Изгубен

Здравей на всички , като за начало.

И сега към проблемите

Преди седмица излезнах на кафе с приятелката си и и казах , че искам да се разделим. Казах че ми трябва малко време в което трябва да преосмисля някои неща. Бяхме заедно долу горе 4 месеца. Всичко беше ОК нямаше изневери , скандали и тн... често срещаните проблеми ги оставям на страна. Проблемат е в мен , чуствам се някак си странно , гледам да прекарам колкото мога повече време сам.
Изобщо пална изолация. Сън не ме лови. На 3 дена безсъние 8-9 часа да поспя и толкоз. Понякога ми идва ми да извикам с пален глас , но незнам какво ?
От месец насам в главата ми се варти думата ,,любов" която неми дава мира.
Прес повечето време гледам някакви любовни драми. Чета какви ли не глупости сварзани с любовта и имам чуството , че съм до никаде. Някак си всичко загуби смисъл. Защо щастието не е в това колко си богат и известен, а е в това колко любов и приятели имаш. Тук идва и другият въпрос. Кой ли е по-щастлив? Дали това е преуспелият самотник, който има всичко друго, но не и любов, или любовта която си изживял или живееш с човекът до теб ???
Навеждам се на мисълта , че май се влюбвам и ме е страх от последствията. Като се замисля любовта не е просто любов , не се прекрасен сън , а крие много отговорности . Мисля че, ако се науча как да споделям проблемите с любимия човек и да ги решаваме заедно любовта може да се преварне в светлия блян. Все пак не всичко зависи от мен. (ако разбирате какво искам да кажа)
Но ако дойде ден в който всичко ще свърши , тогава какъв е смисъла ???
Притеснявам се от това , че може би ще и писна , ще си намери друг, ще крие, ще изневерява. Макар че досега е нямало такова нещо , някак си загубих доверие в себе си , не в нея . Някак си нямам сили да се боря за нея. Все едно съм на състезание и тя е наградата аз съм с костенурка а конкоренцията с коне !!!
Все пак мисля , че всичко зависи от това дали си бил стриктен в изпълнението на правилата от детството си.
От другия край........... Страната ни не струва, а ние искаме верни маже/жени , както ние така и те имат вина за каквото и да било.
Мисля , че отговорите който търся няма да ги намеря , някаде написани ще мога да ги разбера само от живота във и извън умопомрачението на любовта , или поне аз така си мисля.

И какво да направя от сега нататак??? Не ми е брезразлично към нея , но просто се губя някаде и никой неможе да ме искара.

П.С. Може да е малко объркано, за което се извинявам. Но просто в момента и аз сам много объркан.

Wow!Чета и чак ми става гадно


В много гадно състояние си се вкарал.Неслучайно казвам "вкарал",тъй като самия ти си се вкарал в него
Като начало,недей да се страхуваш от любовта,недей да мислиш за последствията толкова много.Да,любовта е като песен,но няма песен без край.Престани с тази изолация,тя е най-лошото решение в момента.Просто се остави на това чувство наречено "любов" и НЕ МИСЛИ ЗА ПОСЛЕ!!!Най-важно е какво се случва СЕГА...дори и после да свърши,ще ти остане спомена за нея,а това също е нещо ценно.Не знам какво да ти кажа,личи си объркването ти и само ти можеш да се изкараш от това състояние.Защото е въпрос на избор!Ти сам избираш дали да се предадеш и да изпаднеш в депресия,мислейки си за "любовта",която така и не си намерил ИЛИ просто да излезеш навън,да я намериш,да изживееш. Аз не мога да ти кажа какво да правиш,но както често твърдя-МЪЖА САМ ИЗБИРА ПЪТЯ СИ!Твоят избор зависи от ТЕБ,а не от анонимни потребители на ДЖ Форум.


