31 replies to this topic

[Ina]

Здравейте. Умишлено пиша в мъжки форум, защото искам да чуя и мъжки мнения, ако ви се занимава с мен де. Публикувах и в женски и там получих ценни отговори. Извинявам се за дългия пост, не можах по-кратко да опиша ситуацията.


По принцип съм разведена отдавна, преди 3 г. заживях на семейни начала с един мъж. Ще ми е трудно да намеря някакви недостатъци в него за тази година и нещо, в която живяхме заедно. Тъкмо си викам "Изгря слънцето на моята улица", не щеш ли взе нещо да ме съмнява. Изведнъж, от нищото. Смени си навиците, почна да се крие в тоалетната с телефона, почна да закъснява, уж работа, ама два-три пъти направих "случайни" засечки и разбрах, че се е появила една девойка /силно казано/, жена на 29 г.,несемейна. Срамувам се, но и в телефона му рових, видях СМС, негов "Обичам те!",на който разбира се не бях аз получателя. Казах му. Била съм "Болен мозък". Нямало такова нещо. Да, ама закъсненията продължиха, понякога се прибираше 4-5 ч. сутринта, и след една безсънна нощ му казах, че съм му събрала багажа и да се разделяме по живо, по здраво /живеехме в мое жилище/. Изнесе се. На всичките ни приятели каза, че съм луда, той не се занимавал с жени. Само че, след две седмици /както бях луда/ я представи на компанията си. Както и да е. Това беше първия етап. Тази му любов трая 5-6 месеца. През това време живееше с майка си. Определено си беше оставил вратичка към мен, аз не се дръпнах окончателно, може би чувствата бушуваха още в мен. Какви ли невероятни неща чух по него време, но хайде, няма да ви занимавам с това.

След това реши да „опитаме отново”. Само че не знаех, че опитването ще е излизане на кафе и питие, изпращане до в къщи и целувка на входа. Като тийнейджъри, въпреки че децата ни вече са на тези години. Смешно. Почнах да се изнервям. Имахме няколко скандала на тази тема, какво съм очаквала, веднага да ми легне в леглото ли? Трябвало да мине време. Е, мина време. Поуспокоиха се нещата, започна да прекарва 4-5 нощи в къщи, излизахме, говорехме много,бяхме двойка, не точно както на мен ми се иска – пълноценна, но все пак двойка. Викам си, с течение на времето, и това ще дойде. Нали уж търпението е положителна черта. Така караме от миналото лято. Обяви пред приятелите си една вечер, ето, това е бъдещата ми жена, аз много я обичам. Явно думи само е било.

