е контакт. а за второто... осъзнай, че ти си водещия, ти избирай заведенията, къде да ходите, филма, пиесата... давай емоциите, търси разнообразие... приятно разнообразие. ако го правиш, то тя едва ли толкова много ще мрънка и ще иска да и угаждаш... едва ли ще и остава дъх :cj: ако си спрял и всичко тя трябва да решава и избира, няма да мрънка тя, а ти, защото тя иска да правите еди си какво, а ти не съвсем... половин час спор и накрая ти "хубаво, аиде от мен да мине". е да ама така няма смисъл, защото ти си мислиш тя колко е зле и тя си мисли ти колко си зле
след три такива спора започваш да се замисляш...ако ти си водещия, даваш и купища разнообразни емоции, размазваш я в леглото и в буквален смисъл я оставяш без дъх... същевременно си ту нежен, ту груб, ту заядлив, ту мил и доста мистериозен... и най-големия бонус - да знае, че може да имаш която поискаш, стига да поискаш... няма да иска да те пусне
разбираш ли, проблема не е в самото угаждане, а в цялата концепция... проблема е в мисленето ти. ако си това, което написах горе, момичето няма да капризничи и няма да мрънка, защото просто утре може да не се обадиш. ако момичето поиска да правите нещо или да ходите някъде, а ти не, то смело кажи НЕ, но дай алтернатива. питай я чат пат какво и се прави... и живота ти ще е различен

eLfisH, това не се отнася само за теб... надявам се говорейки във второ лице, ед. число, повече хора да прозрат какво искам да кажа

Don Kiko, 23.05.2009 - 15:22 написа:
или е капризна миска или ти си зле
По-малко и от двете е... Просто съм си такъв, как да го нарека... "Мека Мария" - точните думи според мен. По принцип съм инат, но когато човека срещу мен е по-голям инат (в случая момичето за което писах) отстъпвам... или поне в началото. Към края на нашата връзка започнах да й отказвам, защото ми писна пък и имаше и още едно момиче (понеже учех в друг град) и не ми пукаше много, много (както и по принцип трябва да е). Явно на нея не й харесваше последния месец, че ставаше винаги на моето и затова ме заряза... както и да е! Минало свършено
:cj:Това което е компилирал Don Kiko е страхотно. Жалко че толкова съм свикнал с тези насоки че като ги чета, нищо ново не ми остава в цедката. Замислям се колко от нас ги правят? За ден-два, месец, хайде иди-дойди, ами после? Пак всички ли сме такива супермени? Хайде да говорим реално.eLfisH, 23.05.2009 - 18:13 написа:
По-малко и от двете е... Просто съм си такъв, как да го нарека... "Мека Мария" - точните думи според мен. По принцип съм инат, но когато човека срещу мен е по-голям инат (в случая момичето за което писах) отстъпвам... или поне в началото. Към края на нашата връзка започнах да й отказвам, защото ми писна пък и имаше и още едно момиче (понеже учех в друг град) и не ми пукаше много, много (както и по принцип трябва да е). Явно на нея не й харесваше последния месец, че ставаше винаги на моето и затова ме заряза... както и да е! Минало свършено
![]()
eLfisH, знам за какво говориш. Жените са така устроени че да се чувстват комфортно в света в който живеят (приемат твоя свят за свой, всмукваш ги в твоята реалност). Безкомпромисни са, за тях има само 'СЕГА'. Сега дали съм добре, готино ли ми е? Страхотно. Мисля че им завиждам (само да можех де). Това са неща, с които можем само да си намалим жалките си страдания. How pathetic!!
Да се върна на твоята тема. Тръпката е утекла някъде по пътя и това, което е пазело семейната хармония е именно липсата на конфронтация (нейния вътрешен свят е бил ОК). В момента в който си престанал да изпълняваш заповеди в контекста на липста на тръпка тя е решила да постъпи соломоновски "Дърво което не дава плодове трябва да се отсече". (мдааа... жените имат сили да прекъснат една без-бъдещтна връзка, за разлика от мъжете. Интуицията и шестото им чуство са силни).
Прочетох си написаното още един път. Направо съм се скъсал да хваля жените. Ми така е. Започвам да вярвам в лозунга "Жената за един по-добър свят!"
Моят опит показва същото. И без да са чели БИБЛИИ и всякакви шитове, знаят че чергата трябва да се дърпа към теб си.Fr33st1leR, 26.05.2009 - 20:12 написа:
всяко момиче, с което съм излизал (те са малко) ми е казвало, че е голям инат... интересТно
Темата е архивирана и не приема нови отговори. ← Обратно към „Дон Жуан дискусии“