Не знам,в момента само това ми идва на ума,дано някой да има по-добро решение

Сам да си вкарваш филми...Това е много гадно
Ще се излекуваш,времето лекува всичко,но внимавай при следващата ти връзка!
(И не намразвай жените )

faust, 08.06.2008 - 05:12 написа:

Преди седмица излезнах на кафе с приятелката си и и казах , че искам да се разделим. Казах че ми трябва малко време в което трябва да преосмисля някои неща. Бяхме заедно долу горе 4 месеца. Всичко беше ОК нямаше изневери , скандали и тн... често срещаните проблеми ги оставям на страна. Проблемат е в мен , чуствам се някак си странно , гледам да прекарам колкото мога повече време сам.
Изобщо пална изолация. Сън не ме лови. На 3 дена безсъние 8-9 часа да поспя и толкоз. Понякога ми идва ми да извикам с пален глас , но незнам какво ?
От месец насам в главата ми се варти думата ,,любов" която неми дава мира.
Прес повечето време гледам някакви любовни драми. Чета какви ли не глупости сварзани с любовта и имам чуството , че съм до никаде. Някак си всичко загуби смисъл. Защо щастието не е в това колко си богат и известен, а е в това колко любов и приятели имаш. Тук идва и другият въпрос. Кой ли е по-щастлив? Дали това е преуспелият самотник, който има всичко друго, но не и любов, или любовта която си изживял или живееш с човекът до теб ???

смятам, че ти не си щастлив с нея, ако беше щастлив нямаше да искаш да се разделите, а да си с нея...
това ли е което те тормози? не виждам тръпката? не виждам желанието...виждам само въпроси и замазани отговори...
не получаваш това което искаш /имаш нужда/ и това ти пречи да направиш крачката към нея?

прекалено много мислиш, сякаш ще вземаш решение за брак?
не, не казвам че е лошо...малко хора го правят, но когато са влюбени и искат жената до себе си, нямат такива мисли?!

щастливия човек...дълга тема
щастието не е в парите, нито в това което можеш да си купиш с тях...щастието е в малките неща, в духовното израстване, в добрата дума, в безценните моменти прекарани с любимите хора, в приятелите които те ценят и ти го показват на РД /няма по топлещ подарък от техния сърдечен поздрав, от всички казани и неказани думи.../
най красивите неща са невидими за очите, но видими за сърцето...

Навеждам се на мисълта , че май се влюбвам и ме е страх от последствията. Като се замисля любовта не е просто любов , не се прекрасен сън , а крие много отговорности . Мисля че, ако се науча как да споделям проблемите с любимия човек и да ги решаваме заедно любовта може да се преварне в светлия блян. Все пак не всичко зависи от мен. (ако разбирате какво искам да кажа)
Но ако дойде ден в който всичко ще свърши , тогава какъв е смисъла ???

любовта е взаимност, уважение, разбирателство и е нормално да зависи от двама ви, а не само от теб
мислейки за края... тогава защо да започваш каквото и да е? всичко има начало и край или пък няма край, просто се трансформира...
любовта минава през етапи и израства като всички нас, ако е истинска и желана продължава да живее, но под друга форма

когато си влюбен, останалите не съществуват...мислиш и виждаш само нея - има тръпка и желание
тръпкта става страст, която те залива ...
страста преминава в нежност и желание да си точно с този човек, но и тя има край - появява се уважението, взаимноста и вътрешното спокойствие, когато си в прегръдките на любимия човек...

Притеснявам се от това , че може би ще и писна , ще си намери друг, ще крие, ще изневерява. Макар че досега е нямало такова нещо , някак си загубих доверие в себе си , не в нея . Някак си нямам сили да се боря за нея. Все едно съм на състезание и тя е наградата аз съм с костенурка а конкоренцията с коне !!!

няма да го разбереш сега...за това се иска време и израстване
всеки се ражда свободен и така трябва да живее, както и да си отиде от този свят т.е. всеки има право на избор - как и с кой да прекара живота си
ограничавайки правото му на свобода...каква любов е това? не е ли това чувството за собственост, което често е по силно от нас и води след себе си само проблеми?
не е ли любов - да дадеш пълна свобода на човека до себе си и въпреки свободата си, той да е избрал ТЕБ!
и не мислиш ли, че въпросите - къде беше? с кой? какво прави? са излишни, когато този човек ти дава всичко онова, което те прави щастлив?

Все пак мисля , че всичко зависи от това дали си бил стриктен в изпълнението на правилата от детството си.

