Здравейте, навъртам се наоколо от известно време... Доста изчетох. Доста неща разбрах за себе си, за света (предплолагам те не са нищо, пред това, което ми предстои). И е време да поискам съвет. Винаги съм имал проблеми с момичетата (аз съм на 17 години). До известно време не разбирах защо. Докато не прочетох част от материалите тук. Оказва се, че съм патологичен случай на добро момче. Далеч не съм от най-срамежливите или пък притеснителните и все пак... просто се държа като добро момче, така съм програмиран. Та, (както винаги) има едно момиче. Запознахме се преди няколко месеца... Излизаме някъде веднъж на седмица с малки паузи. Паднах си по нея. Няма нужда да обяснявам, че е хубава, умна и т.н. Много късно й взех номера и я поканих на среща. Срещите бяха точно 2. Минаха добре... поне така си мислех. Беше близо до мен, вървяхме под ръка, докосвахме се, прегръщахме се. Първата грешка ми беше, че не се реших да я целуна (никога не съм целувал момиче, смейте се на воля 
). Втората ми грешка е, че й се разкрих. Сега излизаме от време на време. Пак е постоянно до мен, докосва ме, прехласва се по тялото ми (спортувам активно), говорим си на разнообразни теми. Аз се чувствам добре в тази ситуация, докато не ме заби с фразата, че търси мъжко... и след малко разяснения, се оказа, че мен не ме приема като мъж... а амен амен като безполово (осъзнавам, че точно като такова съм се държал). Тежка обида. Доста ми прекипя в онзи момент, но не го показах много. Осъзнавам, че съм се ядосал точно, защото не вярвам в собствената си мъжественост. Та... има ли начин по който да покажа моята, изглежда "дълбоко скрита мъжественост"... Истината е, че имам много старомодни разбирания като цяло, много съвестен, вярващ в честа... Абе от 17 годишен, вече съм реликва. Колкото до нея - тя е много модерна като разбирания, много свободно си говори на теми като карамфил и т.н. Мен ме приема по нейните думи само като приятел, въпреки, че начина по който се държи за мен е несвойски като между приятели.
Ако не можете да помогнете, поне си признах пред себе си някои факти, за да съм на чисто.
). Втората ми грешка е, че й се разкрих. Сега излизаме от време на време. Пак е постоянно до мен, докосва ме, прехласва се по тялото ми (спортувам активно), говорим си на разнообразни теми. Аз се чувствам добре в тази ситуация, докато не ме заби с фразата, че търси мъжко... и след малко разяснения, се оказа, че мен не ме приема като мъж... а амен амен като безполово (осъзнавам, че точно като такова съм се държал). Тежка обида. Доста ми прекипя в онзи момент, но не го показах много. Осъзнавам, че съм се ядосал точно, защото не вярвам в собствената си мъжественост. Та... има ли начин по който да покажа моята, изглежда "дълбоко скрита мъжественост"... Истината е, че имам много старомодни разбирания като цяло, много съвестен, вярващ в честа... Абе от 17 годишен, вече съм реликва. Колкото до нея - тя е много модерна като разбирания, много свободно си говори на теми като карамфил и т.н. Мен ме приема по нейните думи само като приятел, въпреки, че начина по който се държи за мен е несвойски като между приятели.Ако не можете да помогнете, поне си признах пред себе си някои факти, за да съм на чисто.
)
Ох,извинявай,просто много ми напомняш на един френд (АФЦ).Знаеш ли каква е разликата м/у теб и него..? Той няма доблестта да си признае проблемите(а признаването е първата крачка към решението).Така че,дълбок поклон за това