Здравейте,
Тази тема е поредната, в която ще се иска мнение, критика, съвет или нещо друго стига да е полезно.
Тъй като има доста такива, мислех да не пълня форума излишно, но при мен случая е малко по-различен, тъй като в него е замесено момиче, което си има приятел и наистина са ми необходими съветите на хора с по-голям опит.
Първо да уточня, че не съм прочел и едно изречение от вашите библии и др. матеряли, макар да ми е интересно. Просто не ми е останало време.
Та по същество:
Става въпрос за момиче от моята група, което на пръв поглед е доста срамежливо, но като я позагледаш малко по-внимателно, започва да прилича на онези момичета, които доказват, че тихите води са най-опасни. Също така е много темпераментно много чувствително и с нея трябва да се работи много, много внимателно и със голяма доза психология. Това го разбрах в последствие.
От първия ден в университета ми хвана окото. Първоначално само окото после и сърцето, а след това всичко каквото беше останало. За повечето колеги не е нищо особено, но така се случват нещата по някога, че и да искаме не можем да ги променим. А не знам дали и трябва. Още първия ден разбрах, че си има приятел, от друга група, но най-лошото е, че това нищо не промени в моите чувства, колкото и реалистично мислещ човек да съм. В първите няколко месеца се познавахме доста слабо. Както се казва само по физиономия, като колеги от една и съща група. Това до някаде се дължи и на това, че заради приятеля си, тя стои малко изолирано от цялата наша група. В началото от нейна страна си го имаше чисто колегиалния контакт. Поздравявахме се когато се видим. От време на време някоя съвсем небрежна усмивка и така на татък. След няколко месеца обаче нещата се промениха, но към доста по-зле. Изведнъж започна не само да се прави, че не ме вижда, ами просто наистина се виждаше някаква уплаха в нея, когато се появях. Веднъж трябваше да чакаме за едни резултати, но всички колеги имаха работа и ме помолиха да остана още два часа в Университета и да ги запиша като излезнат. На мен не ми се седеше сам и те помолиха колежката да остане с мен тъй като тя чакаше приятеля си да свърши след точно два часа. Разбира се тя като чу, само дето не се изчерви и така се притесни, че никой не можа да разбере кога и как се изпари.
След като премислих цялата ситуация, предположих, че за всичко това са виновни колегите, от които взех да дочувам подмятания по наша линия. Явно някой и беше казал че в часовете "без да искам", я зяпам по начин по който, колкото и да съм се опитвал да прикрия, вероятно не съм оспявал.
Тогава разбира се аз реших да мина в отстъп. Главно за да се поотъложат нещата. Предположих че в този случай не бива да се прави нищо необмислено. Започнах да се правя, че не е забелязвам и че поникакъв начин не ме вълнува, дори че не ме е и вълнувала някога, главно за да се отпусне. Това го играх доста време в което тя не промени по никакъв начин нищо в отношенията си. Дори по едно време започнах да си мисля че наистина ще взема да си повярвам, а всъщност чувствата ми към нея се увеличаваха до степен в която аз не исках
. След като мина кратката ваканция около първата изпитна сесия, в която не се бяхме виждали около месец, като че ли тя започна да омеква. Бавно, но славно.
Колегиалните ни отношения в лека степен възвърнаха своят първи облик. Гледах по никакъв начин да не направя някаква грешна стъпка, защото както писах горе, това е много чувствително момиче. Дори си разменихме скайпа, защото трябваше да и пратя едни матеряли по учебните предмети. Дори взе да ми звъни и по телефона, (защото от цялата група има само моя) разбира се само в спешни случаи, в които не може да намери в коя стая сме или нещо подобно.
Накрая в мен плахо взе да се прокрадва мисълта, че нямам някакви особени шансове, а и реших, че колегиалните и приятелски отношения, са също нещо с което бих се задоволил. Просто толкова я харесвам, че и само да не ме гледа на криво, е нещо което ми гали сетивата.
И точно в този момент разбира се истинският филм започна. Смятам че няма нужда да обяснявам за какво става въпрос.
Смятам, че това се дължи, на факта, че видя как случайно се заговорям с колежки от другите групи, които повечето хора харесват и след няколко поредни часа в които колегите ме фукаха и обиждаха разбира се на шега ( аз съм личност която хората постоянно коментират ) и по цели часове се споменаваше само моето име (в нейно присъствие).