Така, обаче от два месеца нещо пак дръпна назад. Изведнъж. Този път няма девойка. Забравих да спомена, че има проблем и с алкохола. Сяда за една бира – забравя да стане до сутринта. На всичко отгоре почна европейското, почнаха събирания с приятели /между другото аз също обичам да гледам мачове/, напиване, залагане на „Еврофутбол” и все такива приятни неща. Всяка вечер. Тези приятели също са несемейни, някои много по-млади момчета от него /той ще стане на 41 г. тази година/, пият, ходят по кръчми, по дискотеки, просто като отвързан. Никаква отговорност, никаква загриженост, нищо. По него време не можеше с мен да гледам мач /поне един/, защото /седнете, да не паднете/ „У вас не мога да залагам наживо”. Наистина, добро основание. Не искам да смятате, че съм някаква сметкаджийка, тук не става въпрос да се сложат 5 лв., 10 лв., а залага на едро – по 100, 150 лв. на мач, два мача на вечер…. Смятайте. Много преди да го познавам също е играел много, но в един момент се е спрял. Опитвах се да говоря с него, по телефона, защото няма време да се видим, че ми липсва, че не е нормално по цяла седмица да не се виждаме, че не е нормално от 2 месеца да не ме е докоснал с пръст, че имам нужда да ме прегърне и така да спя, абе нормалните неща. Не съм повишила тон, не съм обидила. Иначе се виждаме по работа само в събота и неделя, с търговия се занимава тогава, и това ни е виждането. Понякога сядах с него и компанията му да гледам мач, чувствах се неканен гост, и за него това беше „нали се видяхме”. Да, но нали има нужда от време само за нас, да си поговорим, да се видим, да имаме интимни моменти. Каних го след мачовете в къщи /12-1 ч. през нощта – имал работа, трябвало да види майка си./ Дори без секс, защото като поискам повече от 1 път месечно вече съм обвинена „ти само за това мислиш, има по-важни неща от секса”.О,кей, питам кое обаче /се*е си, не него/ – пиенето до сутринта с приятели и хвърлянето на пари на вятъра? За тези два месеца ме нарече с хиляди имена – била съм малоумна, гаден човек, искал спокойствие и свобода /всяка вечер му е свободна, питам се колко повече/, искал да спи сам, искал да бъде при майка си, искал да се весели с приятели, да не разчитам за нищо на него. Всеки имал проблеми, да не съм очаквала нищо от него, не съм знаела как да се държа с него, искала съм като куче да го държа на каишка. Ококорих се, обидно ми стана, защото винаги съм го подкрепяла, дори да не съм харесвала начинанията му, защото общо взето не чува чуждо мнение /особено моето/. Избягвала съм да му звъня вечер, въпреки че е казвал „Ще се чуем по-късно”, но не се обажда, през деня за нищо не съм го ангажирала. Каквато и работа да имам – правех си я сама. Тежко ми е, справям се, но много ми коства. Никакви ангажименти, пълна свобода, и насреща – нищо. Нула внимание. Срина ми се самочувствието отвсякъде, не се чувствам жена. Той просто не ме поглежда, все едно съм мъж, а смея да твърдя, че изглеждам добре. Не знам как да го събудя, не знам какво става с него. Само да поискам да се видим без приятелите, сами, става агресивен, казва утре, обещавам. Но, утре не идва.
Ще питате защо съм с него? Ние де факто от два месеца нямаме връзка. Виждаме се по работа. Защо се унижавам, трябват ми пари и заработвам уикенда допълнително. Сама съм, а в нашия град заплатите не са от най-високите. Имам син на 17 г., трябва да мисля и за него. Затова продължавам да работя с него. Но ми е много мъчно, много тежко. Чудно и за мен продължавам да изпитвам някакви чувства, притъпени може би заради обидите, които ми е нанесъл, заради не виждането на това, което давам от се*е си, за неоценката за всичко, с което се справям. Обидно е, че близък човек те нарича малоумна, гадна, тъпа п…ка, и други приятни думички. А всичките ми приятели твърдят, че „съм добра до глупост и затова ми се качват мъжете на главата”.
Сега, защо ви занимавам с глупости. Първо, че ми е тежко, второ, не разбирам аз ли нещо не съм в час, но нормална ли е тази връзка, до 80 г. ли да го чакам да узрее за нещо сериозно, за да се чувствам и аз жена? Нормални ли са желанията ми да имам интимни моменти с даден мъж, с който уж пробваме, да оставаме насаме, да си говорим, да вършим нещо заедно? Да имаме ангажименти един към друг?
Пак се извинявам, че ви натоварих с проблемите си.

[Darkrage]

Само като ти видях начина на изразяване и културата на писане ще ти кажа - този мъж не те заслужава, ама никак. И то при положение, че бихме го нарекли "мъж".

Нормално е да искаш всичко това, ненормално е да го искаш от човек, който 5 пари не дава за тези неща (явно), и който е поел по един път стръмно надолу в социален аспект.

ПС: По-късно ще пиша пак.

[Darkrage]

В общи линии положението много отдавна е стигнало до фазата СЛЕДВАЩИЯТ.

Това, на което ще наблегна аз, е как да се справиш с емоционалната част на нещата.

Има един много интересен въпрос, на който всеки от нас трябва да си отговаря, когато става дума за отношенията между хората - Защо правим всичко това, което правим за човека, който обичаме. И как отговорът на същия този въпрос се преплита с есето, което трябва отдавна да сме написали на тема "Какво искам?".

