Щастие

prosvetlen, 30.01.2008 - 00:45 написа:

Поклон пред master-dj.

благодаря много.

Благодарности за хубавата тема, макар и с огромно закъснение.

Все пак искам да споделя и моята гледна точка относно 'Щастието'. Нека тя се приема като добавка към всичко написано в темата - лични размишления и изводи. Всичко описано по-долу е моята лична гледна точка - не е задължително да сте съгласни и нека думите ми не се приемат като общоприети факти. За краткост няма да добавям 'Според мен' след края на всяко изречение, но е желателно вие да го четете сякаш съм.

От отдавна се опитвам да си дам дефиниция за 'Щастие' и благодарение на личния ми опит съм стигнал до следното:

"Щастието е дълбоко индивидуално състояние на ума пряко свързано със съпоставката на личностните възможности спрямо личностните желания."

Пояснения :

Нека поговорим за възможностите - те, разбира се, могат да бъдат подобрявани (или намалявани), но е важно да се разбере, че тези промени са безкрайно малки в глобален план. Какво имам впредвид - човек може да подобри възможностите си с образование, спорт и т.н., може да разшири мирогледа си, да види различни гледни точки и да се обогатява от чуждото мнение - това е така. Но е невъзможно (е, не съвсем, но нека приемем, че съм прав) човек да промени ръста си, цвета на кожата и т.н. Именно за това ние трябва да знаем кои сме и какво ни е 'дадено' като възможности.

За желанията няма какво толкова да говоря - те са плод на нашия разум. Никой не може да бъде принуден да желае нещо от външна намеса - желанията идват от вътре. И точно тук е 'ключа от палатката' - след като ние сами пораждаме желанията си, ние притежаваме силата да ги контролираме.

След като всичко това е сравнително ясно, умният и разсъдлив човек (според мен!) периодично отделя време и преразглежда как желанията се вместват във възможностите. Ако това не е така - или някои желания трябва да отпаднат, или стига да е постижимо, възможностите трябва да бъдат разширени. Това не значи да не мечтаем, да не искаме по-добро и да не се борим за него. Това означава да имаме ясна представа кои сме и да не искаме невъзможното от себе си.

В края на краищата - аз съм щастлив, защото мога да постигна всичко, което искам. И ми остава време да се радвам на постиженията си.

Пламене, нали знаеш фразата: "the sky is the limit" . Понякога човек не може да прецени точно възможностите си и, съответно, може да ги подцени и определи по-ниски цели от реалния си потенциал. По мое мнение, може би е по-добре да си поставяш цели с една идея над твоите предполагами възможностти - така имаш предизвикателство и стимул за развитие. Важно е да не губиш увереност при провал и да не ставаш твърде самоуверен при успех.

enjoy написа:

Пламене, нали знаеш фразата: "the sky is the limit" . Понякога човек не може да прецени точно възможностите си и, съответно, може да ги подцени и определи по-ниски цели от реалния си потенциал. По мое мнение, може би е по-добре да си поставяш цели с една идея над твоите предполагами възможностти - така имаш предизвикателство и стимул за развитие. Важно е да не губиш увереност при провал и да не ставаш твърде самоуверен при успех.

Enjoy, да, разбира се - това, което казвам не се отнася за нещата, които можем да променим, а за тези, които не можем.

С други думи - себе-развитието и личностното израстване със сигурност разширяват възможностите и така позволяват по-големи желания - и за това аз лично смятам, че в половината (ако не и повече) форум се говори за АЗ-ът.

Нагледен пример - имах добър приятел в юношеските ми години, който тогава беше един от най-добрите боксьори в София в младежката категория. Печелеше състезание след състезание. В момента, обаче, в който той излезе от младежката лига и започна да се състезава с възрастни, го спукваха от бой - ами как нямаше - новите му противници се извисяваха с десетина сантиметра над него и ръцете им бяха с по педя и отгоре по-дълги от неговите. Сега, разбира се, има какво да се направи по въпроса - техника и тренировки - но като цяло нямаше как той да си възвърне предишната слава в тази нова среда.

Е, в такъв случай - да седим и да сме нещастни, защото сме се родили 1.60 (образно казано)? Или в същия дух - че не са ни сини (или какъвто друг цвят си изберете) очите, че ни е голям носа и т.н. Разбираш, надявам се, накъде бия - ако човек е нещастен заради нещата в себе си, които няма как да промени - то само той си е виновен за нещастието.

Това имам впредвид, че трябва да можем да си дадем равносметка до къде ни стигат възможностите. Идеята за 'цели една стъпка пред предполагаемите възможности' е много хубава и аз лично се ръководя от нея от доста дълго време, но трябва да се внимава. Защото в края на крайщата - най-важното е да сме щастливи.

относно мнението което plamenpavl е изразил:
"Щастието е дълбоко индивидуално състояние на ума пряко свързано със съпоставката на личностните възможности спрямо личностните желания."

Напомня ми, една дефиниция на Нещастието която Хорхе Букай дава в една от своите книги. Всъщност е вид формула:
ПН= О - Д
... или Показателят на Нещастието е равен на разликата между Очакванията и Действителността !

Според Формулата, ако възприятието за Действителността е по-голямо или равно на Очакванията, Нещастието изчезва. А колкото по-големи са Очакванията или колкото повече надвишават възприятието за действителността, толкова по-голямо е Нещастието !

Надявам се ви хареса и ще ви бъде полезно

Лека