Кое е най-доброто ви встъпление?

Здравейте,Дон Жуановци! Искам да започна с това,че форума супер-много ме кефи,както и хората в него!
Стана ми интересна темата за най-добрия ход и затова реших да създам тази.Кое е най-доброто ви встъпление при запознанство с момиче?Как сте забили мацката?Как сте се запознали от нищото?
Всичко по-интересно може да споделите тук
Приятно писане!

Например,моя най-добър ход беше на концерта на Слави Трифонов във Велико Търново "Ние продължаваме!".
Имаше голяма навалица,едвам можеше да се размине човек,но все пак успях да си намеря място.По едно време,точно зад мен,някой започна да вика много силно,почти до ухото ми.Няколко пъти направих забележка,като се обръщах леко и видях едно джобно гадженце ,но не я огледах каква е(бях там заради концерта,не да си тествам ДЖ уменията;да не говорим,че тогава дори не подозирах за съществуването на този форум).Накрая,след като ушите ми започнаха да пискат,се обърнах с лице към нея и и казах,че като за такова минионче вика доста силно.Тя се засмя.Не можах да огледам обстойно(както казах,беше фул),но ми хареса все пак в лице.След като ми се извини за викането,я попитах как се казва,тя ми отговори и от тогава вече всичко си тръгна като мед и масло-тя ме попита дали си имам приятелка,аз и отговорих,че нямам(преди около седмица бях скъсал с моята),после аз я попитах за телефон,тя го даде и така.

Преди няколко месеца , може би средата на януари , ходих в един клуб с група приятели. И идва сервитъорката която беше много , не може би ужасно красива (от десетобалната ако я смятам може би 8) което не беше никък зле. Започнах да мисля какво да направя , че да получа вниманието и (А сащо така тук преди време имаше тема по този случей в кафета,крачми,ресторанти и тн.. ) Започнах да я гледам , но не погледа ми да е забил на нея , просто в моментите в които тя можеше да види , че я гледам аз правих точно това. Тогава аз станах малко по рано от компанията ми (имах някаква работа не помня точно) и на излизане , влезнах в кухнята :P Огледах се като ударен с мокар парцал а около мен само чарпаци Точно се обращам да тръгвам на заден ход и чувам глас ,,Боже какво правиш ти тук" като се обърнах беше тя и се започна диалога

Аз: Ми обарках се , вместо да излезна влезнах в кухнята.
Тя: О значи се обърка , Ехх как така все се бъркате.
Аз: Никаде не видях EXIT каква вина имам , че не сте си сложили пак и съм тук за първи път.
Тя: само се усмихна.
Аз: Извинявай , но може ли да си кажеш името.
Тя: За какво ти е. :P
Аз: Поне да знам името на човека който ми държи сметка какво правя тук.
Тя: (примерно Анелия да кажем) Приятно ми е , казах си и аз моето.

След което си излезнах от клуба. След няколко дена пак утивам с един приятел и пак тя идва да ни взема поръчката , след като я донесе седна на масата и ме попита кога съм свободен (дори не я питах за какво. Беше ми ясно :P ) казах и че след няколко дена ще сам свободен , взех и номера и така все още съм с нея ...

faust, 11.05.2008 - 11:50 написа:

Преди няколко месеца , може би средата на януари , ходих в един клуб с група приятели. И идва сервитъорката която беше много , не може би ужасно красива (от десетобалната ако я смятам може би 8) което не беше никък зле. Започнах да мисля какво да направя , че да получа вниманието и (А сащо така тук преди време имаше тема по този случей в кафета,крачми,ресторанти и тн.. ) Започнах да я гледам , но не погледа ми да е забил на нея , просто в моментите в които тя можеше да види , че я гледам аз правих точно това. Тогава аз станах малко по рано от компанията ми (имах някаква работа не помня точно) и на излизане , влезнах в кухнята :P Огледах се като ударен с мокар парцал а около мен само чарпаци Точно се обращам да тръгвам на заден ход и чувам глас ,,Боже какво правиш ти тук" като се обърнах беше тя и се започна диалога

Аз: Ми обарках се , вместо да излезна влезнах в кухнята.
Тя: О значи се обърка , Ехх как така все се бъркате.
Аз: Никаде не видях EXIT каква вина имам , че не сте си сложили пак и съм тук за първи път.
Тя: само се усмихна.
Аз: Извинявай , но може ли да си кажеш името.
Тя: За какво ти е.
Аз: Поне да знам името на човека който ми държи сметка какво правя тук.
Тя: (примерно Анелия да кажем) Приятно ми е , казах си и аз моето.

След което си излезнах от клуба. След няколко дена пак утивам с един приятел и пак тя идва да ни взема поръчката , след като я донесе седна на масата и ме попита кога съм свободен (дори не я питах за какво. Беше ми ясно ) казах и че след няколко дена ще сам свободен , взех и номера и така все още съм с нея ...

