SouLtree

    Замислих се в/у това защо женките до един момент ни казват колко сме такива, колко онакива, все хубави неща - как сме били невероятни, страхотни, бащи за техните неща, супермени - с пелерини, без пелерини, рицари на шарени коне и каквито им дойде на акъла. И не щеш ли, в един момент, точно тогава, когато най-малко го очакваш, ти го изтрелват това "Чао. Еми, не те обичам вече...". Добре, какво означава това "вече"? Как може да обичаш нещо, а после - не? Не може да обичаш шоколад и после изведнъж да ти омръзне. Та, това е шоколад, за бога!!! Имам чувството, че те правят така, защото не искат да ни кажат директно какво мислят за нещата. Това е нещото в жените, което мн ме дразни - винаги всичко се мисли, казва, прави по завоелиран начин. Трябва да се сетиш. Някак си не искат да поемат отговорност. Нали за това са мъжете? Или се лъжа? Едва ли.
    В групата имаме една двойка, супер точни хорица, мн ме радват. И момчето, и момичето. Един път бяхме на пицата до УАСГ. В този момент тя спазваше някаква диета (какво да ги правиш тия жени, все са на диета, от оная специалната - дето действала, там където въобще не ядеш, сещаш ли), но ние с момчето щяхме да си поръчаме пици, от ония мазнитееее. Явно и на нея й се е прияло и се започнаха едни увъртания какво да си избере да хапне, ама не можело ли да си поръча и тя. Ами поръчай си, бе! Кой те спира? Ама, не. И така, казвам на момчето: Виж, к'во с'я. Гледай я как само оглежда пиците. Забележи само как ни ги овърта тука и иска да я подкрепиш, не, да й дадеш да си поръча тая пица (все едно зависи от него)". И в този момент само поглежадам и виждам погледа й тип я-тука-имало-някой-който-се-сеща-какво-искам-да-кажа-с-толкова-много-празни-приказки.
    Когато им го кажа това на женките: "Ти си виновна!", дори и на шега (само на шега съм им го казвал), дори за хубаво да е (всъщост само тогва, защото ако е за лошо ще ми се обидят стабилно), на тях им става нещо и при достигане на тези думички до техните ушите и скачат като ожилени от десет оси, не, нека бъдат 25 оси.
    Примерно онзи ден една мацка ми предложи да опитам, да го кажем така, едно "ястие". На мен мн ми хареса и започнах доста да си "похапвам" от това "ястие" и вчера й казвам: "Ти си виновна, сега само това ми се "яде" (и й намигам, казвайки й го игриво), а тя се изцъкли стил анимационно филмче. Гледам я, че нещо не се зарадва, ама гледаше да го прикрие и аз реших да си я гъбаркам там, да си я закачам малко - да й вдигна малко настроението (после пак да мога да я спичам за нещо. Ей така, да има горе и долу, интересно да си правим, разнообразие да има).
    Ето за това мъжете рулираме света на бизнеса. Защото имам топки да си понесем последствията (било то положителни, било то лоши).
    Вие как мислите относно този така екзистенциален въпрос? Ако има момичета, жени, баби споделете вашето мнение. Разкажете си честно защо така изненадващо ни го прасвате в лицето това "Чао, не те обичам вече..."

Имаше една теория за котенцето и кълбото прежда. Когато въртиш насам-натам кълбо прежда (играеш си) едно котенце би се заиграло, но в момента, в който оставиш кълбото прежда, така че котката без усилие да го хване, то, пък, изведнъж губи всякакъв интерес за игра. Така било и с жените... (не помня според кого).

