Преход към съдържанието


Снимка
* * * * * 1 votes

Изневяра или Моногамност?


  • Please log in to reply
43 replies to this topic

#16 razace

razace

    Напреднал

  • Users
  • РипванеРипванеРипванеРипванеРипване
  • 209 Мнения:

Posted 11 December 2008 - 11:25 AM

Яж по-малко :P

#17 Гост:_diva orxideia_*

Гост:_diva orxideia_*
  • Guests

Posted 11 December 2008 - 01:49 PM

Яж по-малко :)

точно тя ще се счупи :) не я слушай :)

#18 Ida

Ida

    Напреднал

  • Users
  • РипванеРипванеРипванеРипванеРипване
  • 120 Мнения:

Posted 14 April 2009 - 11:56 PM

Ееей, Хамлетов въпрос сте задали - да се откажеш от постиженията на опита и чара си и да се посветиш на един или да продължиш скришом да си вееш коня, обирайки всички (или някои) възможности по пътя си да си напомпаш егото и да предизвикаш отново пеперудките под лъжичката. Няма обвързан човек, който в определен момент да не се е лутал между двете решения. Обвързвайки се не ставаме по-малко привлекателни, нито се затваряме в манастир. Верността трябва да е лично и изстрадано решение. Варианти:
-убеден/а си, че обичаш другия, моногамна си по природа и нищо не ти липсва, така че си гледаш милото в очите и се кефиш на други неща за добиване на самочувствие.
- разкъсваш се между двете - ловецът/ловкинята в теб продължава да набелязва цели, умът услужливо предлага техники на залавяне, но си оставаш с фантазиите.
- ловецът/ловкинята у теб вие за действия, сгазваш лука, скатаваш се, разкъсван от угризения и въртиш тайни любовни гнезденца - тръпката да те хванат увеличава удоволствието.
- удряш го през просото, убеждаваш партньора, че просто не си моногамен, повечето ти познати те виждат с втория/ата, третия/ата и така си живееш някакси, докато те търпят.
В живота се случва какво ли не - човек може да мине през два три от тези варианта, докато открие кога се чувства най-добре, защото сме индивиди първо, после част от двойка и трябва да осъзнаем кое можем да жертваме и кое не.
На тези от първия вариант им е най-лесно, уверявам ви.

#19 Cmacu

Cmacu

    Напреднал

  • Users
  • РипванеРипванеРипванеРипванеРипване
  • 207 Мнения:

Posted 15 April 2009 - 10:26 AM

Ееей, Хамлетов въпрос сте задали - да се откажеш от постиженията на опита и чара си и да се посветиш на един или да продължиш скришом да си вееш коня, обирайки всички (или някои) възможности по пътя си да си напомпаш егото и да предизвикаш отново пеперудките под лъжичката. Няма обвързан човек, който в определен момент да не се е лутал между двете решения. Обвързвайки се не ставаме по-малко привлекателни, нито се затваряме в манастир. Верността трябва да е лично и изстрадано решение. Варианти:
-убеден/а си, че обичаш другия, моногамна си по природа и нищо не ти липсва, така че си гледаш милото в очите и се кефиш на други неща за добиване на самочувствие.
- разкъсваш се между двете - ловецът/ловкинята в теб продължава да набелязва цели, умът услужливо предлага техники на залавяне, но си оставаш с фантазиите.
- ловецът/ловкинята у теб вие за действия, сгазваш лука, скатаваш се, разкъсван от угризения и въртиш тайни любовни гнезденца - тръпката да те хванат увеличава удоволствието.
- удряш го през просото, убеждаваш партньора, че просто не си моногамен, повечето ти познати те виждат с втория/ата, третия/ата и така си живееш някакси, докато те търпят.
В живота се случва какво ли не - човек може да мине през два три от тези варианта, докато открие кога се чувства най-добре, защото сме индивиди първо, после част от двойка и трябва да осъзнаем кое можем да жертваме и кое не.
На тези от първия вариант им е най-лесно, уверявам ви.


За пореден път женската гледна точка на нещата. Интересно ми е как започна да четеш мислите на мъжете и да се поставяш на наше място, че даже знаеш как е по-лесно и по-добре. Сега остава и всички мъже да започнат да мислят така и наистина ще има моногамност, щото то ще останат само жени на този свят бе!!!

#20 Johnny Strong

Johnny Strong

    Seducer

  • Moderators
  • РипванеРипванеРипванеРипванеРипване
  • 392 Мнения:

Posted 15 April 2009 - 10:26 AM

всичко е до време.
моногамност.
другото е предателство, ако е скрито.
по-добре раздяла и следващият/ата.

Edited by lsd, 15 April 2009 - 10:28 AM.