Не знам, но тязапочна да играе моята игра. Взе да се прави че не ме забелязва и то доста сериозно. Същевремнно започна да ми пуска такива погледи на които малко хора биха удържали. В моментите в които знае, че я гледам започна да прави разни кокетни физиономии, да кърши устни и такак на татък. Дори от няколко дни взе да се гримира по начини по които никога не го е правила и т.н. Друго интересно е, че започна демонстративно да се отделя от компанията на нейния приятел и да стой малко по настрани от тях, разбира се в случаито когато аз съм на близо. Нещо което също никога не е правила. Понеже имаме някои часове в които караме с групата на нейния приятел, съм забелязъм, че тя винаги сяда с него и с още няколко човека на едно определено място в стаята. Онзи ден си бях оставил папката на една маса и излезнах извън университета по работа. След като се върнах видях че колежката и приятеля и са седнали точно зад мен, а хората с които си сядат по принцип са си пак на същите места. В медучасито се наложи да дойдат и да насядат на моята маса за да мога та да си говорят с въпросната двойка. Спирам с обясненията, че май вече стана пркалено много. Вие сте интелигентни хора и специалисти в тази област и предполагам че това Ви е абсолютно достатъчно, за а разберете случая.
В мен се въртят няколко основни въпроса.
Дали всичко това което прави в момента не е някаква шега с което се опитва да си вдига самочувствието или има и нещо по-сериозно. Интересува ме от психологическа гледана точка възможно ли е с нещата които съм правил през цялото това време, по някакъв начин да съм я предизвикъл. И познава ли историята други таива случай. Наистина незнам как да действам в случая, защото никога не съм се сблъсквал с момиче което си има приятел. Ако нямаше нещата щяха да бъдат вече забравени.
Ще съм изключително благодарен, на всеки който сподели личните си предположения и препоръки стига те да са полезни.
Предполагам че ще има хора които ще кажат не се занимавай, това е гадно, нечестно, и т.н. но повярвайте ми, мислил съм и по този въпрос, но съм безсилен .
Извинявам се, че се поувлякох доста с писането, но какво да се прави. За едно момиче човек несъзнателно е спосбен на всичко.
Благодаря предварително !
Тази тема е поредната, в която ще се иска мнение, критика, съвет или нещо друго стига да е полезно.
Тъй като има доста такива, мислех да не пълня форума излишно, но при мен случая е малко по-различен, тъй като в него е замесено момиче, което си има приятел и наистина са ми необходими съветите на хора с по-голям опит.
Първо да уточня, че не съм прочел и едно изречение от вашите библии и др. матеряли, макар да ми е интересно. Просто не ми е останало време.
Та по същество:
Става въпрос за момиче от моята група, което на пръв поглед е доста срамежливо, но като я позагледаш малко по-внимателно, започва да прилича на онези момичета, които доказват, че тихите води са най-опасни. Също така е много темпераментно много чувствително и с нея трябва да се работи много, много внимателно и със голяма доза психология. Това го разбрах в последствие.
От първия ден в университета ми хвана окото. Първоначално само окото после и сърцето, а след това всичко каквото беше останало. За повечето колеги не е нищо особено, но така се случват нещата по някога, че и да искаме не можем да ги променим. А не знам дали и трябва. Още първия ден разбрах, че си има приятел, от друга група, но най-лошото е, че това нищо не промени в моите чувства, колкото и реалистично мислещ човек да съм. В първите няколко месеца се познавахме доста слабо. Както се казва само по физиономия, като колеги от една и съща група. Това до някаде се дължи и на това, че заради приятеля си, тя стои малко изолирано от цялата наша група. В началото от нейна страна си го имаше чисто колегиалния контакт. Поздравявахме се когато се видим. От време на време някоя съвсем небрежна усмивка и така на татък. След няколко месеца обаче нещата се промениха, но към доста по-зле. Изведнъж започна не само да се прави, че не ме вижда, ами просто наистина се виждаше някаква уплаха в нея, когато се появях. Веднъж трябваше да чакаме за едни резултати, но всички колеги имаха работа и ме помолиха да остана още два часа в Университета и да ги запиша като излезнат. На мен не ми се седеше сам и те помолиха колежката да остане с мен тъй като тя чакаше приятеля си да свърши след точно два часа. Разбира се тя като чу, само дето не се изчерви и така се притесни, че никой не можа да разбере кога и как се изпари.
След като премислих цялата ситуация, предположих, че за всичко това са виновни колегите, от които взех да дочувам подмятания по наша линия. Явно някой и беше казал че в часовете "без да искам", я зяпам по начин по който, колкото и да съм се опитвал да прикрия, вероятно не съм оспявал.
