Преди 8 месеца започнах връзка с мъж доста по-голям от мен ( аз съм на 21, а той на 33 ). Възрастта не ме тревожи, нито ме е тревожела преди - като че ли в началото той имаше някакви задръжки по отношение на нея. Но ето за какво искам да попитам: Още първите ни опити да правим магнолия бяха несполучливи. Първите пъти дори не получаваше пълна здравец. С напредване на времето и опитите това се оправи, но проблема е че свършва бързо и не разбирам какво го причинява. При свирка издържа доста дълго време ( не съм засичала по часовник за да съм точна ), но когато влезе в мен просто не издържа и минута... Имаше няколко пъти (не бяха поредни) при които издържаше повече време - почти достатъчно за да стигна до края и аз. Но след такъв случай следващия беше провал. Няколко пъти съм го пробвала за втори опит веднага след първия - не се получава.. и всеки път втория път минаваше различно - или опита да го възбудя се проваляше ( просто не се вдигаше малкия ), или се възбуждаше, но като започнем акта му спада.. или нещо друго... Отказах се да го мъча втори път, а и той самия не иска. Имаше моменти в които ме оставяше да го довърша с устни и после не се опитваше да върне жеста - нещо което ме дразнеше и то не малко. В други моменти искаше да свърши поне веднъж и след няколко часа да пробваме пак - това нямаше никакъв ефект. По едно време си мислех, че го прави нарочно - сякаш му харесва да ме мъчи и да ме оставя по средата - дразнех се много жестоко, сърдех се, понякога не си сдържах и нервите и му ги говорех едни... Започнаха се поредица откази, отбягване, какви ли не извинения - само да не се стига до мак. Започнах да се притеснявам, че нещо в мен го отблъсква, че аз не правя нещо както трябва, но не иска да ми каже. Веднъж му предложих да опита с друга... Отказа като ми каза, че на моменти имам много глупави идеи.. Последно говорихме преди ден-два - този път ми каза, че се страхува, че няма да се получи и ще разочарова и мен и себе си.. Вече не знам на какво да вярвам... всеки път има различна версия.. всеки път причината да не иска е друга... Всичко това ме подтиска и на моменти си мисля, че раздалята е най-добрия изход.. и бях на крачка от това решение , но след като си събрах багажа и стигнах вратата, се върнах обратно... Като изключим креватните неволи той се държи добре с мен, това е първия мъж, който се държи толкова внимателно, нежно и любвеобвилно, старае се да ме разбира, не ме притиска ... Обичам да съм около него... Обичам и него самия и искам нещата между нас да се изгладят, но не знам какво да направя... Помолих го да отиде на лекар и го моля за незнам кой пореден път, но така и не е отишъл... Знам че и аз имам вина до някъде за всичко това... Моля ви, да ми кажете като мъже ,какво се иска от една жена при такива проблеми - какво да направя, така че да помогна на него, аз самата да го разбера, и нещата между нас някак да тръгнат в по-добра посока... Благодаря предварително! Извинявам се правописните грешки!

или ме стиска силно