digger е прав, домързя ме да пиша снощи. Ама домашната ракия е виновна, не аз.
един ден когати ти наистина имаш чуства и някой ги стъпче ще ме разбереш...
Ще ти разкажа една история в съкратен вариант, че ми изтива кафето:
В гимназията се влюбих в едно момиче, ама много се влюбих. На този момент бях "Най-Добрия Приятел на Жената", бях заобиколен от приятелки които не ч**ах. Сега си представи близо 6 месеца връзка с това момиче, много страстна много емоционална връзка.
Към края тя започна да се държи неадекватно както в твоя случай. И какво направих? Ами отидох при армията си от приятелки и споделих с тях, получих подробни съвети, мнения от тях и обяснения за това какво се случва с нея, както Орхидеята ти пише тук. И аз повярвах. Помислих си "ааа, ето защо се случва всичко това, колко съм бил глупав". И тъй като се гордеех с логиката си (въпреки че от емоции и връзка нищо не разбирах) си казах - ето, има логика в това, сханах.
Да, ама не. Навръх рождения й ден я видах да се натиска с един 130кг дебел селянин с интелект колкото лявата ми обувка. Очевидно бяха правили нарцис в колата му докато аз мислех как да й дам подаръчето за рождения й ден с много любов и усмивки. Как мислиш се почувствах като видях това? Пич това БОЛИ!
Може би защото съм отгледан от баща си имам много силна воля, и на следващия ден, колкото и да ме болеше и да не исках, отидох при нея и най-спокойно й казах "беше ми приятно с теб, уважавам избора ти, желая ти всичко хубаво". Тя се развика и опита да направи скандал, но аз просто си излязох и после месеци наред подтисках желанието си да й се обадя. Тя искаше пак да получи вниманието ми, но аз скъсах всякакъв контакт с нея.
Край на историята. Такива историйки имам още 3-4.
Всъщност това, което направих накрая, беше най-доброто, дори и да не го осъзнавах тогава. И вместо да продължа да търся още женски съвети, се вслушах в себе си. Чух долу горе следното "пич, не виждаш ли какво става? Не виждаш ли как тая си играе с теб? Ти сляп ли си за всички тези други мадами около теб? Синчец та в идиота, дръж се като мъж! Имаш самоуважение и ценности за бога! Как може да ги потъпкваш заради тази мацка, която се ч**а с изпаднал селски шопар?"
Сега.. всичкото това ти го пиша не за да търся съчувствие за "крехкото ми наранено сърце" (Боже опази), а за да видиш паралел между това което се е случило на мен, и на теб. Както и на адски много други хора. Всеки има такива случки, далеч не си единствен. Както и аз.
Освен това казваш един ден когати ти наистина имаш чуства и някой ги стъпче ще ме разбереш... оффф, приятелю, бил съм там много пъти. И ми е жал за теб защото знам точно през какво минаваш и какво ти предстои.
Майната им на женската логика и доводи. Майната им на женските съвети. Виждам че има агресия в тебе, много добре. Използвай я! Ядосай се, ама много - на нея, на мене, на форума, на целия свят ако щеш. Животът ти е за ТЕБ, и за никой друг. Намери границите си за това какво би толерирал от себе си и околните и ги постави много здраво. Всичко което попада извън тях го отрязвай, всичко което е във границите - не реагирай емоционално по никакъв начин. Нарича се *силен характер*.
Ще напиша това което написах и в една друга тема - нашите падеди са се клали в кървави войни и са убивали мамути с камъни, а ти дълбоко се впечатляваш от непостоянните нелогични доводи на едно момиченце. Това ли е което толерираш?
Ако я обичаш - покажи й го като мъж. Не със цветенца и картички. Докато ти се обяснява какво чувства, я погледи в очите, кажи й "Млъкни!" прегърни я, целуни я, завърти я.
Ако тя направи нещо което е неприемливо за теб - накарай я да разбере че е неприемливо.
Ако тя продължи да се държи неуважително - кажи й да се маха с най-спокойния тон.
Успеха с жените не идва от "трикове", "магии", "завъртулки" и "техники". Нито от логика. Нито от женски съвети. Идва от теб. От това доколкото знаеш какво искаш от нея, как да го получиш, и да имаш много строги граници за това кое би допуснал и кое не.
Това което виждам в постовете ти е че ти си по-променлив в това което мислиш, чувстваш и искаш даже от самата нея.
Мъжа има цел, има мисия, има граници. Има характер. Мъжа не реагира, под никаква форма и по никакъв начин на маловажни неща.
И това не ги го казвам като някакъв "гуру" които да те учи, казвам ти го като човек на който му пука, и искам да ти дам част от това което знам. В никакъв случай не мисля че съм нещо повече от теб като човек.
Аз няма да ти дам съвет "СЛЕДВАЩАТА!" или "иди оправи нещата между вас". Бих искал да се ядосаш едно хубаво на сегашната ти ситуация и да разбереш МНОГО ЯСНО какво искаш, какво би допуснал и какво не от нея. Оттам нататък прави това което ти самия чувстваш за правилно, без да се влияеш от женски съвети и женска логика.
Наистина се надявам че това което написах няма да отиде по дяволите както става в повечето теми. Моля те, опитай да разбереш това което казвам. Защото съм бил в ситуацията ти и съм получил някаква нова перспектива върху нея след стотици часове обикаляне на улиците и баровете и комуникиране с девойки, и правейки какви ли не откачени неща. И да, между другото съм бил ядосан и отрязван повече пъти отколкото предполагаш.
Успех.
всеки път казваме, че не е хубаво да слагаме хората под един знаменател