В твоят случай комбинацията есе/отговор по никакъв начин не комуникира с човекът, който си описала. Замисли се, той дали въобще се сеща за теб в обикновен ден? Смяташ ли, че твоите терзания всяка една самотна вечер, по някакъв начин стигат до него? - Не, естествено! А той дали би ги разбрал - не, естествено!
Историята показва, че обикновено след време подобни хора се осъзнават, почват да звънят, да говорят в стила "Ако можех да върна времето назад..." и да се опитват да оправят грешката си. Ти обаче, тогава няма да си там. Ще си с гордо вдигната глава, вървяща до рамото на друг мъж или сама, но пак с вдигната глава.

Това, което не ни убива ни прави по-силни!

Животът е достатъчно дълъг, за да намериш подходящия.

Това е твоят път сега. Обзалагам се, че ако попиташ сина ти за мнение, той ще ти отговори нещо от рода на "Тоя ли?!" Убеден съм в това!

[Ina]

В общи линии положението много отдавна е стигнало до фазата СЛЕДВАЩИЯТ.

Това, на което ще наблегна аз, е как да се справиш с емоционалната част на нещата.

Има един много интересен въпрос, на който всеки от нас трябва да си отговаря, когато става дума за отношенията между хората - Защо правим всичко това, което правим за човека, който обичаме. И как отговорът на същия този въпрос се преплита с есето, което трябва отдавна да сме написали на тема "Какво искам?".

В твоят случай комбинацията есе/отговор по никакъв начин не комуникира с човекът, който си описала. Замисли се, той дали въобще се сеща за теб в обикновен ден? Смяташ ли, че твоите терзания всяка една самотна вечер, по някакъв начин стигат до него? - Не, естествено! А той дали би ги разбрал - не, естествено!
Историята показва, че обикновено след време подобни хора се осъзнават, почват да звънят, да говорят в стила "Ако можех да върна времето назад..." и да се опитват да оправят грешката си. Ти обаче, тогава няма да си там. Ще си с гордо вдигната глава, вървяща до рамото на друг мъж или сама, но пак с вдигната глава.

Това, което не ни убива ни прави по-силни!

Животът е достатъчно дълъг, за да намериш подходящия.

Това е твоят път сега. Обзалагам се, че ако попиташ сина ти за мнение, той ще ти отговори нещо от рода на "Тоя ли?!"
Убеден съм в това!

Благодаря ти. Сина ми казва, че много съм си смъкнала летвата. На моменти разсъждава по-зряло от мен дори.

[sad3]

Много точно са ти го обяснили.Познавам няколко такива индивида като твоя мъж-лъжат жените си,не мислят а децата си,просто живеят много сводоболюбиво,падат си по недорасли девойки само заради едното...не са готови за това,което са създали-семейства!
Ти решавай какво ще правиш оттук нататък

[Rolan]

Здравей, Ина
Когато прочетох "След това реши да „опитаме отново"" ми стана хем интересно хем неприятно. Какво значи "той решил". Ти нямаш ли самоуважение? Той може да е решил, но ти решила ли си това за се*е си? След толкова прочетени теми, библии, глупости за прочутите "свалки" и т.н. все още не ми е ясно как ти, която знае какво иска, постигнала е повечето от целите си в живота, държиш да бъдеш с такъв човек. С какво той спечели сърцето ти? Защо продължаваш да се унижаваш, убиваш и т.н. заради него? Всъщност май знам отговора...

Питаш дали е нормална такава връзка. Коя връзка? Тази връзка, между теб и оня, дето я няма ли? Ами не е нормална.

не разбирам защо след като виждаш и знаеш истината, упорито продължаваш да се самоунищожаваш?
чудиш се как да го събудиш!?!?! за какво да го събудиш?!?!! до кога ще го будиш?! а следващия път ще имаш ли сили???

чувства?!?! какви чувства?!? ти си мазохистка?!?! точно като сестра ми...
не ви разбирам бога ми!!!! тъпче те, мачка те и ти пак го обичаш?!?!! имате ли капка самоуважение...поне заради децта си??? къде ви е достойнството?**?