Тогава разбира се аз реших да мина в отстъп. Главно за да се поотъложат нещата. Предположих че в този случай не бива да се прави нищо необмислено. Започнах да се правя, че не е забелязвам и че поникакъв начин не ме вълнува, дори че не ме е и вълнувала някога, главно за да се отпусне. Това го играх доста време в което тя не промени по никакъв начин нищо в отношенията си. Дори по едно време започнах да си мисля че наистина ще взема да си повярвам, а всъщност чувствата ми към нея се увеличаваха до степен в която аз не исках
. След като мина кратката ваканция около първата изпитна сесия, в която не се бяхме виждали около месец, като че ли тя започна да омеква. Бавно, но славно. Колегиалните ни отношения в лека степен възвърнаха своят първи облик. Гледах по никакъв начин да не направя някаква грешна стъпка, защото както писах горе, това е много чувствително момиче. Дори си разменихме скайпа, защото трябваше да и пратя едни матеряли по учебните предмети. Дори взе да ми звъни и по телефона, (защото от цялата група има само моя) разбира се само в спешни случаи, в които не може да намери в коя стая сме или нещо подобно.
Накрая в мен плахо взе да се прокрадва мисълта, че нямам някакви особени шансове, а и реших, че колегиалните и приятелски отношения, са също нещо с което бих се задоволил. Просто толкова я харесвам, че и само да не ме гледа на криво, е нещо което ми гали сетивата.
И точно в този момент разбира се истинският филм започна. Смятам че няма нужда да обяснявам за какво става въпрос.
Смятам, че това се дължи, на факта, че видя как случайно се заговорям с колежки от другите групи, които повечето хора харесват и след няколко поредни часа в които колегите ме фукаха и обиждаха разбира се на шега ( аз съм личност която хората постоянно коментират ) и по цели часове се споменаваше само моето име (в нейно присъствие).
Не знам, но тязапочна да играе моята игра. Взе да се прави че не ме забелязва и то доста сериозно. Същевремнно започна да ми пуска такива погледи на които малко хора биха удържали. В моментите в които знае, че я гледам започна да прави разни кокетни физиономии, да кърши устни и такак на татък. Дори от няколко дни взе да се гримира по начини по които никога не го е правила и т.н. Друго интересно е, че започна демонстративно да се отделя от компанията на нейния приятел и да стой малко по настрани от тях, разбира се в случаито когато аз съм на близо. Нещо което също никога не е правила. Понеже имаме някои часове в които караме с групата на нейния приятел, съм забелязъм, че тя винаги сяда с него и с още няколко човека на едно определено място в стаята. Онзи ден си бях оставил папката на една маса и излезнах извън университета по работа. След като се върнах видях че колежката и приятеля и са седнали точно зад мен, а хората с които си сядат по принцип са си пак на същите места. В медучасито се наложи да дойдат и да насядат на моята маса за да мога та да си говорят с въпросната двойка. Спирам с обясненията, че май вече стана пркалено много. Вие сте интелигентни хора и специалисти в тази област и предполагам че това Ви е абсолютно достатъчно, за а разберете случая.
В мен се въртят няколко основни въпроса.
Дали всичко това което прави в момента не е някаква шега с което се опитва да си вдига самочувствието или има и нещо по-сериозно. Интересува ме от психологическа гледана точка възможно ли е с нещата които съм правил през цялото това време, по някакъв начин да съм я предизвикъл. И познава ли историята други таива случай. Наистина незнам как да действам в случая, защото никога не съм се сблъсквал с момиче което си има приятел. Ако нямаше нещата щяха да бъдат вече забравени.
Ще съм изключително благодарен, на всеки който сподели личните си предположения и препоръки стига те да са полезни.
Предполагам че ще има хора които ще кажат не се занимавай, това е гадно, нечестно, и т.н. но повярвайте ми, мислил съм и по този въпрос, но съм безсилен
. Извинявам се, че се поувлякох доста с писането, но какво да се прави. За едно момиче човек несъзнателно е спосбен на всичко.
Благодаря предварително !
Един съвет - излез навън (поне тук е много хубаво и слънчево времето) и живей ! Виж колко хубави момичета има по улицата - почти само по парфюм, чакат те. Нагласили са се за нас - мъжете. За*би тия неща за любов и тем подобни простотии ! Това просто са ти го набили в главата ! Няма такива неща ! Взела ти сърцето и незнам още какво било станало...много много зле работата...