Примерно, днеска бяхме в мола с едно момиче (тъмнокоса, 8 и половина да кажем, страшнен характер, самостоятелна, радва отвсякъде) и влизайки в него, започнахме да разглеждаме магазини (аз си търсех шапка с козирка, тя-нищо , странно нали? момиче да не си търси нищо мола, нали?). И така, влизаме в първия магазин, който видяхме (някакъв женски, за парцалки) и тя започва да си разглежда, да си прави грациозен слалум м/у претрупаните с доста завишени цени редове от дрешки. Аз си викам "Давай след нея. Може, пък, да се окаже интересно. Кой знае?". Обаче след има-няма 30сек до 1 мин време на преследване от моя страна сред джунглата от странно скърпени платове, ми писна. Помислих си: "М-м-м... Тая няма да е. Не!". Излезнах си от магазина и реших да я изчакам отпред. Около 2 метра разстояние се указа, че имало някакъв подобен магазинец със завишени цени, предназначени за шопинг амазонките. И, както сигурно си мислите, естествено тя казва: Ще влезна и тук." Аз: Аз ще продължа нататък" (още не бях си завършил изречението и вече се бях запътил нататъка). Тука последва учудване от нейна страна, ама на мене въобще не ми дремеше. Няма да я гоня като кученце на каишка, я. И така си шаря из останалите магазини в търсене, на така желаната от мен хип-хоп стил шапка. Ей така, около 20 мин си търся аз моята материална наслада. Самичък... Реших, че е време да си потърся женката, че не бива толкова много време да я оставям насаме с нея си. Някой и друг смелчага да не ми се реши да се пробва, пък да не говорим, че да успее. Лудница, ей. Потърсих я 5 мин и по едно време я гледам някаква такава ме търси доста усърдно, все едно си е изгубила чантата с гримове. Казвам й: "Да не загуби нещо?". Тя:"Търся те къде отиде. Как всъщност ти е истинския номер?". (а аз минах от Глобул на М-тел и когато някой ми звъни се чува, че съм същата такса и още някакви си си там глупости, да знаят хората, че съм минал на М-тел. Тя, обаче си помислила, че й давало грешка или нещо от сорта). И така. Продължихме натаък. Тя реши да пробва дали ще постъпя по същия начин ако влезе отново в магазин за безценни дрешки с уникално съчетани дрънкулки от пласмата, стъкло и какво ли още там глупости. Аз естествено: "Споко, взлизай, аз ще отида до оня магазин ей там. Лакост. Там съм. После мисля да мина нататък". Има-няма 3-4 мин и вече беше привършила с огледа на тройно по-големия магазин от миналите два и идва някаква такава да види къде съм. От тогава до края където и да влезнех, тя беше след мен. Гледаше си там нейните неща, но в магазините, които аз влизам. Даже и не казвах, направо навлизах.

Дадох примера ми от днеска с цел да онагледя по-добре какво искам да кажа.

Интересно ми е какво мислите, колеги, относно тази теория? Вие как я прилагате в различните ситуации? Как успявате да направите, така че женката да гони вас, а не вие - нея?
Споделете какво мислите.