Инке, отговори си на тези въпроси отново, защото знам, че знаеш отговорите.
Защо се опитваш да го промениш... Към какво се стремиш - да стане по-добър човек и да отговаря на твоите идеали... бла-бла-бла... Вълкът козината си мени, но нрава не, момиче! Него не са го възпитали, когато е било време, та ти ли сега ще го направиш?! Да бе да. Такива мъже на 41, дето са толкова безотговорни към се*е си, колкото и към околните са обречен случай. Гледай си живота и се запитай какво искаш ти, а не какво искаш да направиш от околните. Намери си Мъж, не чучело, което е без бъдеще от 18 годишна възраст та чак до днес. Намери някой, който те прави по-щастлива и по-добра, не някой, който те руши отвътре и те дърпа надолу.

[paradox]

На един от семинарите на Тони Робинс чух следното:
"90% от приблемите ни са проблеми, само защото ние ги правим такива, и поради това, не съществуват."

Сигурна ли си, че не знаеш какво да правиш? Сигурна ли си, че въобще имаш нужда от съвет? Мисля, че всички хора на Земята, че даже и на Юпитер, биха ти дали един и същи отговор, и не вярвам ти да си единствената, която не го вижда.

Въпросът е друг. Въпросът е защо вместо да направиш очевидното, ти се тормозиш, и пишеш фермани по интернет форуми, на хора които 5 пари не дават за житейската ти история. И отговорът е от 2 части.

Първо, ти имаш НУЖДА от драма. Това нито е страшно, нито е патологично, виждам ежеднвено жени които са повече влюбени в драмата отколкото в някой мъж. Дали го признаваш или не, не променя нищо - на някакво ниво ти харесва драмата от всичко това, което този човек върши и внася в живота ти. До такава степен, че пристрастеността към драмата ти пречи да направиш Правилното Действие.

Второ, ти не търсиш "съвет" за нещо-си, нито "мнение" за нещо-си. Ти търсиш разбиране. Ти търсиш съпричастност. Но разбиране и съпричастност от някакъв форум няма да реши нищо в живота ти. Единственото, което ще постигне е да се почувстваш малко по-добре за 10 минути.

Освен това, давала ли си си някога сметка, че именно това негово поведение те задържа при него? Той е често груб, понякога непоносим, неконтролируем и непредсказуем. Звучи ми секси. Колкото повече се дърпа, толкова повече искаш да си с него. Глупаво, нали?

Другата причина поради която не правиш каквото трябва, е ниско мнение за се*е си. И тогава е добре да се вслушаш в мъдростта на 17-годишния си пророк. Колкото "по-малко жена" се чувстваш, толкова по-малко ще те възприемат като такава. Дано не се заблуждаваш че "ако само нещата с този мъж се наредят, всичко ще е мед, масло, и палави пчелички", защото проблема не е той, а ти. Или по-скоро това, което мислиш, че си. Това, в което вярваш, се проявява като истина. Вярваш, че не си достатъчно атрактивна/чаровна/красива, и това се случва - той не те приема като такава.

А всичките ми приятели твърдят, че „съм добра до глупост и затова ми се качват мъжете на главата”.
Не си търси сама оправдания, и не приемай оправдания от другите, под каквато и да било форма. Просто защото е идиотско, и защото те спира да предприемеш каквото и да било. Оправданията са лесни, бързи, евтини, и също толкова безполезни.

Вместо това се оттърви от обвиненията, оправданията и трагедията. Гримирай се красиво, облечи се хубаво, излез навън, и покажи на някои хубавец какво означава Истинска Жена. Убеден съм, че го имаш в се*е си, и то много повече, отколкото си мислиш в момента. Ти си това, заради което милиони мъже падат на колене, заради което правят глупави неща, и за което си мислят нощем. Излез и го покажи.

И не пиши повече глупости от рода на "колко да го чакам", "как да го променя". Не отива на жена с твоя интелект все още да опитва да променя света, или дори само мъжката раса. Нямаш контрол върху него, или върху който и да било, но имаш пълен контрол върху се*е си.

[Ina]

Дива Орхидея,Освен да ти кажа благодаря, нямам други думи. Страхотно си вникнала в чувствата ми.Питаш защо още го обичам? Не знам вече дали е точно обич. Но каквото и чувство да е, трудно е да заповядаш на сърцето си.

