Грешка на начинаещ

От две години се познавам с едно момиче. Видях я, гледахме се в очите няколко секунди и всичко беше ясно. После се запознах с нея, започнахме да се виждаме по-често (живеем близо един до друг). Не бях от най-добрите хора, правех доста пари за годините, на които съм (и бях) по нечестни начини. Тя разбра за това и естествено се отдръпна малко от мен, но след това се върна отново. Направих най-голямата грешка на "начинаещия" - показах й чувствата си. Усетих, че сбърках но беше късно. Казах й, че е всичко за мен и тнт. Да не споменавам, че съм изключително РЕВНИВ! Ама много. Точното описание на загубеняка, който се е вманиачил. Тя започна да се отдръпва и по малко да ме кара да ревнувам, а аз й се "връзвах". Живея си сладък живот, имам огромна страст - колите - карам, кола на която се радвам много. Това е може би нещото, което най-много ми оправя настроението, но от време на време съм много тъжен и труден за понасяне. Причината е, че не мога да си представя даже, че някой друг ще е с най-перфектното момиче в моя свят. От скоро се виждаме рядко и почти винаги се караме. Другите момичета са ми безинтересни, а и в тази съм налял много време, нерви, чувства и пари. От време на време имам някой флирт и след половия акт ми е 100% все едно за момичето, с което сме го направили. И така - живея, но не се чувствам на макс, както преди да се запозная с истинската ми любов и си задавам въпроса "Защо, след като имам всичко, което искам, не съм щастлив?" И май си отговарям - нямам нея. Защо написах всичките тези глупости - защото исках 100% отговор, че нямам шанс повече и да не си го и помислям! Мисля, че няма връщане назад след "грешката на начинаещия" и въпреки това, от време на време момичето ми дава поводи за размисъл за това да сме пак заедно. И си мисля, дали не го прави за да ме използва, или защото наистина иска мен?

Относно форума - ЕВАЛА. Тук е мястото, на което не съм вярвал, че ще попадна. Ако имате форумни срещи бих се присъединил. Идеята предполагам е сходна с тази на КЛУБ ПУМА, но да е Клуб КОБРА Ще е супер, ако наистина се осъществи нещо идентично.

И да се представя все пак на съфорумците:
На 19, От София, малко мързелив, работя нормална работа (вече) за нормални пари (вече) и карам нормална кола(все още).

LiFe, 28.03.2008 - 22:41 написа:

От две години се познавам с едно момиче. Видях я, гледахме се в очите няколко секунди и всичко беше ясно. После се запознах с нея, започнахме да се виждаме по-често (живеем близо един до друг). Не бях от най-добрите хора, правех доста пари за годините, на които съм (и бях) по нечестни начини. Тя разбра за това и естествено се отдръпна малко от мен, но след това се върна отново. Направих най-голямата грешка на "начинаещия" - показах й чувствата си. Усетих, че сбърках но беше късно. Казах й, че е всичко за мен и тнт. Да не споменавам, че съм изключително РЕВНИВ! Ама много. Точното описание на загубеняка, който се е вманиачил. Тя започна да се отдръпва и по малко да ме кара да ревнувам, а аз й се "връзвах". Живея си сладък живот, имам огромна страст - колите - карам, кола на която се радвам много. Това е може би нещото, което най-много ми оправя настроението, но от време на време съм много тъжен и труден за понасяне. Причината е, че не мога да си представя даже, че някой друг ще е с най-перфектното момиче в моя свят. От скоро се виждаме рядко и почти винаги се караме. Другите момичета са ми безинтересни, а и в тази съм налял много време, нерви, чувства и пари. От време на време имам някой флирт и след половия акт ми е 100% все едно за момичето, с което сме го направили. И така - живея, но не се чувствам на макс, както преди да се запозная с истинската ми любов и си задавам въпроса "Защо, след като имам всичко, което искам, не съм щастлив?" И май си отговарям - нямам нея. Защо написах всичките тези глупости - защото исках 100% отговор, че нямам шанс повече и да не си го и помислям! Мисля, че няма връщане назад след "грешката на начинаещия" и въпреки това, от време на време момичето ми дава поводи за размисъл за това да сме пак заедно. И си мисля, дали не го прави за да ме използва, или защото наистина иска мен?

харесва ми това, че си осъзнал грешките си супер
ревноста задушава и предизвиква само негативни чувства /непоносимост/, ако продължаваш гарантирам ти пълна загуба
лек няма, работи над волята си и над характера си! контрол! само това е начина

когато си тъжен, гледай весели филми, виждай се с хора които те зареждат позитивно, слушай музика която те радва

не ми хересва това - а и в тази съм налял много време, нерви, чувства и пари няма значение какво си *налял*, ефекта е нулев, защото не наливаш положителни емоции, а само маниакалност и ревност

най силно ни привлича, това което не можем да имаме

бий си два шамара, ако това ще ти помогне и не я търси поне седмица
през това време се опитай да се вкараш в релси /тренирай, направи нещо лудо ако щеш...каквото и да е, стига да върши работа/т.е. искам ефекта на положителния заряд

когато се видите, искам да имаш най чаровната усмивка и най перверзния поглед...дръж се мъжки и дори да те подразни нещо, не спирай да се усмихваш, а ако не можеш се направи че не си го чул или видял /разбираш ли тактиката/
времето ти прекарано с нея, трябва да е пълно само с положителни емоции... страст, нежност, смях, мистерия, забавление /все едно правиш сладкиш и слагаш една по една всички подправки .../

не може да се държиш с нея, като със собственост и да очакваш това да и харесва...тя е свободен човек и избора с кой да бъде зависи от теб...

