jacksfill

Не мисля, че съм се обеснявал като пу*ка, може би така звучи по това, което съм обяснил, но не е така.

За секса си прав. Време е...

Все пак вчера реших, че ще трябва да се обадя и да и се извиня, колкото и глупаво да изглежда нямах друг избор. По-добрия вариант беше да се оправдая някак си, който пак не беше сигурен ,че ще е успешен. А вторият вариант беше да не я търся наистина, който клонеше към още по-малка успеваемост.
Обадих и се, извиних и се, оправдах се с някакво извинение, че тя не заслужава такова тъпо отношение от моя страна и че съжелявам много ,че съм се държал като лайнар.Казах и че въобще не е вярно ,че не искам да ме търси повече и още по-малко искам от нея каквито и да били отговори на каквито и да били въпроси. Тя ми отговори ,че не е сигурна дали ще ми прости, защото много съм я бил ядосал, но все пак към края на 10-минутния разговор започна да ми казва, че ще ме пребие ако не спря да се обеснявам. Останах доволен, поне се извиних и признах, че съм се държал като тъпанар, но не бях сигурен дали ми е простила, все пак бях доволен от се*е си. Вечерта към 12:00 ми се обади да ме пита как съм и какво правя, аз и казах ,че съм вкъщи, тя ми отговори ,че е на купон с приятелки. Минаха се около 2 часа и половина и към 2:30 през ноща тя ми се обади с изгарящото нетърпение да се видим. Нямах работа, не ми се спеше съгласих се. Уговорихме си среща в 3 часа през ноща на един паркинг. Аз я чакам, тя идва с една нейна приятелка. Приех го като добър признак и ясен знак, че все пак (ако не се проваля още някой път хахаха) би излезнало нещо. Почувствах се много добре, след като тя ме запозна с една от най-добрите си приятелки, а след това се гушнахме пред нея без никакви притеснения. Изпратих я до тях, пак нямаше секс, но имаше много целувки, гъделичкане, боричкане.. бихме се малко, после пак се поцелувахме, поговорихме си и така. Опитах нещо повече, но тя не ми позволи и в крайна сметка прекарахме още един приятен час и половина без секс, но приятно. И така ....не се сещам за друг човек, който толкова много пъти да изкачва стълбата до горе и след това да пада пак на долу... ххаха

Оценявам съветите ви, доста истина има. Аз опитах да действам и да ескалирам без много приказки и лигави смс-и както от началото и за период от седмица
успях да ескалирам до някакво ниво, в която тя започна да ме търси много, започна да ми се обажда много и започна да ми пише смс-и много.
Не мога да кажа, че не съм я накарал да се чувства хубаво когато е с мен. Но търпението ми явно не издържа, по принцип съм много нетърпелив и за това
става всичко това. Ясно ми е ,че грешката си е моя, а не нейна. Но в момента не виждам начин как мога да поправя нещата за втори път, дори тя все още да има
интерес, едва ли имам реален шанс. Осъзнавам ,че последните ми действия са малко като на шестокласник, но вече е минало свършено. Ако ме потърси случайно, ще измислим нещо, ако ли не ще бъде следващата. Би било доста нийди и лигаво, ако я потърся пак и и се извиня за това, което съм и казал. Не бих го направил.
Не вярвам, че ще има ефект. Все пак още един важен урок, мерси

п.п - На мен ми беше ясно, че тя ме изчаква и проверява дали намеренията ми към нея са наистина сериозни. Аз чаках, един месец. Никога не съм чакал толкова много, за това ми беше ясно ,че ситуацията е малко по-особена с това момиче, но все пак чаках. Щях да потърпя и още и да чакам още, но вчера ми кипна и действах доста спонтанно и малко необмислено.

Май започвам да си водя монолог, но все пак това е форум, и може и да има някой, който би могъл да научи нещо хубаво за него.

