Имам сериозен проблем

Здравейте драги ДЖ-овци. Имам сериозен проблем с вътрешното си съзнание и нагласа, четох някъде да започна просто да спирам хората за дребни работи от сорта на колко е часа. Обаче не знам.. можете да го помислите за нереално обаче и отва не мога да нправя... Прочетох ДЖ Библията прочетох съветите тука .. мотивирах се и идва времето за излзане. Излизам даже и не мога да питам колко е часа хубаите момичета без корема да ми се свие. Знам, че този проблем мога да го реша само аз, но исках да напиша тази тема и да получа съвети. Незнам по какъв начин да промена това а наистина искам. Незнам дали проблема се дължи на комплексите ми че съм 17 гидишен и все още имам малко акне.. но не знам. БЛАГОДАРЯ ВИ ПРЕДВАРИТЕЛНО.

Ами то ако се беше получило от първия път, значи си някакъв киборг или нечовек

Хахаха, и аз съм се учила да заговарям хората по същия начин - с часа. Само пълните гьонове не се срамуват. Просто си мислещ човек и като такъв сам си пречиш с прекалени самоанализи за резултата от таква просто нещо като изречените от теб думи. Нека прибавим към това страх от отхвърляне, да не ти се присмеят, затапят и с това още повече да задълбочат твоята срамежливост.
Изходът е - да не приемаш думите като нещо обвързващо, нещо, което обезателно трябва да те разкрие в перфектна светлина. Думите първо са измислени за да общуваш и питаш и после, за да те представят. Използвай ги според първоначалното им предназначение - прояви любопитство и го изрази с думи. Нека те са насочени към другия, не да мислиш, че чрез думи се представяш ти самият. Към думите винаги прибавяй усмивка. НЕ се старай в началото да изразяваш сложни неща. Започни с прости въпроси - Как се казваш, учиш ли и т.н. В такива изречения няма как да сгрешиш. Всяка получена информация ще ти даде възможност да генерираш следващи изречения. Не спирай да се усмихваш. Не забравяй да се представиш, но не в нереална светлина, не като нещо, което не си. Изразявай се просто и приветливо. Така ще породиш доверие и ще бъдеш приет по-лесно, рискът от отхвърляне намалява. Вече след като си опознат от отсрещната страна малко повече можеш да започнеш да разкриваш това у себе си, което смяташ за ценно и впечетляващо. Прави го честно и скромно, без изхвърляне. Включи хумор, овладей словото - пиши, говори с хора, не стой сам в главата си да мислиш как ще се изложиш.
Абсолютно всеки е минал от там, чак ти завиждам - как ми се иска да ме е срам да заговоря момче и цялата да почервенея.

Абе принципно в живота ми съм това което искам да бъда в всяко едно отношение.. но отностно жените .. дърво. Когато сам с приятели на кафе и има момичета ми е 10 пъти по лесно да я заговоря от колкото като сам сам на улицата.. някак си не си вдъхвам увереност въпреки, че всеки пък си казвам "абе ще правя квото трябва па да става квото ще" определено ме надъхва но като застане момиче пред мен .. и вцепенявам и забравям за всичко. А чак след това ми идва на акъла колко по-добре е можело да стане всичко..

3 секундното правило (Мисля че от Мистери)
Когато видиш момиче което ти харесва я заговаряш в първите 3 секунди след като си я видял (ако позволява средата)
Така няма да имаш време да си напълниш главата с негативни мисли и да преомсисляш ситуацията.
Много помага!
Просто на ум си кажи изречението ии спирай всяко по-привлекателно момиче...не след дълго няма и впечатление да ти прави

Здравей ThugLife_1 и добре дошъл във форума. Реших да си покълча малко пръстите и да пиша по темата ти, защото докато я четях се самоидентифицирах с написаното. Бях точно където си и ти. Дори все още на моменти блокирам.

Преди няколко години си бях напомпал още недоразвитото мозъче с пикъп теория. Знаех всичко... на теория. Един летен слънчев ден тръгнах из улиците да си тествам практиката. Направих 5 кръгчета на квартала и не заговорих нито едно момиче. Следващите 2 месеца излизах още много пъти, но пак не заговорих момиче. Тръгвах към нея с готова фраза в ума, но тялото ми не се подчиняваше. Явно имаше нещо гнило, което ми пречи. Какво се оказа то? Да, парадоксално - ТЕОРИЯТА. И още няколко фактора, които няма да описвам сега. Признавам, тегаво и неприятно е чувството когато почнеш да развиваш социалните си умения, защото в началото блокажа е дори физически - болка в стомаха, заекване и т.н.

Първото нещо, което си мисли мацката когато някой я заговори е "Защо този иска да говори с мен? Може би..."
1. ... Флиртува с мен... оффф, поредния лузър.
2. ... Флиртува с мен... мммм, има нещо интересно в него.
3. ... Просто е приказлив.

Трябват й само няколко секунди да разбере. Ако искаш да си (2) трябва да се научиш да се забавляваш когато говориш с нея. На този етап не ти трябва нищо повече като съвет. Нищо повече като теория. Примерно, намисли си някаква кратка историйка или наблюдение, вкарай елементи на хумор в нея и я използвай като опънър. Спирай момичета и им разказвай цветно историйката, без мотив да ги сваляш или да флиртуваш, просто ей така. Ако се смеете (ти и тя) искрено докато си в разгара на пиесата си - красота Постепенно вкарвай пикъп материал - заучен или натурален, както ти е комфортно. Но не те съветвам да стартираш с пикъп благинки, защото или въобще няма да стартираш, или ще ти се иска да не си стартирал.

Благодаря за съветите ще пробвам