Интересна история.Браво!От колко време сте заедно..?

ElitForce, 13.05.2008 - 19:20 написа:

Интересна история.Браво!От колко време сте заедно..?

то човека си го е казал..... :

faust, 11.05.2008 - 11:50 написа:

Преди няколко месеца , може би средата на януари , ходих в един клуб с група приятели.

и после

faust, 11.05.2008 - 11:50 написа:

(.......)
След което си излезнах от клуба. След няколко дена пак утивам с един приятел и пак тя идва да ни взема поръчката , след като я донесе седна на масата и ме попита кога съм свободен (дори не я питах за какво. Беше ми ясно ) казах и че след няколко дена ще сам свободен , взех и номера и така все още съм с нея ...

funny, 13.05.2008 - 19:50 написа:

то човека си го е казал..... :

Да,обаче :"може би средата на януари","няколко дена по-късно"...просто ми стана интересно от колко време точно

21 Януари Но за точен час немога да ти кажа Не си помисляй да питаш

Хмм.. интересни истории Ето я и моята:

Преди две седмици (30 април) ми се наложи да пусна едно писмо в пощата. Влизам аз, обаче това ми се случва за първи път, а обикновено, когато чувствам, че ще изглеждам олигофрен ми става много забавно. Та влизам си аз в пощата седя си 10 мин. и се сещам, че за да си пусна писмото ми трябва... плик. Отидох в отсрещната сграда, купих си, връщам се и гледам една мацка (6.5-7) седи и чака на опашката за писмото. Аз си пиша някаква обратна разписка, обаче нали ми се за първи път май нещо не написах както трябва. И както си държа разписката направо се обърнах към нея: "Тази разписка задължителна ли е?". Тя: "Да, мисля...".

Аз: Може ли да погледна твоята?
Тя: Да, заповядай
Аз: Хм... изглежда съм се справил добре (ухилвам се, в стил "Дебил с 6-ца по Логика"...)
Тя: Явно да...
Аз: Какво пращаш?
Тя започна да ми обяснява някакви работи... оттам се заговорихме за филми, даскало (от едно училище сме) и още някакви работи. Почнах да я бъзикам, като разбрах, че работи като сервитьорка: "Оо.. Ще черпиш по кафе някой ден :P ", тя: "Добре ", аз: "Договорихме се" и и подавам ръка, здрависахме се... Почнах да и правя смях като бъзиках околните пенсии на опашката. И така докато тя си пусна писмото и си тръгна... Ще попитате защо не и взех телефона? Е... мислех си го още тогава, но си викам - абе... нещо не ми е до това сега, а в действителност беше така. Разговор, в който целта не беше телефон... Нещо такова Сега като се видим в училище ме поздравява с една голяма усмивка... Чудя се дали да не я спра един ден с думите: "Така, както ми се радваш, защо не си дадеш телефона"... И така...

faust, 14.05.2008 - 23:02 написа:

21 Януари Но за точен час немога да ти кажа Не си помисляй да питаш

Няма,спокойно,просто ми стана интересно :P

Rolan, 15.05.2008 - 15:07 написа:

Чудя се дали да не я спра един ден с думите: "Така, както ми се радваш, защо не си дадеш телефона"... И така...

Интересна история! Да,това ще е готино! После намини пак насам да се похвалиш! :P

Не съм чак толкова заинтересован, за да й взема телефона. Все пак, ако го направя ще трябва да и се обадя, след това ще трябва да излезем... и т.н. А в момента има няколко 2-3 др. мацки, с които опитвам да станат нещата. ;] Иначе ако стане нещо по-интересно с тази, ще пиша непременно ;] А като "джобното гадже" ти даде телефона после какво стана?

Rolan, 15.05.2008 - 15:07 написа:

Сега като се видим в училище ме поздравява с една голяма усмивка... Чудя се дали да не я спра един ден с думите: "Така, както ми се радваш, защо не си дадеш телефона"...

Не ми допада. Никак.

Мисля, че може да подходиш далеч по-добре. Когато я засечеш следващия път и отново има точно тази голяма усмивка на лицето, усмихни се и ти (не прекалено), върви точно срещу нея (за да няма как да се разминете). Ако се спре пред теб, без да си й казал абсолютно нищо... тогава кажи (бавно и спокойно): "Време е да спазиш обещанието си, но първо ще трябва да дадеш телефона си, за да се разберем допълнително, кога ще пием по кафе" или ако си сигурен за високото ниво на интерес, дори по-агресивно, "Винаги ли не спазваш обещанията си !?!" и оттам да тръгне разговора...

Харесва ми и твоето, и моето. Обаче не съм казал, че ще подходя точно така Обикновено ги импровизирам нещата - когато прекалено много мисля, започвам да предъвквам думите и да не ми се разбира, а когато ми се наложи да повтарям това, което съм казал значи нищо не съм направил. Мога да подходя всякак, въпросът е да реша първо дали да го направя Благодаря за съвета. Respect. ;)

Rolan, 15.05.2008 - 19:15 написа:

А като "джобното гадже" ти даде телефона после какво стана?

