Визуален контакт

Здравейте.
Поздравления за приятното форумче.

Искам мненията ви относно продължителността на визуалния контакт.
Ясно е, че подържането на визуален контакт е преди всичко признак на увереност.
Докато е придружен от размяна на реплики всичко е наред, но ако просто мълчиш и гледаш - зяпаш.
Човекът срещу теб започва да се чуди какво толкова гледаш, за какво мислиш, започва да му става неудобно, прави си някакви изводи.
Мисля, че тук мнението на дамите ще е от съществено значение.
Поставете се в ситуация, в която партньорът ви ви гледа по-продължително от нормалното. Срещате се с него за първи/втори път. Не знаете нищо за него.
Как бихте тълкували подобно поведение, какво бихте си помислили ?
Къде е границата между човек, който проявява интерес и психопат ?

Здравеи,

Докато е придружен от размяна на реплики всичко е наред, но ако просто мълчиш и гледаш - зяпаш.Човекът срещу теб започва да се чуди какво толкова гледаш, за какво мислиш, започва да му става неудобно, прави си някакви изводи.

Погледът е отражение на ватрешното ти състояние.
Това е парвоначалто състояние, когато се запълва пространството и се разбира кои има надмощие и контрол. Погледът е доминантен,дълбок, палав, но не страшен. След като размените погледи задръж погледа си, Не го отклоняваи. Усмихни се леко. Това показва интерес от твоя страна и че не се страхуваш да говориш. От друга страна една лека усмивка предизвиква положителни емоции. Ако тя се усмихне, си в играта. Заговаряш я.

Къде е границата между човек, който проявява интерес и психопат ?

На първа среща се стремиш да не я гледаш постоянно за да не изглеждаш като психопат. Не гледаи като побеснияло куче или сериен убиец. От време на време гледаи наоколо. Не показваи твърде много интерес. Това я кара тя да се опита да ти привлече вниманието. И разбира се палавия поглед- от време на време, просто е убииствен.


Огледаи и изучи погледите на хората и ще забележиш интересна динамика.

Забавлияваи се и всичко ще си доиде на мястото.


Надиявам се това да ти помогне.

Успех

Ясно е, че подържането на визуален контакт е преди всичко признак на увереност.

и на интерес

Докато е придружен от размяна на реплики всичко е наред, но ако просто мълчиш и гледаш - зяпаш.
Човекът срещу теб започва да се чуди какво толкова гледаш, за какво мислиш, започва да му става неудобно, прави си някакви изводи.

много зависи какво точно говори погледа ти, но е нормално да се почувствате неловко в един момент...
този момент не бива да е дълъг и най лесно от него се излиза с усмивка и лек въпрос примерно - нещо за пиене?

Поставете се в ситуация, в която партньорът ви ви гледа по-продължително от нормалното. Срещате се с него за първи/втори път. Не знаете нищо за него.
Как бихте тълкували подобно поведение, какво бихте си помислили ?
Къде е границата между човек, който проявява интерес и психопат ?

задаваш прекалено много въпроси :P

ако трябва да анализираме хората като цяло...хммм трудно
хората само привидно са еднакви...в голяма част от действията може да се препокриват с индивиди от техния пол, а в същото време да са твърде различни в реакциите си, мисленето и действията...

не знам защо се сещам за две случки...

няма да забравя това лято...разхождах се по главната улица на Варна с децата и бях разсеяна понеже племенницата ме дърпаше да и купя сладолед а сина ми говореше нещо...имаше много хора...но този поглед ...направо ме смрази ...не съм виждала такъв
както и да е, мъжа отмина в другата посока и аз застанах пред сладоледа....децата избираха и се забавиха...когато дойде време да плащам извадих портфейла си и когато вдигнах глава този мъж беше пред мен ...стоеше на две крачки и ме гледаше...просто ми спря дъха...явно съм имала ужасна физиономия защото той много бързо изчезна...обърнах се и не го видях ...почувствах се ужасно и дълго след това ме гони параноя, че пак ще изскочи от някъде...

и другата случка, която е далеч по приятна

преди доста време се наложи да пътувам извън града по работа ...
проблема ми беше голям и спешен и за да съм сигурна, че ще го реша максимално бързо и качествено използвах женски номера
облякох си бяла ластична рокля с цип до пъпа, екстравагантен колан, обувки с висок ток, куфарче ...и бях готова...
обадих се на един познат и с неговата кола бяхме във фирмата в която трябваше до края на деня да решат проблема ми...
посрещнаха ме две префънцунтени същества от женски пол, които само предизвикаха гнева ми... тъкмо когато се канех да си отворя голямата уста излезна Той... възпитан, небрежен и властен...веднага им затвори устите и ме изслуша, след което се разпореди да оставят всичко за да свършат работата за която бях там ...
в началото бях твърде напрегната и игнорирах погледите му /несъзнателно не защото ме е дразнил/
има хора които респектират, той беше такъв...може би и това повлия
както и да е...процедурата беше дълга и трябваше да вися там цял ден ...на близо имаше ресторант и седнахме с момчето да обядваме
след 20мин се появи Той и седна на съседната маса с негов колега...погледите ни се срещнаха ...първо мислех, че е случайно, но с периферното си зрение улових че се случва често и ми беше ясно защо...
хареса ми това, че не се притесни да каже с поглед това, което не можеше да каже с думи... за момента

та погледите много зависят от хората, мястото, времето...твърде много фактори

рядко, но се е случвало да ми е ужасно приятно да мълча и да наблюдавам човека до мен /хората не са свикнали така...това определено ги притеснява/

малко съм отнесена, но дано съм била полезна