apprentice

Благодаря за съветите на всички! Явно няма да го бъде с това момиче и не ми остава нишо друго освен да мина на вариант следващата. Съжалявам само за изхабените нерви и няколкото пиянски вечери, за да я забравя (е за тях не съжалявам толкова де ). Уж вече съм я превъзмогнал, но не знам защо все още от време на време мисля за нея. Предполагам, че ще отмине с времето, след една - две седмици. Сега ми остава да започна моя нов живот към самоусъвършенстване. Единствения ми проблем е, че съм пълно дърво и сякаш не мога да заговоря и едно момиче, което не познавам. С теорията ще се справям, но не знам как ще го карам с практиката и от къде да започна. По натам ако имам конкретни въпроси ще ги задавам.

Здравейте отново! Благодаря ви много за съветите, наистина ми помогнаха да бъда по-сигурен и уверен в се*е си. Все още обаче, за съжаление, не съм й взел номера нито пък съм я поканил на среща, та... ситуацията е как да кажа... шитава. Искаше ми се вчера да я поканя да излезе с мен директно след лекциите, но нещата не се получиха. Сега ще разкажа всичко подробно и дано да ми кажете къде бъркам и какво да правя за напред. Аз мисля, че си знам доста от грешките и една от тях може би е това, че не я попитах директно за номера й, за да й се обадя. В понеделник имахме 2 упражнения и беше пълен провал, дори не можах и да я заговоря. Още по-зле беше, че дори и не ме погледна - всъшност след като ме видя с един съвсем кратък поглед все едно не съществувах за нея. През цялото време бях супер сдухан и си мълчах като дърво. Прибрах се и препрочетох отново съветите, които ми дадохте - някак си ме надъхаха и вече бях решен за следващия ден да бъда със съвсем друга нагласа. Вторник - нов ден - още на стълбите срещам две колжеки от курса, с които започнахме да се шегуваме, като още от началото започнах с шега, на която се засмяха и двете. Едната от тях ми каза, че съм бил много сладък, а за нея от преди време имах съмнения, че може и да ме харесва, но дори и да има нещо ме съмнява да е сериозно. Така като го разправям си мисля, че не съм чак толкоз грозен, защото почти съм сигурен за едно друго момиче, че ме харесвва, а пък брат ми ми каза наскоро, че една друга ме харесвала. Но към тях нямам особен интерес, иска ми се да се получат нещата с момичето, което харесвам. Може да нямам опит с жените, но пък не съм и за изхвърляне - все пак има 1-2 момичета да ме харесват. Вече се бяхме качили горе и с още един колега се базикахме с тях докато чакахме пред кабинета да зпочне упражнението. По едно време дойде момичето, което харесвам заедно с приятелката й, с която почти винаги са заедно, като неразделни са. Всъшност аз не я видях нея, а само приятелката й и по това познах, че е дошла. Запътих се към коридора, за да погледна дали не се е скрила зад ъгъла, като се надявах да установа контакт с нея и видях, че се задава от кабинета на асистенката, която ни преподава упражненията. Като ме видя и аз и казах здрасти и тя също ми казва здрасти и ми се усмихва. Носеше ключа, за да отключи стаята и като видях, че тръгва да оключва я попитах с шеговит тон: -Днес ти ли ще ни водиш упражнението? Тя се засмя и каза нещо от сорта: Да, защо съмняваш ли се, че ще се справя? Тук си признавам забих и просто не знаех какво да кажа (не ми се сърдете, все пак нямам никакъв опит) и затова просто отговорих нещо като:-В никакъв случай, разбира се, че ще се справиш. По-нататък разбрах, че ще се проведе дни на кариерата и след като свърши упражнението в коридора изчаках конкретното момиче с приятелката й и ги попитах дали ще ходят на дни на кариерата. Те ми казаха, че натам са се запътили и ме поканиха да дойда с тях. Всичко мина що-годе добре, имаше шеги и смях - забавлявахме се. След това отидохме да обядваме в едно като барче и там също мина горе-долу добре. Тя ми препоръча да си взема шопска салата като нея, като аз й казах, че ако не ми хареса ще трябва да ми се реваншира, защото ме е накарала да си взема такава храна (идеята я взех от тази тема: http://donjuancentre...showtopic=14229 , от примера даден от ThE JeRk). На това тя се засмя и каза нещо, което не успях много да разбеа зариди силния шум, но беше нещо от сорта да си изям салатата и тогава ще видим. Имаше още няколко шеги, които