Не съм от тези, които търсят завоевания. По-скоро подбирам от тези, който случайно срещам. Опитвал съм се да имам момиче само за приятелка, но не става. Те полудяват за синчец и сериозна връзка. Винаги, обаче, когато тя е хлътнала до уши и прави всичко, което искам, аз преставам да се интересувам от нея. Понякога започвам с най-добрата й приятелка. Не че имам нещо против нея, но вече не ми е интересна. Една ми каза ми, че съм от онези типове, от които жените се страхуват, че ще ги напуснат, още преди да съм имал нещо с нея. Вероятно е права. На някои им се отразява много зле. Правя всичко, за да ги докарам до чувство на абсолютно щастие и доволство, след което изведнъж ги напускам. не го правя нарочно - но след като са били в най-голямото си опиянение, им давам най-голямата болка. Как смятат Донжуаните - жестоко ли е това, донжуановско ли е? Въобще не е ли целта на един мъж да даде на жената щастие, каквото тя не е изпитвала? Но защо да го даваш само на една? Нима и другите не заслужават такова?
Не те разбрах съвсем ясно, затова ще се опитам да ти дам моята гледна точка относно това, което разбрах.
Не е грешно да задоволяваш жената, дори - щом се забавлявате и ви е приятно - много правилно е (стига в НПК да не пише нещо друго).
Според мен обаче пропускаш нещо важно. ДЖ, човекът ДЖ, независимо дали задоволява или не е личност - сериозна и достойна. Той не е прост измамник и лъжец, който се хвали и надува, за да получи две мръвки с дупка между тях.
С това предисловие се опитвам да насоча мисленето ти към честност и искреност. Ако изясниш отношенията си с момичето, а именно "Ще се позабавляваме няколко седмици, но на повече не се надявай" , то не би трябвало да срещаш подобни недоразумения. Ако подходиш с необходимата сериозност към това обяснение (не го кажеш половинчато, двусмислено, а достатъчно разбираемо и коректно) то не би следвало да има разбити сърца и мечти.
Надявам се да съм ти помогнал, но все пак чакам и другите да си кажат мнението.
....каза един "ДЖ" 