и си задавам въпроса "Защо, след като имам всичко, което искам, не съм щастлив?" защото това което те прави щастлив не са парите, нито колите, нито нещата които можеш да си позволиш ...това е човека, който искаш ...защото ти харесва това което е тя, начина по който се чувстваш с нея и всичко онова което тя ти дава...това е щастието...
щастието винаги е в малките неща...всичко друго е суета...

и въпреки това, от време на време момичето ми дава поводи за размисъл за това да сме пак заедно
ако разсъждавам от моя гледна точка - давам шанс на човек на който държа и който се надявам да се промени...наясно съм, че промяната ще е трудна и от днес за утре не става...ако го ИСКАШ ще го НАПРАВИШ


И си мисля, дали не го прави за да ме използва, или защото наистина иска мен
какво правиш за нея или какво и даваш?
тя ли го иска или ти и го даваш просто така?
тя ли те търси или ти нея?

намери ли отговора докато чете въпросите ми?

Извинявам се за оф-топика но след всичките "тя е най-готиното/красивото/прекрасното и т.н. момиче на света, това което той написа наистина ми хареса

най-перфектното момиче в моя свят

Евала братле това беше наистина добро именно защото на земята има хиляди..мне милярди ПЕРФЕКТНИ момичета....перфектни за влюбения в тях мъж

иначе по темата 100% ти казвам че абсолютно има шанс да сте пак заедно и всичко зависи от ТЕБ. Ти си човека който е бил с нея,ти си човека който знае какво иска тя.А също така ти си човекът който трябва да я "накара" да поиска да бъде с ТЕБ!
Послушаи Орхидеята за 1-та седмица.Но наистина се откасни напълно от нея за тази седмица.Това ще ти даде много, най-вече ще можеш и да преосмислиш очакванията и желанията си,вероятно и ще осъзнаеш какво точно тя получава от теб и дали е само заради това.Още си млад, наистина ли толкова си "загазил" с тази мадама???Явно е че незнаеш какво искаш ти или поне нямаш това кеото наистина искаш....
Когато разбереш какво искаш-ще се върне и щастието ти,дори и да го нямаш то поне от стремежа да постигнеш това което желаеш!

когато си тъжен, гледай весели филми, виждай се с хора които те зареждат позитивно, слушай музика която те радва

едва ли не си го разбрал досега но ....това действа
И помно идва време когато всеки трябва да преоткрие приоритетите си....помисли какви са твойте сега

КЪсмет на всички

парадираш,че си бил мафиот колко дон жуанско
а преди ненормална кола ли караше!?

Благодаря за съветите. Дива орхидея - благодаря ти много. Истината е, че май не мога да приема, че няма да е с мен вечно а наистина съм го загазил зверски много. И тя и аз сме млади. Нито искам да я "задушавам" да е с мен, нито искам да е с друг, но тя тепърва ще си живее живота, както аз моя.

Това с приятелите наистина помага често. Обичам напоследък да не се задържам в къщи и взимам допълнителни смени на работа - така май най-добре се откъсвам от другите мисли.

На 16-17 години как си представяш мафиот?! Естествено, че не съм бил, ами просто съм си изкарвал пари по незаконни начини, а колата, с която бях тогава (нямах право на книжка тогава) наистина не беше нормална, но направих ПТП и от се промениха много нещата.

"ако обичаш много човек, го пусни на свобода. ако той се върне, значи е завинаги твой" - поредната приказка, в която има мн смисъл!

ти си на 19 и виждаш реалността през изкривеното стъкло на мисълта и сърцето ти. знам какво е преди година имах същия проблем, но не успях да намеря решение - исках да е само с мен; да е моя; притисках я; досаждах и; ревнувах я; мислех, че ако сме заедно постоянно ще бъде само и единствено с мен... е не стана така, както исках и мислех... а колко ме обичаше... не само, че не стана така както исках, но и развалих ВСИЧКО, а тя беше наистина перфектната жена "в моя свят"!!! и всичко заради моята мания...

не се учи от своите грешки, а от чуждите, за да не съжаляваш, както аз а само ако бях послушал какво ми се казжаше...

абстрахирай се от любовта си и я "освободи" за 1-2 седмици... помисли РЕАЛНО и не се самонавивай!!!

ако през това време не те е търсила, вижте се и съвсем деликатно провери как тя вижда нещата направи си изводите и деистваи!

не съсипвай всичко, само защото света трябва да се върти около теб! без комуникация, свобода и доверие нищо не става

Благодаря за съвета. Все едно разказваш за моята история. Днес стават 4 дни... дано издържа още.

