Моята връзка след 12 години…

Започна като на майтап преди 12 години. Годините минаваха, И изкрите между нас намаляваха. Тя прави всичко, което е по силите И да се чуствам добре, но нещо от вътре ме спира да бъда с нея. Чуствам страхотна празнина И се опитвам да я запълна. Това е моето мъчение.

Отношението ми към нея охладниява от ден на ден. Вкъщи вече почти се разминаваме. Почти не я допускам до себе си, колкото ида се опитва да скъси разтоянието. Опитах се преди време да се разделя с нея но видях колко пагубно това се отрази върху нея. Не искам да я наранявам. Не е заслужила това. Винаги ми е била опора в живота И е давала всичко от себеси. Може да се опише като най-добрия приятел или сестра, но липсва тази химия този елемент на привличане. Как да си отвориш сърцето за този човек отново?
Ще съм благодарен на потребителите от този форум ако са имали подобна ситуация да споделят мнение.

exort: Темата е "скрита" по настояване на sweetcorn.

Мисля, че си постъпил много грешно, когато си се върнал при нея. Според мен трябва да седнете двамата и ти да и обясниш всички тези неща, които обясняваш на нас честно и открито и след това да се разделите. Животът е срещи и раздели и всеки трябва да може да го проумее. Няма нищо лошо или неморално в това да напуснеш някой, с когото не искаш да си. Това как тя ще се чувства не бива да те спира по никакъв начин. Не се опитвам да се правя на коравосърдечен или да те карам теб да си такъв, но просто такъв е живота, че всеки трябва да гледа напред и да прави това, което ще го направи него щастлив.

Благодаря ти за съвета. Със сигурност ще говоря с нея, но според мен има нещо което и аз триабва да направя. Имам в предвид вътрешна промяна. Чета много неща в саита, намирам свои грешки. Предпочитам да продължа връзката по-добър начин, ако това е вазможно. Очаквам мнението и на други потребители.

sweetcorn, 19.01.2008 - 17:12 написа:

Благодаря ти за съвета. Със сигурност ще говоря с нея, но според мен има нещо което и аз триабва да направя. Имам в предвид вътрешна промяна. Чета много неща в саита, намирам свои грешки. Предпочитам да продължа връзката по-добър начин, ако това е вазможно. Очаквам мнението и на други потребители.

интересна тема...пропуснала съм я

я ми разкажи малко повече за твоите грешки, а аз ще пиша по късно

всичко е възможно въпрос на желание

diva orxideia, 05.02.2008 - 17:54 написа:

интересна тема...пропуснала съм я

я ми разкажи малко повече за твоите грешки, а аз ще пиша по късно

всичко е възможно въпрос на желание

Здравеи Орхидея


Имах много трудни моменти през последните 2-3 години. Когато имах проблем бях свикнал да го решавам сам и не го споделях с никои. Много често се затварях в себе си докато намеря отговори на вапросите.На неините вапроси как си? Какво ти е? Защо си тъжен? отговарях моя работа всичко ще се оправи. Неиното желание да ми помогне ме отбласкваше още повече. Колкото повече се отдалечавах от нея, толкова повече тя искаше да е до мен. Стояхме доста време в къщи. Гледахме телевизия, всеки си ровеше нещо из нета. Доиде момент когато не можех да я понасям и реших че тя не е човека и трябва да се разделяме. Това беше преди година и нещо. Като и го казах тя го понесе доста тежко. Казах и че имам нужда от по силен чожек до себе си, по спонтанен и т.н. Някак си брат ми ме убеди че това ще е голяма грешка. Тои я познава от доста време. Казами да си оправия главата и да си живеиа живота. Дръпна ми едно конско и реших, че може би е прав. Забравих да допалня за нея. Тя е доста тих, скромен, спокоен човек с лъчезарна усмивка.
Имах ниаколко еднократни вразки, чуствах се много добре след тях, но всички емоции отшумияваха бързо.
Говорих с нея отново и и казах че може би ще е по добре да се разделим. Тя се разплака отново и каза че незнае какжо точно искам. Тогава поговорихме на далго и широко и ч помолих да си отстоява малко позицията и да си дадем пробен период.
Тогава реших да се позаровя и надникна в себеси.

Моите грешки и изводи.

1. Разбрах че щастието си зависи от мен и ако аз не си го направя няма кои.
2. Започнах да забелязвам полужителните черти в нея и се стараех да не обращам внимание на това което ме дразни. Това отнема време, но е супер силно да забелязвам полужителното във всичко. Заслужава си.
3. Старая се да имаме различни различни занимания, така че да избегна скуката, което и отваря други хоризонти.

Когато имах проблем бях свикнал да го решавам сам и не го споделях с никои. Много често се затварях в себе си докато намеря отговори на вапросите.На неините вапроси как си? Какво ти е? Защо си тъжен? отговарях моя работа всичко ще се оправи.

виж, лошо няма че си силен и си решаваш проблемите сам ...само че изтърваш нещо важно - проблема е между вас двамата т.е. и решението трябва да го намерите заедно...
как...нужно е време и желание на двете страни да положат усилие и да променят, това което малко по малко убива връзката ви...
какво е то...еднообразието ...скуката...липса на тръпка...навик...
решението - сядате и говорите - веднъж, два пъти ...колкото е нужно /на мен ми отне близо две години...да не са и повече/
защо нещата не стават както ги искаш - защото само си ги мислиш в главата т.е. ако не и кажеш тя няма как да те разбере...няма и как да се опита да се промени
мен друго ме тревожи...казваш, че е кротка, тиха...лошо няма, но ти са задушаваш от липсата на адреналин ...въздух ...искаш пак да се почувстваш жив и желан ...а нямам представа дали тя ще се справи

помисли какво обичате да правите ...примерно аз искам да се запишем на танци би било много забавно да се учим заедно /и той прие идеята/

Неиното желание да ми помогне ме отбласкваше още повече. Колкото повече се отдалечавах от нея, толкова повече тя искаше да е до мен.

