Здравейте,
Объркано ми е и реших да споделя. Да чуя и други гледни точки - дали наистина проблемът е толкова сериозен, или аз като заинтересована страна го правя на такъв.
С гаджето тръгнахме преди година. Още не живеем заедно - имаше ред технически трудности, които обаче минаха и трябваше сега да го направим.
Запознахме се, когато тя беше все още в предишната си връзка. Обясни ми, че не вървели нещата, че дрън-дрън и пр. Чакаше го да се накани да предприеме по-сериозни действия и същевременно се гушкаше и целуваше с мен (тогава почти непознат). Не съм я ч***л през това време, макар тя доста да ми се натискаше. Смешно - някаква мъжка солидарност. Не исках да съм на мястото на този човек. Абсурдно - оказа се, че аз, непознатият, съперникът, трябваше да му пази гаджето да не направи някоя глупост... Не след дълго скъсаха и ние започнахме най-романтичната и хубава връзка в живота ми. Тръгнах с най-доброто от себе си, чувствах се щастлив. Имах обаче и известни подозрения - "където е текло, пак ще тече" са казали хората. Помолих я още тогава, ако в даден момент изгуби интерес към мен, да ми КАЖЕ, да си ГОВОРИМ. От опит знаем, че е нормално да се случи и в "най-добрите английски семейства". Исках само едно от нея - откритост.
Връзката ни се развиваше с бързи темпове и беше все така хубаво. Орхидея също (и продължи да е такъв до момента).
От началото на годината усетих застой. Не след дълго ми съобщи, как щяла да излиза с някакъв колега на кафе, който бил много интелигентен, с когото можела да си говори за други неща освен за работа (при положение, че с мен говореше все за работата си - колко е тежко и бла-бла; на мен също не ми се говореше за работа, но нали сме за това двама - да споделяме и да търсим решение на проблемите си). Усетих нещо, издивях, направих й проблем. Обясни ми, че това било "лична свобода", "лично пространство", не бивало да я ограничавам, нямало нищо повече освен да излезеш с колега (и аз съм го бил правел). После излязоха още 2-3 пъти, без да ми казва с кого (сякаш не знам), усетих, че се отдалечаваме. Имах проблеми и от друго естество, не издържах й и дадох 2 седмици да реши иска ли да е с мен или не иска. Разплака се, подсмърча, как съм я накарал да дойде на себе си. Още на следващия ден дойде при мен отново разплакана, не можела и 12 часа без мен. Ок, разбрахме се да пробваме отново.
Казах й още тогава, че най ме е заболяло от това, че ме е гледала в очите и се е опитвала да ме лъже.
На следващата вечер - у тях, тя след работа, изморена, заспа на дивана, аз се мушнах в хистори-то на чатовете й на компа (знам, че е лошо). Исках може би да видя какво е споделила с приятелки за решението си. Дали този път мога да й вярвам, след като вече ме беше лъгала (усещах го). И се натъкнах на неща, от които ми се повръща. Не е било "просто излизане с колега", имало си е яко флирт, играела си е, давала му е разни надежди... Плетяла си е един вид кошницата зад гърба ми - ако с мен не провърви (т.е. не получи каквото иска), да има на чий врат да се метне, да се оплаква от настоящия си и да се гушка с нищо неподозиращия нов. THE SAME OLD STORY. Е, хубаво, преодоляла го била, направила избор, искала да се върне при мен. Ами ако онзи колегата все пак се беше оказал какъвто на нея й трябва? Докъде щеше да стигне - до прегръдките и леглото му?
...
От тогава си говорихме няколко пъти. Знам, че с времето ще ми угасне гневът и че мога да се поддам на желанието й да продължим. Знам също така, че "доверие" ще бъде забранена дума, че при най-малкия повод за съмнение всичко ще рухне.
Осъзнах също така, че аз съм бил този, който основно е движел връзката (който е мислел в мн.ч., т.е. в НИЕ). Тя само е изсипвала си е проблемите по мен, чакала е да получава и в труден за двама ни момент реши да се спасява поединично.
Не ви питам какво да правя - това само аз мога да реша.
Искам да знам аз ли гледам прекалено черно на нещата или си е нещо нормално във връзките. Ако се случи на вас - бихте ли дали втори шанс на някого, който може би си е направил изводите и няма да повтори, но може би си му е в кръвта и ще продължи да ви лъже докато е жив.
Объркано ми е и реших да споделя. Да чуя и други гледни точки - дали наистина проблемът е толкова сериозен, или аз като заинтересована страна го правя на такъв.
