Javascript Disabled Detected

You currently have javascript disabled. Several functions may not work. Please re-enable javascript to access full functionality.

За потъващите кораби, давещите се и сламките

Started by LPGH, Sep 10 2012 02:15 PM

Стр.
1
2
3

Next
»

Please log in to reply

55 replies to this topic

#1 LPGH

Нов

Users
1 Мнения:

Posted 10 September 2012 - 02:15 PM

Както в многи други приказки, така и в тази, имало едно време едно момче на бял кон и едно чудно хубаво момиче.Както в много други приказки, те се влюбили един в друг а после се и оженили.Заживяли весело и щастливо, а не след дълго им се родило и дете.Минали години и нещата се променили, момчето направило някой грешки къде от незнание, къде от глупост.Грешките не били големи, по скоро били колкото конопено семенце но пуснали корени в сърцето на момичето и започнали да растат.А момчето в стремежа си да ги отскубне оттам правило нови и нови грешки.Момичето също не било безгрешно но нейните грешки не срещнали добра почва.Поживявали ден два а после увяхвали и отивали на бунището, където всъщност им е мястото.
Един ден момичето се събудило и видяло че грешките са станали много големи, от сърцето и излизали големи клони и пречели дори когато се опитва да ходи из стаята.Постоянно събаряла или закачала нещо.Чудила се какво да прави младата хубавица.Погледнала през прозореца и що да види, точно в този миг пред двореца минавал млад принц с буйния си кон и остър меч в ръка.И понеже момчето не било у дома си този ден повикала принца да отсече клоните.Принцът, както правят всички принцове с един замах отсякъл дървото и облекчил момичето поне за ден.После момчето и момичето се скарали, а след това се и разделили.
Минала една година........
Както в много други приказки, така и в тази момчето не спряло да обича любимата си.Понякога и се ядосвало, дори и повишавало тон.Понякога не и помагало когато тя с грубия си тон го отблъсквала.Но не спряло да я обича.
Различното в тази приказка е че аз участвам в нея.
През тази една година мислих много и осъзнах, че няма други жени в моята приказка.И че изобщо не искам друга приказка.
През тази една година жена ми като че ли също се промени.Но си остана хладна.Напоследък като че ли има някакво разведряване но е твърде вероятно това да са само илюзии породени от силното ми желание.
Въпросът ми е всъщност вечният въпрос - как да си я върна?Всъщност не искам да си я връщам на всяка цена, тя има право на щастие.Ако това означава да е без мен ще го приема.
Истинският въпрос е ако мога да направя нещо, едно единствено нещо в което в което да вложа цялото си старание, умение, страст и любов ............едно единствено нещо което мога да направя докато съм жив и което да и покаже че я обичам, че не мога без нея, че съм готов да променя нещата които ни пречат и искам да опитаме още веднъж.Истинския въпрос е какво е да бъде това нещо?

Знам че ще ми дадете съвети от рода на "Счупеното не се лепи", "Не се занимавай с нея,намери си друга", "Да си мислил навремето, кой ти е крив".Голяма част от тези съвети ще бъдат вярни но няма да ми помогнат.
Знам че някой други ще ме посъветват да прочета библията или някоя друга книга, за да разбера че това което искам да направя е грешка.Вече съм я чел както и много други книги.Те също няма да ми помогнат.
Ще ми помогне единствено съвет как да постъпя, или какво да направя за да си я върна ако в сърцето и е останало късче любов към мен.
Ако не е останало нищо в сърцето и може да ми помогне някой ловец който притежава огнестрелно оръжие за да ми спести люлеенето на въже.Грозно е и хората се плашат, а освен това става бавно и боли.

Back to top

#2 fancooler

Начинаещ

Users
27 Мнения:

Posted 25 September 2012 - 09:51 AM

Хей, хей, хей!
Аз ще започна отзад-напред:

Ако не е останало нищо в сърцето й може да ми помогне някой ловец който притежава огнестрелно оръжие за да ми спести люлеенето на въже.Грозно е и хората се плашат, а освен това става бавно и боли.

Избий си го това от главата! Как не те е срам! А какво ще прави детето ти, останало само и без баща?! Май си голям егоист, а? То верно, че за повечето хора света се върти около тях ама това твоето вече минава всякакви граници! Вземи се в ръце и престани да се самосъжаляваш, ей! За жена ти ти си много специален и единствен точно защото си баща на детето й. Това е вашата връзка и така ще е дори да не останете заедно!

Твърдиш, че си направил много грешки, но още я обичаш. А тя изпитва ли същото към теб? Ако не за какво ти е и двамата да сте нещастни, да се карате и да си изневерявате постоянно, а детето ти да расте в нездрава среда?! След като година след разрива на отношенията ви тя продължава да е студена към теб нещата са ясни. Продължи напред и никога не забравяй, че не си сам на тоя свят и имаш отговорности, които следва да изпълниш. Така поне ще заслужиш уважението й, а това предвид ситуацията никак не е малко!

Edited by fancooler, 25 September 2012 - 09:57 AM.