Здравейте на всички!
Имам нужда от мнения и съвети, а ако не получа никакви, поне да се оплача;
Студент съм в Щатите вече втори срок. Преди да дойда бях много доволен от живота си, имах страхотни приятели, популярност, интересни случки, здраве, кратки и дълги връзки - общо взето бях "намерил себе си". Тук казват, че колежа е времето, когато започваш да откриваш кой си хаха, но аз май се изгубих.
Не съм човека, който бях и който харесвах, все едно живея на 50% - няма как да излизам по клубове и дискотеки, по-спокоен е живота, без приключения, без нищо забележимо да се случва. Уча и тренирам; ходя на брейк и на бални танци, имаме концерти и представления; хората, които познавам ме харесват, но не чуствам никого особено близък.
Всичко щеше да е наред ако в живота ми имаше момичета и тук е проблема. В гимназията беше безбожно лесно, защото познавах страшно много хора и водех интересен живот (отчасти заради приятелите ми) и общувах на български. Тук не мога да срещна момичета от 5000 души, няма българки, в клубовете и лекциите ми няма никоя, която да харесам. Хората са си намерили групички с които се мотаят, за разлика от първия месец, когато тепърва се започваха запознанствата. А и навън е кучи студ и се седи само в сградите. Момичетата тук не могат да се сравняват по външност с българките и европейките изобщо и са доста по-детински настроени и неопитни. И купоните не могат да се сравняват, а и всички са пияни до незабрава, което е някак отблъскващо.
Последната година от гимназията имах страхотна връзка с всичко, което бих искал от едно момиче. Не мога да свалям момичета, които не харесвам, а заради тази връзка очакванията са ми много високи. Имам чуството, че просто НЯМА МОМИЧЕТА ЗА МЕН ТУК, а ми остават 4 години. Не мога да си представя докъде ще стигна с тази липса на орхидея живот, само ще деволвирам докато всякакви социални умения спрямо жените
Проблемът ми не е въпрос на самоусъвършенстване или липса на самочуствие. Не ми липсва опит, но съм романтичен
и не търся просто някое посредствено момиче с което да прекарам една нощ. Бих прекарал една нощ с не-посредствено момиче, но имам чуството, че се броят на пръсти тук ...
Не искам да съм толкова негативен и сигурно не е толкова зле колкото го описвам в момента, но тъжна е работата
)
Много ми е безразборен пост-а, но ето какъв ми е проблема: на живота ми тук му липсва момиче/та, но просто няма
Имам нужда от мнения и съвети, а ако не получа никакви, поне да се оплача;
Студент съм в Щатите вече втори срок. Преди да дойда бях много доволен от живота си, имах страхотни приятели, популярност, интересни случки, здраве, кратки и дълги връзки - общо взето бях "намерил себе си". Тук казват, че колежа е времето, когато започваш да откриваш кой си хаха, но аз май се изгубих.
Не съм човека, който бях и който харесвах, все едно живея на 50% - няма как да излизам по клубове и дискотеки, по-спокоен е живота, без приключения, без нищо забележимо да се случва. Уча и тренирам; ходя на брейк и на бални танци, имаме концерти и представления; хората, които познавам ме харесват, но не чуствам никого особено близък.
Всичко щеше да е наред ако в живота ми имаше момичета и тук е проблема. В гимназията беше безбожно лесно, защото познавах страшно много хора и водех интересен живот (отчасти заради приятелите ми) и общувах на български. Тук не мога да срещна момичета от 5000 души, няма българки, в клубовете и лекциите ми няма никоя, която да харесам. Хората са си намерили групички с които се мотаят, за разлика от първия месец, когато тепърва се започваха запознанствата. А и навън е кучи студ и се седи само в сградите. Момичетата тук не могат да се сравняват по външност с българките и европейките изобщо и са доста по-детински настроени и неопитни. И купоните не могат да се сравняват, а и всички са пияни до незабрава, което е някак отблъскващо.
Последната година от гимназията имах страхотна връзка с всичко, което бих искал от едно момиче. Не мога да свалям момичета, които не харесвам, а заради тази връзка очакванията са ми много високи. Имам чуството, че просто НЯМА МОМИЧЕТА ЗА МЕН ТУК, а ми остават 4 години. Не мога да си представя докъде ще стигна с тази липса на орхидея живот, само ще деволвирам докато всякакви социални умения спрямо жените
Проблемът ми не е въпрос на самоусъвършенстване или липса на самочуствие. Не ми липсва опит, но съм романтичен
и не търся просто някое посредствено момиче с което да прекарам една нощ. Бих прекарал една нощ с не-посредствено момиче, но имам чуството, че се броят на пръсти тук ...
Не искам да съм толкова негативен и сигурно не е толкова зле колкото го описвам в момента, но тъжна е работата
)Много ми е безразборен пост-а, но ето какъв ми е проблема: на живота ми тук му липсва момиче/та, но просто няма
.