здравейте на всички ... явно съм едно доста отчаяно момиче , щом се реших да разкрия проблема си пред толкова много хора и се надявам да намеря решение ... преди време имах една доста дълга авантиура с едно момче , от игра с премето прерастна в любов ( от моя страна ) ... адски мн го обичах това момче 3 години и нещо , предполагам знаете какво е като видиш любовта си и дъхът ти да ти секва , краката да ти се разтреперват , а сърцето да ти бие лудо...точно така се чуствах и аз когато го видех , а когато ме целунеше политах в небесата от щастие ... както и да е с мн сълзи и горчиви спомени останах , но го преодолях с помоща на приятелите си ... от тогава от както го преодолях нещо стана с мен ... промених се не бях същата заблудена романтична душа вярваща в истинската любов ... просто станах по- студена не вярвах на момче ( и все още е така ) но най-лошото - не вярвам и в любовта или поне не в споделената ... опитвах и имах доста несполучливи вразки , нараних и доста хора , а не го исках ... просто това чуство да обичам мисля , че не го умея вече ... изпитвах желание на моменти да наранявам един вид да си го върна на неправилния човек и после съжалявах ... от доста време нямам приятел не мога да се влюбя просто вече незнам какво да правя , виждайки влюбени двойки по улиците напправо се разкъсвам от вътре , става ми мн гадно , защтото и аз искам да почуствам топлината и нежността на някое момче , искам да се нося на крилете на любовта ... по принцип съм винаги усмихната но като ме налегне носталгията и не спирам да плача с часове правя го сама , не искам да натоварвам другите , а пък и предпочитам да си изливам болката в празна стая ... е мисля че това е в сакратен вариант дано е достатачно за да получа някакав съвет ... 
ако го направиш, болката ще намалява с времето
нормално...намирайки правилния човек ще си бъдеш пак ти