На един от семинарите на Тони Робинс чух следното: "90% от приблемите ни са проблеми, само защото ние ги правим такива, и поради това, не съществуват."Сигурна ли си, че не знаеш какво да правиш? Сигурна ли си, че въобще имаш нужда от съвет? Мисля, че всички хора на Земята, че даже и на Юпитер, биха ти дали един и същи отговор, и не вярвам ти да си единствената, която не го вижда.Въпросът е друг. Въпросът е защо вместо да направиш очевидното, ти се тормозиш, и пишеш фермани по интернет форуми, на хора които 5 пари не дават за житейската ти история. И отговорът е от 2 части.Първо, ти имаш НУЖДА от драма. Това нито е страшно, нито е патологично, виждам ежеднвено жени които са повече влюбени в драмата отколкото в някой мъж. Дали го признаваш или не, не променя нищо - на някакво ниво ти харесва драмата от всичко това, което този човек върши и внася в живота ти. До такава степен, че пристрастеността към драмата ти пречи да направиш Правилното Действие.Второ, ти не търсиш "съвет" за нещо-си, нито "мнение" за нещо-си. Ти търсиш разбиране. Ти търсиш съпричастност. Но разбиране и съпричастност от някакъв форум няма да реши нищо в живота ти. Единственото, което ще постигне е да се почувстваш малко по-добре за 10 минути.Освен това, давала ли си си някога сметка, че именно това негово поведение те задържа при него? Той е често груб, понякога непоносим, неконтролируем и непредсказуем. Звучи ми секси. Колкото повече се дърпа, толкова повече искаш да си с него. Глупаво, нали?Другата причина поради която не правиш каквото трябва, е ниско мнение за се*е си. И тогава е добре да се вслушаш в мъдростта на 17-годишния си пророк. Колкото "по-малко жена" се чувстваш, толкова по-малко ще те възприемат като такава. Дано не се заблуждаваш че "ако само нещата с този мъж се наредят, всичко ще е мед, масло, и палави пчелички", защото проблема не е той, а ти. Или по-скоро това, което мислиш, че си. Това, в което вярваш, се проявява като истина. Вярваш, че не си достатъчно атрактивна/чаровна/красива, и това се случва - той не те приема като такава.А всичките ми приятели твърдят, че „съм добра до глупост и затова ми се качват мъжете на главата”.Не си търси сама оправдания, и не приемай оправдания от другите, под каквато и да било форма. Просто защото е идиотско, и защото те спира да предприемеш каквото и да било. Оправданията са лесни, бързи, евтини, и също толкова безполезни.Вместо това се оттърви от обвиненията, оправданията и трагедията. Гримирай се красиво, облечи се хубаво, излез навън, и покажи на някои хубавец какво означава Истинска Жена. Убеден съм, че го имаш в се*е си, и то много повече, отколкото си мислиш в момента. Ти си това, заради което милиони мъже падат на колене, заради което правят глупави неща, и за което си мислят нощем. Излез и го покажи.И не пиши повече глупости от рода на "колко да го чакам", "как да го променя". Не отива на жена с твоя интелект все още да опитва да променя света, или дори само мъжката раса. Нямаш контрол върху него, или върху който и да било, но имаш пълен контрол върху се*е си.

Не си прав, че търся драма. За останалото - аплодисменти. Търся спокойствие, но да, не е при ТОЗИ мъж.А че имам нужда от разбиране, имам. Може би затова пиша по форумите. За да изпусна малко напрежението, което се е събрало в мен, за да чуя чужди мнения, наистина. Едно е да ти го казват приятели, те ме познават, на моя страна са, въпреки, че тук не става дума за някаква борба за надмощие. Казах май, че понякога се съмнявах в здравия си разум и в това, че желанията ми са НАПЪЛНО нормални. Просто не са били насочени към правилния мъж.Благодаря за отговора.

Edited by Ina, 09 July 2008 - 08:57 AM.