#21 Ida

Ida

    Напреднал

  • Users
  • РипванеРипванеРипванеРипванеРипване
  • 120 Мнения:

Posted 15 April 2009 - 01:30 PM

Интересно ми е как започна да четеш мислите на мъжете и да се поставяш на наше място, че даже знаеш как е по-лесно и по-добре.



Еее, професионална тайна :)
Всъщност като си такъв опонент - дай твоята гледна точка, не само да вмяташ на готов написан текст ремарките. Де, мързел, де!
А колкото до мъжката гледна точка ... имам удоволствието да живея с мъже от доста години, 3 безобразно дълги връзки + известно количество кратки, та мога да кажа, че имам известни наблюдения как ви се отразява изневярата и на вас. Ти какво ще споделиш от твои наблюдения?
Честно, много ме дразни това (не конкретно юзър Стаси, ами следната ни особеност) - един пише нещо, може да е вярно, невярно - няма значение. И 100 души викат "Ма не е така!" (тропане с крака, смръщване, повдигане на вежди - според темперамента). Изобщо нямам против да не е така, обаче аргументация, аргументация! Останалото не тежи. :)

#22 Midiosa

Midiosa

    Опитен

  • Users
  • РипванеРипванеРипванеРипване
  • 65 Мнения:

Posted 15 April 2009 - 04:26 PM

Изневяра.. хмм.. като че ли повечето пъти не съм получавала това от което имам нужда на 100% и съм си го търсила от другаде. Само дето аз лично не считам физическите действия за изневяра. Не рефлектират ли те отрицателно върху отношенията с партнъора ти значи реално проблем няма. Единствения може да се окаже гузната ти съвест, която от време на време се навдига, но в крайна сметка всеки сам избира на кои чувства да обръща повече внимание, подчинявайки им се :)

относно това какъв е смисълът да бъдеш верен някому, които ще ти омръзне след месеци смятам, че не трябва да се гледа или действа преднамерено! Ами ако не ти омръзне.. :) В крайна сметка човек не трябва да се пуска по течението и да привнася еднообразие във връзката.

Изневярата се превръща във факт ако и когато започнеш да имаш системна нужда от нея. Стигне ли се до там, тя се превръща в навик. Навика в край..

Има всякакви видове личности-такива които искат всичко да е точно по регламента;
такива, които го нарушават, не защото вярват в обратното, а просто искат да са вън от рамките;
такива, които не желаят да бъдат само с 1 единствен човек
такива, които вземат това, което пожелаят с цел да укротят собстените си дяволи само за 1 нощ и после продължават напред със своя(та) си мъж/жена и даже са по-пълноценни във връзката си.

Следователно можем ли да кажем, че изневярата винаги следва да е нещо лошо :) :)

#23 sweetcorn

sweetcorn

    Напреднал

  • Users
  • РипванеРипванеРипванеРипванеРипване
  • 172 Мнения:

Posted 15 April 2009 - 10:00 PM

Изневяра.. хмм.. като че ли повечето пъти не съм получавала това от което имам нужда на 100% и съм си го търсила от другаде. Само дето аз лично не считам физическите действия за изневяра. Не рефлектират ли те отрицателно върху отношенията с партнъора ти значи реално проблем няма. Единствения може да се окаже гузната ти съвест, която от време на време се навдига, но в крайна сметка всеки сам избира на кои чувства да обръща повече внимание, подчинявайки им се :)

............................................................

такива, които вземат това, което пожелаят с цел да укротят собстените си дяволи само за 1 нощ и после продължават напред със своя(та) си мъж/жена и даже са по-пълноценни във връзката си.

Следователно можем ли да кажем, че изневярата винаги следва да е нещо лошо :) :)

Този последния вариант е моя. Не смятам физическия акт за изневяра, а по-скоро нужда, която по-трудно се задоволява особено в по-дълга връзка....духованта изневяра е страшна, но зависи от количеството сиво вещество. Контатите извън връзката ми ме зареждат... после тази страст се пренася между мен и Жена ми... и нещата се развиват още по-добре от преди.

#24 Ida

Ida

    Напреднал

  • Users
  • РипванеРипванеРипванеРипванеРипване
  • 120 Мнения:

Posted 15 April 2009 - 11:12 PM

Е така, де, така... и аз така си виках... ама докато не стана издънката. То веднъж се случва, но... мина ми всякакъв мерак, защото мразя, мразя, всъщност ужасно мразя да наранявам някого, когото всъщност обичам. Само че не го знаех преди това. Е, сега вече го знам. Просто това, което за един е нормална постъпка и физическа необходимост за другия е тотално предателство и загуба на доверие. И няма как да се оправдаеш, нито да обясниш... а си получил толкова много... и много си разбил. Абе... да не го преживяваш, че никога няма да забравиш погледа й.

