Гледай сега, това, което ти го казвам е не толкова съвет, колкото моят опит, понеже съм бил в подобна ситуация, а изводите си ги прави ти.
Аз съм от Русе, тя беше от София, писали сме си година и нещо сигурно, запознахме се в един форум за музика. Бяхме се виждали наживо преди да стане цялата работа, един път ходих в командировка в Сф, седнахме на заведение, ядохме, пихме, приказвахме, както и да е. След тва продължихме да си пишем и един път тя ми вика "Абе, ти няма ли да ме поканиш на гости", викам, ОК, няма проблем, лятото като излезеш в отпуска ела. Тя дойде, аз през деня на работа, вечер по заведения с нея, насам-натам, накрая ходим да спим на вилата (малко извън града). И аз така - дилема - приятелство или нещо повече, тръгнах отдалеко да обяснявам, как каквото и да стане искам да си останем приятели, пък ако няма да сме приятели после да не правя нищо, ала-бала, както и да е, викам "Може ли да те целуна" и тя реагира все едно са я ударили с мокър парцал, вика ми "Ти добре ли си ве, не се прай така, ако ше целуваш", викам "Ми как тогава", "Еми, просто отиваш и така!" и стана супер сцепено, всеки си отиде в стаята, обаче след малко тя идва в моята стая "Тва за целувката важи ли още? Понеже си измих зъбите..." и така станаха нещата, само дето не трябваше да е по тоя начин.
Както и да е, за такива работи според мен не се говори - пробваш и виждаш какво става, освен тва като действаш, действаш решително. Лесно е да се каже, по-трудно е да се направи, но ако се прави, това е начинът, другото води до задънена улица.