Ето я и моята история.
Значи с момичето се познаваме от доста отдавна от един форум. Оказа се че живее в съседния микрорайон. Единственото излизане двамата ни беше в началото на май преди 2 години. Още тогава си я бях харесал, но беше малка и се отказах. Минаха две години, аз смених 2 гаджета и веднъж отиваме с един приятел да зяеме за Странджа (протестите когато бяха) и се засякохме на НДК с нея. Мммм беше се превърнала в доста апетитна хапка. Разменихме си скайповете да си лафим. Не че съм имал желание за свалка или нещо такова. Просто на лаф мохабет дет' се вика. Тогава точно вобще нямах никакво желание за подобни неща. И един ден ми се доходи на Витоша, но всеки като е отпуска или в провинцията, по морето... и нямаше с кой да отида. И пак вечерта тя се включва и аз й "се оплаках", че ми се ходи много на Витоша и тя реагира " ееее знаеш ли от кога не съм ходила и аз" и аз направо й предложих да отидем още на другия ден. Тя се съгласи и на другия ден тръгнахме за Витоша. Много се притеснявах, че няма да намерим теми за разговор, щото в началото по някоя друга приказка обелвахме, но като се заизкачвахме и намерихме език. Стигнахме малко преди Копитото на едно място, което беше чуден бивак. Сякаш беше излязло от книгите на Карл Май, но както и да е. Аз бях взел някакъв стар чаршаф да има къде да седнем. Проснах го там и седнахме. Аз си сложих раницата в страни и тя се излягна на нея. От лаф на лаф и аз легнах до нея, но на "почетно" разстояние и пуснах темата за косите, че съм имал дълга коса и тн. и започнахме да говорим за нейната коса, като леко почнах да си играя с нея и да я обсъждам да я питам уж как я поддържа и ей такива неща. Пътя надолу вобще не го усетих като време. Приказки, приказки, приказки и пак приказки... И като слезнахме долу пихме в една сладкарница по едно сокче. И тя ми каза нещо от типа ", е аз нали съм в 1-ва част (на Овча купел)" и аз и казах, че това не е 1 а Овча купел 2 и че ул. "Моне Видео е границата м/у двете части. И почна един дъъъълъг спор и се хванахме на бас (който бях убеден, че ще загубя и за това облогът беше такъв), че ако аз печеля я каня на вечеря в пицария "Тукань" на Красно село, но тя плаща сметката, а ко тя печели пак отиваме на вечеря, но аз плащам. Прибрах се аз, пуснах сайта с картата на София, обедих се, че тя печели и уж в чата почнах да недоволствам "проклятие, тая карта нещо е бъгава" и някакви такива подобни. И така мина около 1 семица и дойде Денят. Отидохме в пицарията и сменихме буквално стотици теми. И по едно време нещо се заговорихме за свръх естествините неща и паранормалното и няк'ви ей такива неща и й разказах за някакъв руснак дето срязал лист хартия с пръста си и й "показах" как точно, като нежно я докоснах по китката. Извенъж стана доста разсеяна, но не от бирата, щото какво може да направи една малка бира и то наполовината изпита? Та мина се време, изядохме си пиците, аз си изплатих баса и си тръгнахме пеш за към Овча купел. По пътя уж случайно ръката ми от нейната страна се опираше в нейната. Отбихме се в двора на едно местно даскало и зациклихме на една пейка. Пак разговори разговори, т'ва Луната, т'ва котката на балкона на отсрещния блок, т'ва, че вечер е малко хладно и тя каза, че й е хладно. Аз й предложих да я разтрия по гърба, тя прие и по време на масажа тя буквално се сгуши в мене. А по едно време я целунах по врата и продължих с масажа. На втората целувка по врата тя се обърна и... "Хюстън, осъществено е скачване" - целунахме се. Аз бяха като ударен с жълто паве, а и си личеше, че и тя беше така. После като я изпращах до тях пак се целунахме. Аз все още не знаех какво ще става от тук нататък, но един път я поканих на кино, зяпахме "Трансформърс", от което се учудих, щото тя поиска да го гледаме. В киното пак се беше сгушила в мен до колкото позволяваха седлаките.