интересно ми е какво имаш предвид?
правила няма...ти ги определяш...
обществото има много правила, но спазва ли ги? щастливи ли са хората?
за мен има възпитание и ценности

От другия край........... Страната ни не струва, а ние искаме верни маже/жени , както ние така и те имат вина за каквото и да било.

верноста не зависи от ценностите на обществото, а от твоите вътрешни убеждения

не казвам, че изневярата е нещо нормално, но това са нещата от живота...те просто се случват и за това вина имат и двамата...
ти може и никога да не разбереш, ето това е за мен уважението...
не искам да знам кога и с кой...искам, когато е с мен, всичко да е ок /избрал е да живее с мен, отдава ми част от живота си, отнася се с уважение, обича ме/ другото, другите и всичко останало не ме интересува...

Мисля , че отговорите който търся няма да ги намеря , някаде написани ще мога да ги разбера само от живота във и извън умопомрачението на любовта , или поне аз така си мисля.

учим се и израстваме, докато сме живи...във или извън любовта...живота е любов...любовта е живот...

И какво да направя от сега нататак??? Не ми е брезразлично към нея , но просто се губя някаде и никой неможе да ме искара.

какво ти липсва? какви очаквания имаш? какво не ти харесва? къде си и защо си там?

Мисълта за детството , е че се подчиняваш на по възрастните , колкото и да опорстваш.

Липсва ми тръпката. Лягах и ставах с мисълта за нея , а сега лягам и ставам с мисълта какво ще стане.

Неочаквам нищо по скоро се надявам всичко да си дойде по старо му.

Не ми харесва това , че когато съм с нея всичко е наред , но в момента в който се разделим всякакви странни и щури мисли навлизат в главата ми.

Все едно се намирам в омагъосън кръг , от който немога да излезна. Еднообразието ми идва в повече.

П.С. Отговарям ти малко съкратено , но нямам време в момента.

faust, 10.06.2008 - 00:41 написа:

Мисълта за детството , е че се подчиняваш на по възрастните , колкото и да опорстваш.

ако в думата правила визираш възпитание, то да, има връзка

Липсва ми тръпката. Лягах и ставах с мисълта за нея , а сега лягам и ставам с мисълта какво ще стане.

липсват ти много неща, но за това вина имаш и ти...сивото ежедневие...еххх в колко теми съм го писала...
линк

Неочаквам нищо по скоро се надявам всичко да си дойде по старо му.

само няма да стане! ако наистина го искаш ще направиш нещо за да излезеш от дупката в която си!

Не ми харесва това , че когато съм с нея всичко е наред , но в момента в който се разделим всякакви странни и щури мисли навлизат в главата ми.

хммм знам за какво говориш ...гадно
вътрешно усещане, което не ти дава спокойствие?

Все едно се намирам в омагъосън кръг , от който немога да излезна. Еднообразието ми идва в повече.

не обичам думата - не мога! МОЖЕШ! СТИГА ДА ИМАШ ЖЕЛАНИЕ!

странно усещане ...нещо ми убягва...

смяташ, че я обичаш, но късаш с нея
очакваш нещата да се променят, но не правиш нищо
с нея всичко е ок, но това не ти дава спокойствието което търсиш

или не казваш всичко или си много раздвоен?

Да може да се каже , че това имах в предвид.

Сивото ежедневие ??? До преди малко не бях чел за него ... За което ти благодаря.

Знам че няма , както казах само се надявам. Пак и ще опитам да оправя нещата.

Общо взето да.

Да и това го има , някак си загубих желание. Незнам защо така се получи , но е на лице и незнам как да го променя.

Незнам дали точно обичам , но да има някво силно чуство на привързаност. Несъм скъсал с нея , просто и казах че искам малко време.
Очаквам , надявам се ДА. Но незнам какво да направя.

Всичко е наред, но тези ужасни мисли еб..ат пейзажа и от там нататак как да съм спокоен. Май единствено и само аз мога да си помогна.

Много раздвоен едва ли ... не мисля. А за това дали съм казал всичко , само разговорите с нея несъм написал. А и те са след като и казах , че ми трябва време , докато преди това всичко си беше 6+.

Май ще е най-добре да не му мисля толко много , както му викат ,,квото ще става да става". Когато му дойде времето тогава ще му мисля.

faust, 10.06.2008 - 20:01 написа:

Сивото ежедневие ??? До преди малко не бях чел за него ... За което ти благодаря.