Така, в началото на годината в университета никой не се знае с никой (все пак първа год. в университета) и попаднам аз в моята група (нали ни разделят специалностите на групи) и там гледам едно момиче малко по-нисичко от мен, мн сладко, а аз нали не съм особенно срамежлив и скачам там. Запознах се с нея, движим напред-назад от час в час, обаче сега като изчетох доста от литературата, която ни е представена в сайта, сещам че съм допускал мн тъпа грешка, че не съм правил никакво KINO, нито пък съм го ескалирал. И така. После зе запознаваме ние цялата група и там уж си пасваме с едно момче (като френдс), той обаче също харесва мойта женка, но пък той си има приятелка (мн е хубава м/у другото , само малко срамежлива някак си, но както и да е ) и само я зарибява там, смисъл някак си отвътре му идва на него, стой някакъв такъв C&F, получава му се KINO-то и така, талант, к'во да кажа. После нещата замират за около месец-два, оказва се, че момичето си имала приятел. В последствие я гледам някаква доста по-така ме гледа, определено има Eye Contact има си и IOI-то само с поглед (чел съм много за езика на тялото, мога да кажа, че имам някакъв опит в дешифрирането на този език, ня голям, но така определено разбирам що-годе хората). След няколко дни някак си станахме лека компанийка аз, тя, онова момче и нейната приятелка (двете са неразделни в университета), излизаме напред-назад (по кафетата в и около унито, по молове). След седмица или две (не помня вече) онова момче имаше РД и някак си нещата се наредиха [или те са го подредили така (той, тя и нейната приятека за си групичка от началото на год.)], така че аз и момичето, което харесвам (предполагам и тя мен) купуваме подарък за него. Разходихме се из магазините на Ст. град (нямаше време да гледаме из центъра, пък тука е и малко евтино от центъра, а други магазини не са ни известни в Сф, все пак сме от провинцията, така да кажем по софийски), отварям аз врати, е тука вече някак си се усещам и вкарвам някво KINO (но бе никва ескалация, много тъпо, само някво Light KINO). После остана време (около 2 часа до РД-то на момъка) и решихме да седнем на кафе. Тя ми беше разказвала преди време за Доуса до 35 блок и аз й предложих там да отидем (щом не говори лошо за кафето значи трябва да го е харесвала, което се оказа така в последстие). Сядаме ние, аз обаче необичайно превъзбуден в началото (леле, адски аматьорско, мега Need-ващ), вкарвам някво чувство за хумор (е, поне това ми идва отвътре...   понякога ), тя ми се радва, обаче усещам, някак си лека затвореност, виждам я, че ме харесва, обаче аз не знаех как да я предразположа (естествено как да предразположиш момичето без първо да е имало някво KINO, а пък в последствие как да има нещо повече, като целувка и т.н. без да отворена към теб). Мега лейм от моя страна. И така, става време да ходим към РД-то и аз настоявам да платя сметката (нали аз предложиш да седнем там), но така и не ми позволи да го напрая (предполагам е искала да покаже независимост). Отиваме там с леко закъснение и се оказва, че има място тамън за нас един до друг в края на масата, така на едното легно (РД-то беше в общежитие на 34 блок), което е перфе за мен, обаче к'во да правиш (аз тогава не знаех, че тя е скъсала с нейния приятел) стоя си аз, типично за Friend и не се опитвам за нещо повече. Отново глупаво недоразумение става, в главата ми - мусака от мисли. После, същата вечер разбрах, че тя си няма приятел вече и вместо да стана по-офанзивен, аз застинах (леееййййййм), направо замръзнах, ник'ва мисъл няма в моята кратуна, цепеняк. Все едно участвам в евтина американска комедия, където ченгето вика: "Freeze, mother-fucker!!!", а аз все едно гледате маската (от филма "The Mask", не може да не сте го гледали) застивам на място. И така. После се минава - не минава още един месец на мъртвило с тая женка. Обаче я усещтам, от 1 седмица, че още ме харесва впреки мега излаганията ми (не беше само това на РДІто, има и още едно, което предпочитам да не пиша, че и то дълго, а направо ми се счупиха прсътите да пиша това), усещам как ме гледа, а като се обърна примерно към нейната приятелка за нещо тя ме гледа с доста голям интерес и ако може да се включи се опитва (забравих да кажа, че момичето е малко срамежливичко, а на тях им трябва мъж-лидер, не някой си несигурен). Искам да попитам как да постъпя сега? Какво да направя? Мислите ми - каша. Мега случайно разбрах за този сайт, където намерих адски много отговори на много от моите въпроси, намирам си доста грешки при държанието ми с момичета и защо някои неща се подреждат по определен начин. Сега определено не съм същия като преди да посетя сайта, някак си гледам женките, скоито контактувам в даскало (нз как, но сега станаха 2 пъти повече и всичките от 7 нагоре , ,lucky me ) ме гледат с друго око. Ако може да ми help-не малко, ще съм му благорен, защото май онова момиче е единственото, с което май не знам какво да правя. Е, ако всичко можеше да започне отначало определено щеше да е друго, но какво да се прави, благодарен съм, че съм имал шанса (предполагам, че още имам), а не се жалвам, че не съм опитал.