[sweetcorn]

Здравеи Ина,

Няма нищо лошо в това да пишеш във форуми. Чустваш се объркана. Трудно ти е да вземеш решението. Трябва ти съчуствие, разбиране, подкрепа, колебаеш се, Но само ти ще намериш наи правилното решение и никои от нас не може да ти го даде. Мнението на ПАРАДОКСА и НА Орхидеята не се различават... само гледната точка и подхода . Пиша го това, защото и аз като теб мислех че ще намеря отговорите тук, ще намеря начин да си реша проблемите. Тук намерих само напъствия, но решенията ги взех сам. Затвори вратата на миналото и гледаи напред. Слушаи сърцето си.

Казах май, че понякога се съмнявах в здравия си разум и в това, че желанията ми са НАПЪЛНО нормални

Не се съмняваи в разума си .... тои не те лъже. /В момента получи подкрепа. стараи се това да го правиш сама./

Задаи си въпроси как искаш да продулжиш живота си? /всущност ти вече си го направила/ и деистваи.
Дали ще можеш да промениш мъжа до теб- не. По скоро не мисли за него. Ти не си зависима от него и тои не те заслужава. Мисли за будещето, твоите мечти, Всяка вдна зависимост се преодолява.

Погледни се в огледалото, защото човека които виждаш там заслужава уважение и тръгни напред.

Греби от живота и му се наслаждаваи, можеш.

Сега може би си намерила супричастност и подкрепа. Може би си окрилена от това което четеш тук, Но истински ще почустваш нещата когато вземеш решение и направиш някаква крачка напред. Малки стъпки са по добре от нищо, нали.


Не се обращаи назад.... гледаи напред.

[sweetcorn]

какво значение имат лъжите тук???

Голямо ... липса на уважение. От тук се започва. Промения се отношението и липса на комуникация

Edited by sweetcorn, 09 July 2008 - 12:55 PM.

[Pesho24]

Леле мале, просто нямам коментар - как си го изтърпяла това прасе толкова време. Въобще не трябва да се замисляш. Ако искаш някой да ступа добре въпросното животно - кажи с кеф ще го наритам

[Pesho24]

отмъщението не връща загубеното
съмнявам се тя да поиска това

Загубено? На това викаш загуба? - Аз това го наричам подло изполване и отвратително отношение с една жена, което е напълно недопустимо и неприемливо.
Не знам защо, но Българските жени обичат да се превръщат в мъченици, по собствено желание. Според мен тук изобщо даже няма смисъл да се опитваме да убеждаваме Ина, че може да стане нещо с "връзката" им.
Ина - толкова ли ще ти е зле за известно време да си сама (без мъж), не мисля че е чат толкова лошо - Така ще имаш повече време за синът ти, който според мен е най-важното нещо. Той трябва да е на първо място за теб, а не разните използвачи, които не знаят как ще свършат. А това дето казваш че имал и хазартни наклонности (Еврофутбол), е още по зле - дори от нормален мъж трябва с такива наклоности трябва да се бяга.

[She]

Мила Ина, изумих се на глупостта ти. Извинявай, че така остро започвам поста си, но ти чела ли си писмото си сама, имаш ли представа как звучи разказа ти в ушите на другите...? Нужно е веднага да спреш с тази драма. Да се вземеш в ръце и да се застъпиш за се*е си. Този мъж не иска, не може и няма да ти даде това, от което се нуждаеш. Той бяга от отговорност, той е незрял и така ще си изживее остатъка от живота си, има такива мъже, които се женят за компанията си и нещата си остават такива, а ти си страхотна и съвсем нормална жена и естествено той не те заслужава, най - малкото, защото не те оценява. Веднага спри да се подлагаш на това, заобичай се, а на онзи мерзавец му тегли една майна. Влей си сила, моля те, живота е прекрасен, за какво ти е този глист???
Относно самочувствието напълно те разбирам - липсата на внимание от желание мъж може да ни срине, но се постарай сега да си силна...сама си дай това, от което се нуждаеш...
Ако трябва купи си някоя нова дреха, в различен от твоя стил, нещо ново направи, нова прическа, друг грим, бельо, освежи се, за да си вдъхнеш увереност и на онзи никакво внимание не обръщай!
Знам, че едва ли ще направиш и 1 от тези неща, но ти си минала много границата и той не те уважава...
Затова нямаш време и място за самосъжаление...просто действай в правилната посока.
Желая ти сила и успех!