Лошото е,че тя напоследък се отнася с мен като с Добро МоМчЕнце...
Напоследък ми споделя често проблемите си,хленчи ми,седи около мен и ми се лигави и най-важното: постоянно ме кара да направя това и онова.
Като човек с известна доза самочувстие съвсем естествено започнах да я отрязвам,като и казвам ,че не ми се слушат глупостите й,не й вдигам като се обажда и не правя почти нищо от това ,което ме моли.Лошото е ,че нищо от вече споменатото не проработва. В никакъв случай не казвам,че ме тормози непрестанно,нито че го прави с някакъв умисъл (тя не е от много мислещите
).Не че нещо,ама не ми харесва нагласата й към мен.Чудя се самочувстието ли ми отиде някъде или просто съм си объркал подхода?
Та да питам имали ли сте подобни случки преди и какво бихте направили в тоя случай?