LiFe, 31.03.2008 - 13:28 написа:

Днес стават 4 дни... дано издържа още.

за да контролираш емоциите си, трябва да познаваш възможностите си, а това става като ги поставиш на изпитание т.е. това което сега правиш ти

стремежът към познание /опознаване/ е ключът към овладяване на емоциите... стискай зъби ...да не съм чула гък

Послушай другите,не и се обаждай,ако те обича,тя ще те потърси
През това време,опитай се да се откажеш от нея,приеми факта,че не е вече с теб.
Ако успееш да се справиш с това,и да се върне,и да не се върне,пак си в плюс,ако не се върне,то е ясно защо,ако се върне,то ти почти ще си се справил с ревността и няма да имаш тези проблеми,ще виждаш нещата от по-друг ъгъл,по-реален.Както обичат да казват жените "има милиарди мъже",това се отнася и за мъжете

Дали тя не се чувства пренебрегната и да очаква аз да й се обадя?! Дали не е със същото мислене като мен? Ами ако наистина изпусна момента? До сега не съм й звънял, но започвам да си мисля, че може да не ми звъни заради твърдия й характер, да не признае, че държи на мен. И моя е твърд (не само характер), но понякога трябва да се направи компромис. Дали да чакам още? И още колко?

не си писал отдавна да се надяваме, че това е добър знак...макар леко да се съмнявам

надявах се, някой да напише нещо относно въпроса ти...

Дали тя не се чувства пренебрегната и да очаква аз да й се обадя?! Дали не е със същото мислене като мен? Ами ако наистина изпусна момента? До сега не съм й звънял, но започвам да си мисля, че може да не ми звъни заради твърдия й характер, да не признае, че държи на мен. И моя е твърд (не само характер), но понякога трябва да се направи компромис. Дали да чакам още? И още колко?

може би, защото това сам трябва да го знаеш /усетиш, разбереш/ най добре
какъвто и избор да направиш / добър или лош/ май ще е по добре от бездействието
всъщност, достатъчно си я разглезил /това се оправя трудно, да не кажа невъзможно на нейната възраст и потенциал/ т.е. по зле няма на къде...или пък греша?
ако пък вземе да се поправи, смятам че ще е временно...после пак старата песен, но и това си го знаеш...

искам да знам, има ли развитие и какво

ПИЧ,ОТНОСНО ПИТАНЕТО ТИ ИМАМ САМО ДА ДОПЪЛНЯ ДВЕ НЕЩА...КОЛКОТО ПОВЕЧЕ РЕВНУВАШ ТОЛКОВА ПО ЛОШО ЗА ТЕБ!!!...ЗАПОМНИ ГО ....И СЛЕДНАТА РЕПЛИКА:"Защо, след като имам всичко, което искам, не съм щастлив?" И май си отговарям - нямам нея.НИКОГА НЕДЕЙ ДА МИСЛИШ ТАКА...ОСОБЕННО АКО СИ С ДАДЕНО МОМИЧЕ ЧЕ ТЯ Е ТВОЯ СОБСТВЕНОСТ...ТОВА Е ГОЛЯМА ГРЕШКА ЗАЩОТО САМ СЕ ВМАНИАЧАВАШ В ТАЗИ ИДЕЯ....И АКО СКЪСАТЕ НЯКОГА ЩЕ ТИ Е МН ТЕЖКО...ОТ ЛИЧЕН ОПИТ ГО КАЗВАМ....ИСКАМ ДА ВМЪКНА НЯКОЛКО ДУМИ ТУК...И АЗ БЯХ В ТОЗИ САЙТ МН ВРЕМЕ И МН ПОЛЕЗНИ НЕЩА НАУЧИХ ОТ МН ХОРА ТУК...НЯМА ДА ИЗРЕЖДАМ,ЗАЩОТО ЩЕ ПРОПУСНА НЯКОЙ НАМЕРИХ МОМИЧЕ С КОЕТО СМЕ ЗАЕДНО ОТ 7 МЕСЕЦА...ТОВА КОЕТО МИ ХАРЕСВА В НЕЯ Е, ЧЕ Е ДОБРА,ВИНАГИ И ЗА ВСИЧКО ПОМАГА И Е ДО МЕН...И НАЙ-ВЕЧЕ ОРХИДЕЯ С НЕЯ Е ПРОСТО СУПЕР...НО ВИНАГИ СИ ИМАМ ЕДНО НА УМ....ПРОСТО СЕ ОГЛЕЖДАМ ЗА ДР ГАДЖЕТА ...РЕЗЕРВНИ ВАРИАНТИ...НЕ ТРЯБВА ДА СИ С ЕДНО МОМИЧЕ И ДА СПИРАШ СВАЛКИТЕ...ПАДА ТИ РАНГА,САМОЧУВСТВИЕТО И УВЕРЕНОСТТА....НЕ ЗНАМ ДРУГИТЕ КАК МИСЛЯТ, НО ТОВА Е МОЕ МИСЛЕНЕ...ДО ТОЗИ ИЗВОД СТИГНАХ! НА ТЕБ УСПЕХ