azaz

За самонавиването - да, разбира се, но пък кога ли го няма, дори и в малки 'количества'? За носталгията също си прав. Да оставим тази думичка 'влюбване' на страна, защото, според мен е прекалено всеобхватна. И да, приятелчетата по-горе реагираха по-остро на темата, но пък е разбираемо, докато не попаднеш човек в подобна ситуация. Силни думички съм използвал, настроението е било такова просто. Погледнато от по-високо, без розовите очила, води това чувство - фрустрацията. Когато нещо за теб, нещо твое е на другата част страната и за момента не можеш да си го вземеш. Не го пожелавам на никого това. Поздрави!

Хехехе...

Хуанито, приятелче мое, мисля че по-горе ти подсказах какво да направиш. Нужно ли беше да ги избиваш пак тука?

Куро ми, каква ти е вярата в човечеството и мъжете?

Е, да, всеки си има правото да се изказва както си пожелае, но това, че напоследък не съм баш с всичкия си... няма смисъл да ме повтаряте. Интересно ми беше, ако някой е попадал в подобна ситуация да сподели опита си.

Пишеш глупости, приятел. Няма да те критикувам и да споря кое е за тук и кое не, но няма да е зле ако проявяваш малко повечко уважение.

И сега ше ти отговоря, според мен, защо ножа е с две остриета, с въпрос - какво става когато имаш шарка и се чешиш?

Давай на лично следващия път.

Без да ме нападаш, бе приятел.

one-itis... интересно.

А за съвет номер две, хм, нож с две остриета.

Поздрави!

Минало е много време. Не се мъчи, кажи и всичко, което ти е на душата. Направи това, което мислиш, че се иска от теб - ако не отвърне значи просто не е ТЯ, разбираш ли?