#25 Midiosa

Midiosa

    Опитен

  • Users
  • РипванеРипванеРипванеРипване
  • 65 Мнения:

Posted 16 April 2009 - 09:05 PM

защото мразя, мразя, всъщност ужасно мразя да наранявам някого, когото всъщност обичам.


да, но за жалост се случва често в отношенията между хората, съзнателно или не..

Просто това, което за един е нормална постъпка и физическа необходимост за другия е тотално предателство и загуба на доверие. И няма как да се оправдаеш, нито да обясниш...


Относно това,което казваш-да, съгласна съм с теб, но е факт, че 1 постъпка, разгледана и/или преживяна от 15 души ще има 15 различни мнения и оценка в последствие. Доброто за мен може да навреди на теб, а на трети да му е дори безразлично.. :D

#26 She

She

    мацка

  • Users
  • РипванеРипванеРипванеРипванеРипване
  • 433 Мнения:

Posted 16 April 2009 - 10:38 PM

Ще поместя нечие друго мнение по темата, което ми хареса:

Тук във форума една жена писа, че се страхувала от изневярата но след като я извършила решила, че не било чак толкова страшно... Установила, че спокойно може да си живее и след това...

Прекрасен пример за адаптивно мислене. Естествено намериха се мнозина готови да аплодират гъвкавата й съвест...

Видно е, че вече понятия като морал, норми на поведение, принципи и т.н. отдавна са изгубили своето значение! Изневярата като форма на предателство е придобила такива размери, че най-вероятно скоро ще стане сама по се*е си норма и компонент на новия морал. Всъщност може би изобщо ще изчезне и ще живеем в една прекрасна масова оргия. Брачната клетва ще изгуби своят смисъл. Дори сигурно вече се е случило.

Та какво да правим, когато сме изправени пред подобна морална анархия? Кой ще ни помага да различаваме добро от лошо и правилно от погрешно? Може би половината от тези думи също трябва да изчезнат заменени от понятия като изгодно, полезно, приятно..? Представяш ли си? Всичко лошо и погрешно в света на хората ще изчезне! Всички ще си правят хубавото необременявани от разни морални дилеми.

Май остава да отговаряме само пред собствената си съвест!

Така че не питай участниците във форума как да постъпиш! Едни ще ти кажат едно – други друго. Но решенията, постъпките и последствията ще са си единствено и само твои! Ти ще гледаш в очите на този комуто си изневерила. И ако съвестта ти услужливо си мълчи... Защо пък не? Развихри се! Отдай се на животинското в се*е си!

Изневярата има и друга положителна страна освен забавата и удоволствието, които носи. Ако някой ден той те ядоса... Ама много! Ще можеш да го зашлевиш така, както и Майк Тайсън не би могъл! Каква сила, а?! А казват, че жените били слаби...

Аз виждам нещата така: Ако решиш да създадеш истинска връзка с някого това означава максимално да му се довериш. Не в смисъла да му вярваш, а съзнателно да се оставиш на неговата Милост. Сам да положиш в едната му ръка Щастието, а в другата Мъката си.

Щом изпитваш подобни колебания значи все още и двете ти ръце са пълни. В едната тупти сърце, а в другата има нещо черно, мазно и гърчаво. Считам, че е редно преди да направиш каквото и да било, добре да помислиш, кое от двете трябва да смачкаш...

В моя живот вече три пъти и половина жената отсреща реши да смаже сърцето. Може би най-вече заради това аз никога не съм правил такова нещо! А вече повече от 22 години само едната ми ръка е пълна и съм щастлив! От друга страна не вярвам да има човек, който да уважава предател – дори и този, който има полза от предателството! Със сигурност би могла да намериш мнозина желаещи да задоволят страстта ти но аз съм дълбоко убеден, че нито един от тях няма да те уважава и да ти вярва!!! Изключително много съжалявам, че не разполагам със статистика колко мъже са зарязали семействата си за да се обвържат с любовница, която изневерява но вярвам, че са малцина!

Хм! Не исках да вадя скелетите от гардероба но отново се наложи... Нека те помоля от името на твоят мъж! Прояви Милост! Ако поне малко го обичаш и те е грижа за него... Прояви Милост! В случай, че Съвестта ти е жива това ще бъде Милост и към теб самата!

Ако пък Съвестта е мъртва или добре приспана... Не се притеснявай! Тя вече е анахронизъм. Нещо като душевен апендицит. Липсата й дори е модерна и съвременна. Ако в ценоразписа на пластичните хирурзи точно под „Уголемяване на бюст” фигурираше „Бързо и безболезнено отстраняване на съвест” бизнесът им щеше да процъфти още повече! Или пък не? Поради естествена атрофия... Кой знае?