подхвърлих, на които тя се засмя, но по едно време започнаха да си приказват с приятелаката й по женски и нищо не им разбирах, затова и единственото, което можах да направя е просто да си изям обяда. После отидохме на лекцията. На следващия ден (Сряда) закъснявам малко за първта лекция и още като влизам виждам, че тя поглежда към мене и ми се усмихва. Като минах покрай нея и ме заговори тихо (защото беше почнала лекцията) като ме попита защо не съм си взел кафе (понеже зарадаи изложението "Дни на кариерата" имаше безплатни нескафета) и й отговорих, че после ще си взема. Отвърнах и още:"-Вие да не се минете сте си взели още от сега, нали?", на което се засмя, след което седнах пред нея. Накратко този ден също беше готин, като в началото малко бях като дърво, но после се поотпуснах. Сега съжалявам за това, че направих и доста пропуснати възможности през този ден, като например през една от почивките като, че ли приятелката й се осети на къде бият нещата и ни остави сами, но не можах да събера куража да я поканя на среща или пък да и взема номера, не можах нито да измисля нещо смислено и забавно, с което например да пофлиртувам с нея. Сега се сещам за хиляди вариаанти за проиграване на ситуацията, но както се казава - малко акъл ама на време да ти дойде. Към крайните лекции, преди контролното забелязах, че постоянно ме търси с поглед и доста често погледите ни се засичаха (до тук съм вече почти на 100% с убеждението, че ме хаерсва и проявява интерес към мене дори и да не съм се справил добре с играта). Тук трябва да спомена, че на последната почивка се заприказвахме и се шегувахме с момичето, за което ви казах, че съм имал подозрения, че може да ме харесва, което каза, че съм бил "сладък". Останах с впечатлението, че проявяваше интерес да говори с мене. Дори накрая след като си предаде контролното същото това момиче специално ми каза "чоа" извиквайки името ми, като се беше запътила да излиза от залата. Аз се очудих доста защото специално на мене го каза и на никой друг и се обърнах и я погледнах, при което тя пак повтори и аз и казах "чао" също. Това ми направи впечатление, но ако се върнеме на момичето, което аз харесвам - преди контролното така се получи, че аз да седна зад нея. Преди да започнеме и намигнах и й казах "-И да подсказваш.", при което тя се усмихна и каза нещо, което не можах да чуя много добре, но мисля, че беше свързано с това, че и тя не е много добре подготвена. Накрая вече всички си предадоха контролните и останахме само ние двамата с нея и професора. Тя предаде преди мене и докато минаваше покрай мене ми се усмихна и ми каза чао (не мисля, че щеше да го направи ако не бяха се получили нещата по този начин предния ден и по-рано същия ден). Тук вече аз съм с нагласата, че тя ме харесва и на следващия ден съм твърдо решен да я поканя да излезе с мен. Чртвъртък (вчера) - пълен провал според мен. Отивам на първото упражнение, но нея я нямаше на него, защото го беше карала с другата група (както попринцип прави). На това упражнение много малко хора ходим и в началото беше само едно момиче, което харесвах преди и все още до-някъде, но вече не й харесвам особено много характера. Та си викам сега каквото стане и я заговорих, което пък се получи доста добре, защото се тръгна с едни шеги и я накарах да се смее от сърце. След упражнението излизаме в почивка и другите колеги, които бяха решиха, че ще пропуснат останалата част от деня. Аз останах сам на плаощадката на втория етаж и чаках следващата лекция. Тогава се появи момичето, което харесвам заедно с приятелката й в комплект, при което като ме видя веднага ми се усмихва и ме поздрави като ми помаха с ръка. Започнахме да си говорим и се опитах да направя нещо като флирт, който не се получи точно така както ми се искаше, но мисля, че имаше ефект. След това обаче малко се прецакаха нещата, защото дойдоха и другите колеги, които ни прекъснаха и тя запчна да си приказва с нейната приятелка по женски. Не успях нищо да разбере от разговора им така, че не успях дори и да направя опит да се включа. Видях един колега и отидох при него да го поздравя и се заприказвахме, като имеше до нас и едно момиче, с което се държиме по-приятелски и се шегувахме от време на време за разни неща. Не ми се вярва това