защото ти си имал нужда от малко въздух, от дистанция ...нарушавайки я тя само е предизвиквала негативизма ти /нормално, но няма как да знае това/

Имах ниаколко еднократни вразки, чуствах се много добре след тях, но всички емоции отшумияваха бързо.

те са временно решение, както сам си разбрал ...но повлияват добре на дългите връзки /зависи от хората и количеството на сивото им вещество/
и ако трябва да сме съвсем честни, след време пак ще имаш такива /закон да ти е...тя не бива да разбира/

Тогава реших да се позаровя и надникна в себеси.

страхотно...малко хора го правят ...

Моите грешки и изводи.
1. Разбрах че щастието си зависи от мен и ако аз не си го направя няма кои.
2. Започнах да забелязвам полужителните черти в нея и се стараех да не обращам внимание на това което ме дразни. Това отнема време, но е супер силно да забелязвам полужителното във всичко. Заслужава си.
3. Старая се да имаме различни различни занимания, така че да избегна скуката, което и отваря други хоризонти.

1.принципно си прав, но за кратките връзки...при дългите щастието зависи и от двамата
2.страхотно, само че за да се получи това което искаш промяната трябва да е паралелна т.е. и при двамата
3.страхотно

Благодаря ти за мнението и подкрепата.

мен друго ме тревожи...казваш, че е кротка, тиха...лошо няма, но ти са задушаваш от липсата на адреналин ...въздух ...искаш пак да се почувстваш жив и желан ...а нямам представа дали тя ще се справи

Така е но си заслужава да се опита. Предполагам че с малко повече провокация, предизвикателства, и по твардо отношение ще успея. Твърд характер има, но повече самочуствие и трябва.

Ще пиша повече по нататак.

sweetcorn, 06.02.2008 - 02:34 написа:

Така е но си заслужава да се опита. Предполагам че с малко повече провокация, предизвикателства, и по твърдо отношение ще успея. Твърд характер има, но повече самочуствие и трябва.

Ще пиша повече по нататак.

разбира се все пак това са 12г , а и тя не е лош човек заслужава втори шанс
лошото е, че съвсем неусетно всички влизаме в релсите на сивото ежедневие...правим това което трябва и не остава много време и сили за онова което искаме...забравяме мечтите си, а понякога дори не знаем какви мечти има половинката ни...
просто трябва по често да излизаме от тях и да връщаме пламъка във връзката...

добре

diva orxideia, 06.02.2008 - 04:38 написа:

лошото е, че съвсем неусетно всички влизаме в релсите на сивото ежедневие...правим това което трябва и не остава много време и сили за онова което искаме...забравяме мечтите си, а понякога дори не знаем какви мечти има половинката ни...
просто трябва по често да излизаме от тях и да връщаме пламъка във връзката...

Сега като се замисля всичко идва от там. Беше писано и в саита, че ако нямяш мечти води до смърт на душата. Изводът е един не оставаи във сивото ешедневие. А аз сам точно там.

Никакъв шанс братле...

Просто 12 г. са си 12 г. - този човек до болка ти е втръснал. Природата така го е измислила, че след няколко годинки да бягаш и да правиш камбанка с други /и за 2та пола важи/... А да си вървиш срещу природата - може - ама няма да си щастлив... както и повечето семейства - от дълги години...

coolkiss, 08.02.2008 - 14:18 написа:

Никакъв шанс братле...

Просто 12 г. са си 12 г. - този човек до болка ти е втръснал. Природата така го е измислила, че след няколко годинки да бягаш и да правиш гардения с други /и за 2та пола важи/... А да си вървиш срещу природата - може - ама няма да си щастлив... както и повечето семейства - от дълги години...

може ли да знам колко е продължила най дългата ти връзка?

diva orxideia, 09.02.2008 - 02:20 написа:

може ли да знам колко е продължила най дългата ти връзка?

Не може - не смятам, че трябва да се отчитам пред теб.

Всичко, което пиша е от опит...

coolkiss, 11.02.2008 - 10:51 написа:

Не може - не смятам, че трябва да се отчитам пред теб.

Всичко, което пиша е от опит...

щом го приемаш като отчет...твой проблем

няма да коментирам опита ти, достатъчен ми е отказа ти

sweetcorn >>>
щом след тези 12 години не е останало желанието за съвместно бъдеще, как мислиш то ще дойде впоследствие ?... примирение? удобство? двоен живот?
а какво ще стане, ако след година-две-три-пет решиш и видиш, че нищо друго освен навикът не ви свързва? ще ли бъде по-лека раздялата за нея тогава? защото бъди сигурен, че тя през това време ще трупа неква надежда относно развитието на вашата връзка ... освен, ако не направиш така, че решението за раздяла да дойде от нея самата ... идеално, а?!

Silia, 16.04.2008 - 20:27 написа:

sweetcorn >>>
щом след тези 12 години не е останало желанието за съвместно бъдеще, как мислиш то ще дойде впоследствие ?... примирение? удобство? двоен живот?
а какво ще стане, ако след година-две-три-пет решиш и видиш, че нищо друго освен навикът не ви свързва? ще ли бъде по-лека раздялата за нея тогава? защото бъди сигурен, че тя през това време ще трупа неква надежда относно развитието на вашата връзка ... освен, ако не направиш така, че решението за раздяла да дойде от нея самата ... идеално, а?!

Силиа,

Какво имаш в предвид? Не мога да разбера какво искаш да кажеш?

Благодария