След петия пореден път, в който се целуваме и тя не иска да ме потърси след това ... нещо ми прещрака и обърнах нешата.
Да, доста импулсивно го направих, но съм си такъв по същност.
Днес и писах един смс, тя не ми отговори, след един час и писах втори, тя пак не отговори... Много добре знаех ,че ще стане така.
В 90% от случаите, усещам как ще се развият отношенията с това момиче, кога ще пише, кога ще се обади, кога ще и е интересно и кога не. За първи път ми се случва да усещам нещата с такава интуиция, до сега не го бях правил.
След като не ми отговори на втория смс се ядосах малко, защото нещата почнаха да се повтарят вече много пъти и ми кипна.
Писах и трети смс нещо от сорта на "Пак започнаха да ти растат ушите след като те потърся. Омръзна ми вече, категорично не искам да ме търсиш, освен ако не ми дадеш положителен отговор на въпроса от ония ден (да сме гаджета ) , имам достатъчно приятелки, с които мога да си разговарям, така че ми писна от лигавщини!"
Веднага знаех какво ще последва - разбира се тя ми се обажда след по-малко от 2 минутки. Не и вдигам, на работа бях и не можех да разговарям. Повече не ме търси. През целия ден си мислех как тя ще чака да я потърся първи и да не си спазя казаното, а след това може би ще се обади. Не и се обадих, вече съм категоричен, ако иска да бъде във връзка с мен ОК, ако не иска няма да се занимавам, реших да пробвам по друг начин, вярно много импулсивно, но съм си такъв. Та прибирам се от работа към 15:00 следобяд, след около половин час чувам женски гласове във входа, помислям си веднага - това е момичето и е доша може би до другата колежка да си вземе багажа и да я откара при техните. След 5 минутки кво да видя (интуицията отново проработва перфектно хахах) поглеждам през прозореца, виждам момичето с красивите очи как помага на колежката си да натоварят два куфара в колата и. Викам си на ум, егаси... как познах за н-ти път и ми стана странно. Гледайки от терасата, я виждах по тялото на езика, колко много не е в настроение и нещо я измъчва. Прибирам се в стаята, лягам да почивам и си мисля на ум - тя няма да издържи така без да разбере дали наистина съм го решил това или не, няма да мине само с едно телефонно обаждане, на което аз не съм отговорил, сигурно ще закара колежката си и на връщане ще ми се обади или пише смс. И сещате се какво стана, след около 2 часа, след като вече явно са си свършили работа, какво да видя - будя се от сън, гледам телефона имам смс от нея. Егаси интуицията! Беше ми писала смс (след 6 часа след като аз и бях писал, значи признак ,че не е спирала да мисли за това, но просто е изчаквала да я потърся аз) нещо от сорта "Ок щом така си решил. Не ми даде възможност да ти обесня защо не съм ти писала, добре ти реши така" В случая не виждам какво толкова ми натяква, че съм решил, като мойто решение беше ясно заявено към нея - Или най-накрая ще ми бъдеш приятелка или забрави за мен, точка. -


Та това исках да споделя, не ми пука сбъркал ли съм или не, времето ще покаже, но историята се развива около месец време и премина през един и същи етап около 5 пъти, развитието беше минимално и незадоволително. Ако пък наистина ме харесва и преодолее гордостта си (макър че при жените не вярвам да има такава гордост) ще ме потърси въпреки всичко ,ако ли пък не здраве да ...поне не беше скучно последния 1 месец, забавлявах се

Хич не мисля, че може да ме върти по някакъв начин на малкия си пръст. Ако беше така, не вярвам да ми звъни по 5 пъти сутрин докато спя да ме сабуди или пък вечер докато е на рожден ден да ми пише смс-и ,че иска да се видим за малко и т.н ... Аз смятам да изчакам да видим какво ще стане, може наистина да и трябва малко повече време и да изчаква да види дали съм напълно сериозен към нея, дали съм постоянен. Така ги разбирам нещата в момента, писна ми от тея правила ,всеки път - следващата. Пък и се чувствам готино, не усещам никаква несигурност като съм с нея. Тя също се чувства готино. Ще видим, в крайна сметка всичко е за добро, ще получа добър урок на края.