До сега никога не съм се чувствал така и не съм споделял с никой и не съм искал съвети,дори и да съм получавал не съм обръщал внимание,не защото не съм искал а защото съм си мислел че не са ми нужни,но сега дойде момента в който трябва да се обърна за помощ и то много голяма,разказвам какво се случва...Срещнах едно момиче,по-точно тя ме намри в прословутия ''skype''.От там нещата запоянаха,пращахме си снимки говорехме си и започнахме да се харесваме,допаднахме си.Тя не е от София,много искаше да се срещнем,понеже много се сближихме аз и казах,че също искам да се срещнем.И така аз отидох при нея,някак си любовта пламна м/у нас искахме постоянно да сме заедно,беше ни тъжно когато не бяхме един до друг,видяхме се около 5-6 пъти за по 3-4 дни,това в рамките на около месец и нещо.Аз я обикнах,но не и го казвах защото ме беше страх да се разкрия а пък и тя точно беше прекратила дълга връзка,но един ден тя се обърна към мен и ми каза "чаках те цял живот,къде беше до сега,обичам те" както се досещата нещата потръгнаха както трябва,но има едно "но" тук е и проблема за който се обръщам към вас.Имаше моменти в които нито аз нямах възможност да дойда при нея,както и тя.Аз я обияах и още я обичам,но тя започна да се дърпа,стана студена,казва че разстоянието ни е отдалечило,преди това правехме планове да се съберем,да заживеем заедно.Сега тя ми казва че я е страх както за нея така и за мен,не била сигурна как ще се чувства след 1 месец,било я страх да не ме нарани и такива работи,поиска да и дам време да помисли в/у нещата,казах и добре нямаш проблеми,но аз нали съм си нетърпелив и си я подпитвам от време на време и ето уви тя спря да ми пише въбще.Това става за една седмица...та ако сте ме разбрали моля ви кажете какво мислите че трябва да се направи моля ви,побъквам се вече
Пич,кофти ситуация.Но много неща не уточняваш в темата.sinnerman, 02.06.2008 - 21:27 написа:
До сега никога не съм се чувствал така и не съм споделял с никой и не съм искал съвети,дори и да съм получавал не съм обръщал внимание,не защото не съм искал а защото съм си мислел че не са ми нужни,но сега дойде момента в който трябва да се обърна за помощ и то много голяма,разказвам какво се случва...Срещнах едно момиче,по-точно тя ме намри в прословутия ''skype''.От там нещата запоянаха,пращахме си снимки говорехме си и започнахме да се харесваме,допаднахме си.Тя не е от София,много искаше да се срещнем,понеже много се сближихме аз и казах,че също искам да се срещнем.И така аз отидох при нея,някак си любовта пламна м/у нас искахме постоянно да сме заедно,беше ни тъжно когато не бяхме един до друг,видяхме се около 5-6 пъти за по 3-4 дни,това в рамките на около месец и нещо.Аз я обикнах,но не и го казвах защото ме беше страх да се разкрия а пък и тя точно беше прекратила дълга връзка,но един ден тя се обърна към мен и ми каза "чаках те цял живот,къде беше до сега,обичам те" както се досещата нещата потръгнаха както трябва,но има едно "но" тук е и проблема за който се обръщам към вас.Имаше моменти в които нито аз нямах възможност да дойда при нея,както и тя.Аз я обияах и още я обичам,но тя започна да се дърпа,стана студена,казва че разстоянието ни е отдалечило,преди това правехме планове да се съберем,да заживеем заедно.Сега тя ми казва че я е страх както за нея така и за мен,не била сигурна как ще се чувства след 1 месец,било я страх да не ме нарани и такива работи,поиска да и дам време да помисли в/у нещата,казах и добре нямаш проблеми,но аз нали съм си нетърпелив и си я подпитвам от време на време и ето уви тя спря да ми пише въбще.Това става за една седмица...та ако сте ме разбрали моля ви кажете какво мислите че трябва да се направи моля ви,побъквам се вече
На колко години си?Тя на колко е?Откъде е?Как така те е намерила в Skype?Кажи,дай малко повече подробности,иначе трудно можем да ти помогнем(или поне аз)...Но мога да ти кажа,че съм бил в подобна ситуация,когато бях на 16(сега съм на 17,а тя е на 19).Аз в Гоце Делчев,тя в Търново(400км ни делят).Чувахме се в началото всеки ден,после през ден и после все по рядко.Бях там около месец,постоянно заобиколен от момичета(там са на рояци и повечето са необвързани,тъй като има малко,които свалят(повечето са твърде заети да се бият)).И се почна-зарибих пет момичета,от които тръгнах с една,с която ходих няколко дена,но съвестта ми се обади.Когато се върнах в Търново,скъсах с нея,защото когато я видях не усетих нищо-БЕШЕ МИ БЕЗРАЗЛИЧНА!Така разстоянието(ако е голямо) може да е голяма пречка.Народа е казал:"Далеч от очите,далеч от ума".
Е,но това е при мен...при теб може да е друго(поне така се надявам)