С гаджето тръгнахме преди година. Още не живеем заедно - имаше ред технически трудности, които обаче минаха и трябваше сега да го направим.
Запознахме се, когато тя беше все още в предишната си връзка. Обясни ми, че не вървели нещата, че дрън-дрън и пр. Чакаше го да се накани да предприеме по-сериозни действия и същевременно се гушкаше и целуваше с мен (тогава почти непознат). Не съм я ч***л през това време, макар тя доста да ми се натискаше. Смешно - някаква мъжка солидарност. Не исках да съм на мястото на този човек. Абсурдно - оказа се, че аз, непознатият, съперникът, трябваше да му пази гаджето да не направи някоя глупост... Не след дълго скъсаха и ние започнахме най-романтичната и хубава връзка в живота ми. Тръгнах с най-доброто от себе си, чувствах се щастлив. Имах обаче и известни подозрения - "където е текло, пак ще тече" са казали хората. Помолих я още тогава, ако в даден момент изгуби интерес към мен, да ми КАЖЕ, да си ГОВОРИМ. От опит знаем, че е нормално да се случи и в "най-добрите английски семейства". Исках само едно от нея - откритост.
Връзката ни се развиваше с бързи темпове и беше все така хубаво. Орхидея също (и продължи да е такъв до момента).
От началото на годината усетих застой. Не след дълго ми съобщи, как щяла да излиза с някакъв колега на кафе, който бил много интелигентен, с когото можела да си говори за други неща освен за работа (при положение, че с мен говореше все за работата си - колко е тежко и бла-бла; на мен също не ми се говореше за работа, но нали сме за това двама - да споделяме и да търсим решение на проблемите си). Усетих нещо, издивях, направих й проблем. Обясни ми, че това било "лична свобода", "лично пространство", не бивало да я ограничавам, нямало нищо повече освен да излезеш с колега (и аз съм го бил правел). После излязоха още 2-3 пъти, без да ми казва с кого (сякаш не знам), усетих, че се отдалечаваме. Имах проблеми и от друго естество, не издържах й и дадох 2 седмици да реши иска ли да е с мен или не иска. Разплака се, подсмърча, как съм я накарал да дойде на себе си. Още на следващия ден дойде при мен отново разплакана, не можела и 12 часа без мен. Ок, разбрахме се да пробваме отново.
Казах й още тогава, че най ме е заболяло от това, че ме е гледала в очите и се е опитвала да ме лъже.
На следващата вечер - у тях, тя след работа, изморена, заспа на дивана, аз се мушнах в хистори-то на чатовете й на компа (знам, че е лошо). Исках може би да видя какво е споделила с приятелки за решението си. Дали този път мога да й вярвам, след като вече ме беше лъгала (усещах го). И се натъкнах на неща, от които ми се повръща. Не е било "просто излизане с колега", имало си е яко флирт, играела си е, давала му е разни надежди... Плетяла си е един вид кошницата зад гърба ми - ако с мен не провърви (т.е. не получи каквото иска), да има на чий врат да се метне, да се оплаква от настоящия си и да се гушка с нищо неподозиращия нов. THE SAME OLD STORY. Е, хубаво, преодоляла го била, направила избор, искала да се върне при мен. Ами ако онзи колегата все пак се беше оказал какъвто на нея й трябва? Докъде щеше да стигне - до прегръдките и леглото му?
...
От тогава си говорихме няколко пъти. Знам, че с времето ще ми угасне гневът и че мога да се поддам на желанието й да продължим. Знам също така, че "доверие" ще бъде забранена дума, че при най-малкия повод за съмнение всичко ще рухне.
Осъзнах също така, че аз съм бил този, който основно е движел връзката (който е мислел в мн.ч., т.е. в НИЕ). Тя само е изсипвала си е проблемите по мен, чакала е да получава и в труден за двама ни момент реши да се спасява поединично.
Не ви питам какво да правя - това само аз мога да реша.
Искам да знам аз ли гледам прекалено черно на нещата или си е нещо нормално във връзките. Ако се случи на вас - бихте ли дали втори шанс на някого, който може би си е направил изводите и няма да повтори, но може би си му е в кръвта и ще продължи да ви лъже докато е жив.
, тази ми връзка, с която ви занимавам, започна точно с това:"...Тази жена така непозната отключи с едно докосване всичко таено толкова дълго в мен. Вълна на еуфория заля цялото ми тяло и усещах как усмивката ми се прокрадва към лицето. Отворих очи.Исках я... нещо, което бях забравил как става...."
да не би да имаш яснота за бъдеща, евентуална може би такава 
не, ми не го мисли...среща, като среща...