не искам да го казвам, но 4 месеца са малко време, а връзката ви вече е станала тегава и скучна...
няма изненади, няма лудории...всичко е известно и се движи в релси...кофти

Знам че няма , както казах само се надявам. Пак и ще опитам да оправя нещата.

ще опиташ или го искаш?

Да и това го има , някак си загубих желание. Незнам защо така се получи , но е на лице и незнам как да го променя.

какво те привлече в нея? какво хареса тя в теб в началото? къде остана това начало? кога спряхте да се забавлявате и защо?

емоционалната празнота води до сиво ежедневие...за да се заредиш ти трябва въздух и забавления...

сега се замисли - когато си бил щастлив и пълен с емоции /излъчването на човека се променя/ това привлича...привлича смеха, усмивката, страста, увереноста...

Незнам дали точно обичам , но да има някво силно чуство на привързаност. Несъм скъсал с нея , просто и казах че искам малко време.
Очаквам , надявам се ДА. Но незнам какво да направя.

по горе ти казах какво трябва да направиш за да промениш нещата, но за мен 4 месеца са малко време...не би трябвало да сте в тази дупка още в началото...

Всичко е наред, но тези ужасни мисли еб..ат пейзажа и от там нататак как да съм спокоен.

тя ти дава поводи за тези мисли? тези мисли си имат причина...не се появяват така от нищото...
ето това ми се губи!

Ще опитам и го искам.

Да не казвам всичко, защото никой не е идеален, но по-голямата част да.
Тя ли ??? Ами незнам , тук ме затрудни. Някаде назад. Потъна в както казваш ти ,,сивото ежедневие".
Месец някаде , от тогава нещо не върви.

Поводът за тези мисли не е точно тя. Преди време имах една връска която беше само лъжи , лъжи и пак лъжи. Някаде година бях с нея така, след което реших , че е време да живея.
Досега не ме е лъгала , дори поводи за съмнение съм нямал , но ако стане пак така. То е ясно , че и аз ще имам вина защото явно несъм и дал всичко което търси тя , затова се намиса и 3-ти човек. Все пак всеки човек е различен.

faust, 11.06.2008 - 09:58 написа:

Ще опитам и го искам.

Да не казвам всичко, защото никой не е идеален, но по-голямата част да.
Тя ли ??? Ами незнам , тук ме затрудни. Някаде назад. Потъна в както казваш ти ,,сивото ежедневие".
Месец някаде , от тогава нещо не върви.

Поводът за тези мисли не е точно тя. Преди време имах една връска която беше само лъжи , лъжи и пак лъжи. Някаде година бях с нея така, след което реших , че е време да живея.
Досега не ме е лъгала , дори поводи за съмнение съм нямал , но ако стане пак така. То е ясно , че и аз ще имам вина защото явно несъм и дал всичко което търси тя , затова се намиса и 3-ти човек. Все пак всеки човек е различен.

сега си избий мрачните мисли от главата, обади и се, излезте и живейте мамка му!
както сам казваш тя вина няма...не я карай да изкупва чужди грешки

и къде ти е усмивката? я се стегни :P всичко си е наред

То е ясно , че и аз ще имам вина защото явно несъм и дал всичко което търси тя ,

Четох, четох и реших да кажа някой бисер.
Вземи се обеси сега. Направи го предварително- за да знаеш че си си свършил работата и вината ти е изкупена.


Знаеш ли един приятел преди ДВА месеца СЕ ОПИТА да ми обясни, че тези оношения не са като да отидеш на пазар. Ето ти 100 грама от моята любов, сега искам от твоята. Давам ти внимание, искам същото от теб. Забрави да даваш всичко в залог за да получаваш всичко. Няма такава сделка.
Знаеш ли... никой не е перфектен. Но има партньори/парньорки които са МОТИВИРАНИ да бъдат с половинките си. Не знам каква е тази невидима причина, която ги кара да приемат ангажимента ЗА СВОЙ да се грижат за връзката си. Сами поставили се в такава ситуация те се вживяват в ролята си и дърпат здраво каиша. Помисли и върху това- можеш ли да го постигнеш , разбира се че говорих за нея- може ли тя да го постигне?