Съгласен съм, че написаното звучи мелодраматично но си е точно така!
Отговарям ти в прав текст: Зависи колко те е грижа за партньора и семейството ти! А и ако не си наясно кое е правилно... Защо по дяволите изобщо ще си създал това семейство? Ако е било правилно преди 20 години защо сега вече да е погрешно? И как изобщо е възможно съпружеската вярност да бъде погрешна? Няма такова нещо като безплатен обяд! Винаги някой е ощетен! Винаги някой плаща сметката! Винаги някой е наранен! Ако тръгнеш по пътя на извънбрачните забавления мислиш ли, че това няма да те промени? Че ще си останеш същия човек? Че това няма да се отрази по някакъв начин и на хората около теб? Надявам се да не си толкова наивна! Да не говорим, че почти всички се отдават на изживявания без дори пръста си да мръднат в опит първо да си оправят живота. Пък и как да похарчиш такова чудесно оправдание като „Скучно ми е вече с нея/него” или „Ееех! Няма я вече Тръпаката! Ама я виж колегата/колежката... Мммм! Само като го/я погледна бельото ми само се съблича...”

Ако твърдиш, че обичаш някого но нагонът се окаже по-силен... Що за любов е това? През последната година и половина се наслушах и начетох на какви ли не идиотски оправдания за изневяра! Като започнеш от „Това беше само секс без никакви чувства” (сякаш секс шоповете не са пълни с вибратори и какво ли не още) и стигнеш до „Влюбена съм и в двамата ама още не мога да реша в кой повече”??? Ега ти мултифункционалната „любов”! Безсмъртна Любов? Ха! Много си е смъртна даже. От „безсмъртието” й са останали да блещукат тук-таме само малки парченца като от счупеното огледало на Ледената кралица!


Edited by NRG, 17 April 2009 - 08:55 AM.


#27 She

She

    мацка

  • Users
  • РипванеРипванеРипванеРипванеРипване
  • 433 Мнения:

Posted 17 April 2009 - 07:27 AM

ПС: След забележка от Орхидеята съм длъжна да добавя, че само първото изречение е мое, всичко останало е един дъъълъъг цитат. Тъй като е късно за лична редакция.
Не изразявам собствено мнение, а нечия чужда гледна точка, която ми се струва добре обоснована (личен опит). Никого не виня и не съдя, все пак нямам толкова опит, че да изляза с крайно мнение, затвърдено и отиграно :D Пък и всеки живее собственият си живот, нали така?

#28 She

She

    мацка

  • Users
  • РипванеРипванеРипванеРипванеРипване
  • 433 Мнения:

Posted 17 April 2009 - 11:48 AM

ВСЯКА ПРИЛИКА С ДЕЙСТВИТЕЛНИ ЛИЦА И СЪБИТИЯ Е СЛУЧАЙНА!

Благодаря за корекцията :D

Edited by She, 17 April 2009 - 11:48 AM.


#29 Гост:_diva orxideia_*

Гост:_diva orxideia_*
  • Guests

Posted 17 April 2009 - 04:58 PM

ВСЯКА ПРИЛИКА С ДЕЙСТВИТЕЛНИ ЛИЦА И СЪБИТИЯ Е СЛУЧАЙНА!


Да, светът е малък, както и интернет /между другото и двете са реални, както и хората в тях.../
http://e-therapy.bg/...hp?topic=1313.0 а съвпаденията Ина...реалности или случайности...
Както се казва в Кибалион: Случайността не е нищо друго, освен името на Закон, който все още не е познат.

Весели празници на всички! :D

#30 blablabla

blablabla

    Напреднал

  • Users
  • РипванеРипванеРипванеРипванеРипване
  • 156 Мнения:

Posted 17 April 2009 - 11:05 PM

Извинявам се, че се навлизам в непознати за мен води и ще се радвам, ако имам някакви грешки в мислите да ми го кажете. :D
Когато човек (мъж/жена) желае и изневерява не означава ли това, че е нещастен, че му липсва нещо. Че има нещо, което партньора ме не е способен или не желае да му даде. А на този свят човек се ражда и умира сам и е лочигно да се стреми към личния си комфорт. Но все пак дадения човек има сериозна връзка/семейство от години и е нормално да е изградил с партньора си отношения много по-близки от тези на "гаджетата" от младините, та не е ли правилно да се балансира между личното и общото(на изневеряващия и партньора му) щастие.
Както е казала Midiosa

Изневярата се превръща във факт ако и когато започнеш да имаш системна нужда от нея. Стигне ли се до там, тя се превръща в навик. Навика в край..