Имаше един пост, ако не греша беше от Дивата, за любовта и ревността. Исках да постна долното на това място, но не можах да го намеря. Днес ми стана интересно какво е казал П. Дънов за отношенията между половете- нещо не можах да му хвана мисълта, но пък ето какво интересно намерих за любовта.
Кога ревнува човек? Когато иска да задържи нещо за себе си. Когато обичаш някого, ти го пазиш за себе си, обсебваш го. Това не е любов. Истинската любов внася разширение в човешката душа. Щом обичаш някой , остави го свободен! Божествената любов се отличава по това, че оставя човека свободен.
Вие обичате едно същество , но искате да го обсебите. Тази любов е придружена със страх и безпокойство. От нея страда човечеството.
Светът ще се оправи, когато разберем отношенията на любовта. В нея не трябва да има никаква ревност. Превърнете ревността в любов. При ревността ти поставяш този, когото обичаш, по-долу от себе си и казваш: " Той може да направи някое престъпление". Любовта изключва всякакво съмнение. Когато в любовта има най- малкото съмнение, липсва нещо.
При ревността ти мислиш , че този ,когото обичаш , могат да ти го отнемат. И после идат подозрението и омразата. Този, когото ревнуваш, че го намразиш, като го намразиш , ще го разрушиш.
Ако аз обичам някого, да не влезе в мен противоречие, че той обича втори, трети и пр. Той може да обича, когото иска. Това да ми е приятно, както когато той обича мен. Това е една от най- трудните задачи.
При любовта трябва да пазим точно определено разстояние от този, когото любим.
При любовта не трябва да упражняваш никакво насилие, от какъвто и да е вид, върху този, когото обичаш.
Яви ли се някакво недоволство любовта изчезва.Най- малкото отрицателно чувство - омраза, завист, безверие, съмнение - е в състояние да прекъсне пътя на любовта. Тя не търпи никакво користолюбие по пътя си.
Искаше ми се да го коментирам, но само ще го споделя.