П.С. В последно време съм объркан. Не вземай мнението ми на сериозно. Ако ти хареса нещо за теб си- супер. И най-важното в цялата ситуация- забавлявай се- за това е цялата гимнастика, която в момента правиш.

diva orxideia, 11.06.2008 - 10:39 написа:

сега си избий мрачните мисли от главата, обади и се, излезте и живейте мамка му!
както сам казваш тя вина няма...не я карай да изкупва чужди грешки :P

и къде ти е усмивката? я се стегни всичко си е наред

Това и направих , само дето не и се обадих а отидах направо при нея. Мислех си да взема някое цвете ала забравих ....

exort, 11.06.2008 - 14:39 написа:

Четох, четох и реших да кажа някой бисер.
Вземи се обеси сега. Направи го предварително- за да знаеш че си си свършил работата и вината ти е изкупена.
Знаеш ли един приятел преди ДВА месеца СЕ ОПИТА да ми обясни, че тези оношения не са като да отидеш на пазар. Ето ти 100 грама от моята любов, сега искам от твоята. Давам ти внимание, искам същото от теб. Забрави да даваш всичко в залог за да получаваш всичко. Няма такава сделка.
Знаеш ли... никой не е перфектен. Но има партньори/парньорки които са МОТИВИРАНИ да бъдат с половинките си. Не знам каква е тази невидима причина, която ги кара да приемат ангажимента ЗА СВОЙ да се грижат за връзката си. Сами поставили се в такава ситуация те се вживяват в ролята си и дърпат здраво каиша. Помисли и върху това- можеш ли да го постигнеш , разбира се че говорих за нея- може ли тя да го постигне?

П.С. В последно време съм объркан. Не вземай мнението ми на сериозно. Ако ти хареса нещо за теб си- супер. И най-важното в цялата ситуация- забавлявай се- за това е цялата гимнастика, която в момента правиш.

Да допаднаха ми някои неща

Не намесвай старите връзки в новите, това, че еди кой си човек се е държал по един начин не значи, че и другия ще е такъв, ако не го позволяваш, страха трябва да се преодолява, не да се заключва и ни спъва назад

Докъде стигна светът... Човекът който винаги ме е вадил от кризи да се чувства "изгубен в сивото си ежедневие"... Човекът на когото винаги съм се възхищавал за начинът му на ЖИВОТ и съм се опитвал да се уча от него...
Виж, Фауст, (няма да използвам лични имена) имаш два варианта - с нея и без нея, но и в двата случея е безкрайно тъпо да се затваряш. За какво се наказваш? Какви са тези реплики "тя няма вина", а ти каква вина имаш? Знам че си много объркан, но едва ли имаш намерение цял живот да гледаш филми с Мег Раян... Затова и звънни излезте (БЕЗ ДРУГИТЕ ОТ КОМПАНИЯТА) и говори с нея. Най-малкото и дължиш обяснение и е в твои интерес да не я караш да чака...
Е като се видим пак ще поговорим... Успех

Vladicheto, 15.06.2008 - 02:27 написа:

Докъде стигна светът... Човекът който винаги ме е вадил от кризи да се чувства "изгубен в сивото си ежедневие"... Човекът на когото винаги съм се възхищавал за начинът му на ЖИВОТ и съм се опитвал да се уча от него...
Виж, Фауст, (няма да използвам лични имена) имаш два варианта - с нея и без нея, но и в двата случея е безкрайно тъпо да се затваряш. За какво се наказваш? Какви са тези реплики "тя няма вина", а ти каква вина имаш? Знам че си много объркан, но едва ли имаш намерение цял живот да гледаш филми с Мег Раян... Затова и звънни излезте (БЕЗ ДРУГИТЕ ОТ КОМПАНИЯТА) и говори с нея. Най-малкото и дължиш обяснение и е в твои интерес да не я караш да чака...
Е като се видим пак ще поговорим... Успех

Най - малко от тебе съм , очаквал коментар Невиждано , нечувано ......... просто невероятно. За нищо не се наказвам , каква и е вината за моите мисли !!! Няма какво да спамя. Като си дойдеш ще говорим



П.П. Ако ще добавяш нещо, ми пиши на ЛС.