да е проблем, но когато дойде лекторката и отвори стаята да влизаме се запътих да си взема нещата, които си бях оставил точно до момичето, което харесвам и забелязах, че дори и не ме поглежда, сякаш нещо има и нищо преди това не е било. В тоя момент си казах на ум "Шит... тук нещо не е наред." Не само тогава, но и после през цялото време ме игнорираше, сякаш отново не съществувам - а пък аз си мислех, че този ден ще я поканя на среща. Преди ме заговаряше даже от време на време, а сега дори спря и да ме поглежда - кашон да бях повече внимание щях да получа. По време на другата почивка си мислех, че ще се получи някакъв разговор или, че ще и привлека вниманието, но нищо - само излезе по едно време без дори да ме погледне и като се върна, въпреки, че бях само на 1-2 метра от нея като мина покрай мен пак сякаш бях невидим. По едно време даже се опитах да привлека вниманието към мен като се обърнах шеговито към приятелката й като казах, че всеки път изчиства дъската все по-хубаво и по-хубаво (понеже обича да го прави и тъкмо я беше изчистила), което наистина имаше ефект за хора в стаята (не бяхме много), като и едно момиче даже добави, че тя се осъвършенства с всеки път, но самата въпросна мацка, по която си падам не издава ни звук, ни стон, даже не ме и погледна. Тогава не ми остана нищо друго освен да си седна на мястото и да чакам, като се надявам, че през следващата почивка ще имам повече успех да установя контакт с нея. Уви - единствено, когато мина покрай мене ме подмина като крайпътен знак без дори да ме забележи. А предишните дни почти всяка почивка ме заговаряше. Тук започнах да си мисля, че може би съм влязал по някакъв начин в зоната на приятелството и сега ме игнорира, за да не се стигне до нещо повече, въпреки, че сега се съмнявам това да е случея. Постоянно се опитвах да бъде съвсем ясно, че имам интерес към нея и аз бях останал със същото впечатление за нея към мен. Но сега тя е недостъпна и си виккам добре - на следващото упражнение ще разбера за какво става въпрос. Да, но не - нея дори я нямаше - заедно с приятелката си пропуснаха упраженението, а те почти никога не го пропускат и дори и някога да се наложи на едната да отсъства, другата остава. Та това ме накара да се замисля - как така изведнъж и двете се чупят? Ако беше просто да ме игнорира, за да останем просто приятели, защо ще си тръгва за упражнението? Това вече ме озадъчи. Наистина не мога да разбера как така изведнъж се промени и започна да бъде толкова студена - нещо не разбирам - аз ли направих нещо както не трябва? Сигурно съм сгафил някъде без да разбера, но така или иначе няма да разбера до понеделник, понеже днес (петък) ни е сободен. Сега се чудя ако в понеделник продължи да се държи по същия начин как да действам и какво да правя? Да се преструвам ли, че сякаш не ме интересува и нищо не е станало или да се опитам да я заговоря, като например: "-Какво има, защо си толкова нацупена?" или нещо от сорта да я питам. Чудя се още дали не го прави, защото е на ясно, че си паддам много по нея (да ме е помислила за много нийди - ако е правилен термина) и заради това да се опитва сега да си играе с мене и да ме върти на малкия си пръст? Което аз съвсем не мисля да допускам! Друго си мисля, че може и да иска да ме изпита или да ме тества нещо като шит тест (поправете ме ако греша, но не съм много наясно с терминологията), за да разбере дали съм сериозен. В библията четох, че когато момичето започне да ме игнорира трябва да се държа така сякаш нищо не е станало и да продължа да бъда постоянен без да се превръщам в лепка. Е да, но аз дори не знам как да продължа да бъда постоянен. Като се прибирах вчера се чувствах ужасно - все едно ми беше заседнала буца на гърлото. Съжалявам, че ви разказах всичко до такива подробности, знам, че това не е форум за сапунени истории, бози или изповеди, но някак си така, като че ли ми олекна и ми помогна да си събера мислите. Приемам всякакви съвети, мнения, напътствия и дори критики. Мерси предварително.

Благодаря ти за съветите Petko K. Ще се пробвам да я поканя на среща пък ще видим какво ще се получи. Само, че все още не съм прочел почти нищо от библията и знам много малко от теорията - дали няма да е по-добре да почета малко преди да действам?