Излязохме няколко пъти на кафе,ама тя се оказа голяма овца,много глупава горката,а аз не исках да си губя времето с нея. (Все пак казах най-добро встъпление,не най-добър резултат )

Не "най-доброто", но едно от добрите.

Качвам се в автобуса, набива ме се веднага няква пичка (супер натокана, яко тяло, симпатяга) в очите, до нея мястото беше свободно, отивам и сядам. Няколко пъти ме погледна в началото, но след това започна да си зяпа през прозореца само. След известно време просто я бутнах "случайно" и веднага казах: "извинявай, ударих ли те", тя "не не няма проблем" (носеше тъмни слънчеви очила от тези огромните) и веднага нацепвам (след като направих лека гримаса на неодобрение) "мм очилата не прилягат на облеклото ти", тя направи няква тъпа физиономия и вика "еми те си имат определено предназначение", аз "оо убеден съм, че е така", тя "и защо не прилягат, след като му разбираш толкова ", аз "панталонът и сакото са комбинация от памук и ликра, да не говорим, че са и изцяло черни, ризата е чисто бяла... всичко дотук говори за официално излъчване, а очилата са тип: на плажа съм, къде ми е бирата", тя ме спогледа и вика "абе ти не си ли МО в СУ", викам "да, същото", тя "аз съм година по-голяма и уча и право като второ. Имам отличен успех. Уникат съм.", аз "тццц не ти ли писва да учиш по цял ден"........................ и т.н.

Снощи си ходя по улицата... бях на среща с една мацка. Та прибирам се аз и гледам зад мен някаква блондинка (7.5-8) бърза в моята посока. Забавих крачка и когато се изравнихме запознах :

Аз: За къде бързаш толкова ?
Тя: Хи-хи (все едно я заговарят за първи път непознати), ами... за вкъщи.
Аз: Ще гледаш мача?
Тя: Ами не... не се интересувам от спорт.
Аз: От нито един?!
Тя: Ами, май да.
Аз: Хм... добре. Виж трябва ми мнението на жена по един въпрос (тук, който е чел "Играта" ще знае за какво става въпрос), ще ми помогнеш ли?
Тя: Ами да.
Аз: Супер. Така... ти би ли излязла с мъж, който все още е приятел с бившото си гадже?
Тя: Да, защо не?
Аз: Хм... добре. Всъщност, въпроса е от две части...
Тя: (прекъсва ме), Ахаа .
Аз: А какво ще направиш, ако откриеш че в чекмеджето си държи снимки и писма от бившата си приятелка?
Тя: Ами... нищо (бла-бла-бла-бла + хи-хи-хи).
Аз: А би ли ги изгорила или скъсала например?
Тя: Не, защо бла-бла-бла-бла...
Аз: Виж, питам защото имам приятел, чието гадже намери снимките на бившата му и ги изгори, и му вдигна скандал.
Тя: О, това е ужасно бла-бла-бла-бла...
Аз: Искаш ли ми отговориш на няколко въпроса?
Тя: Да
Аз: Добре... представи си, че яздиш в пустинята и виждаш пред себе си куб. Колко е голям?
Тя: Ами...незнам... достатъчно, за да се вижда. Ей толкова (показа ми малко кубче... нзч).
Аз: Супер, а сега ми кажи какъв цвят е.
Тя: Червен.
Аз: Сега си представи и стълба до него.
Тя: Готово.
Аз: А стълбата къде се намира - опряна на него и навлизаща във вътрешността му?
Тя: Не точно, просто опряна на него.
Аз: Кубът прозрачен ли е?
Тя: Не.
Аз: Супер... е, знаеш ли какво означава всичко това?
Тя: Какво (с интерес)?
Аз: Нищо! Не бе шегувам се Големината на куба показва твоето самочувствие - според мен ти си уверена в себе си, но се страхуваш да го покажеш. Кубът ти е червен - ти си човек на действието, обичаш предизвикателствата и т.н... Но не е прозрачен - не винаги си готова за предизвикателства... и т.н. И накрая - стълбата - това че не навлиза в куба значи, че не допускаш хората лесно до себе си, но когато го правиш им отдаваш цялото си доверие и искаш същото от тях. Прав ли съм?
Тя: Да... така е.
Аз: Виж какъв съм психолог

Разбрах, че се казва Деси, след това не се представих - тя сама ме попита за името. Накрая преди да се разделим и казах, че ми е било приятно, поисках й телефона, но тя каза "Не, съжалявам ". И се разделихме.
Не е най-доброто, което сте чували тук, но аз се радвам, че опитах, не боли (отдавна го знам) и ще продължавам да го правя, докато не се увенчая с успех.