BiGcOcK

Ясно е, че жените си имат цял репертоар от номера, обаче мъжете също трябва да си имаме такива за да е равностойна игричката.
Аз например пиша анонимни бележки от други жени на "жертвата" където пиша неща от рода на "Гаджето ти си има друга" или "Твоят мъж много хубаво целува"
и не е истина уж много сложните и трудни за разгадаване жени как се връзват просто. Смешно е да ги гледаш от страни как се гърчат.
И като потърсят рамо да поплачат аз съм там. Действа! А вие имате ли си някои хитринки, които да ви помагат да достигнете по-бързо до целта?

Аз честно казано не виждам друг начин да ми порвърви със жените освен от началото да им натяквам какво искам. Иначе ме приемат за вечното приятелче, а аз не искам това. От както съм студент не общувам много с другите, обаче аз мога само по два начина да бъда - или да бъда много отракан или много затворен. При мен средно положение не съществува просто. Май е за предпочитане пак да стана отракан като в училище? Но ме е страх, че ще ме мислят за нахален? Или не би трябвало да ми пука какво мислят другите? Искам да попитам защо да е проблем сас жените да се говори право куме в очи, те да не са нещо повече от нас, мъжете? Защо трябва да ме е страх от тях и какво ще кажат? Ако ме отхвърли - има толкова други, нали така? Аз мразя заобикалките - хабят твърде много време и енергия. Засега съм затворен, но мисля отново да се опитам да станя какъвто бях - разговорлив и говорещ без заобикалки. Искам да попитам как реагират жените на отворено отношение? Аз не обичам да овъртам. Ако ми успея да си върна предишното държание и самочувствие със сигурност ще казвам директно "Знаеш ли, мисля, че би било добре да скъсим малко дистанцията...", говорейки с някоя мацка, която ме привлича. Мразя овъртанията.

Търсих много във форума, но никъде не намерих подобна тема. Писали сте много за свалянето на жените. Обаче какво става, ако някак си привличаш враждебно настроени жени към се*е си.
Не знам как да го обясня - започна някъде в 10 или 11 клас. От тогава е все така, а сега съм студент. Ето какво имам предвид - като отида в някоя група от хора (например учебна група в университета или на някакъв учебен курс) винаги има едно, две я понякога и повече мацки, които бих харесал, обаче не го правя, защото те започват да се държат враждебно към мен без никаква причина. Вече съм отчаян. Вместо да си търся момичета, тези момичета-ку*ки ми отвличат вниманието от целта и ме занимават с глупости - с тяхните заяждания. Толкова са ми противни, че някой ден ще ми писне и ще ми кипне и ще забравя, че са от женски пол и ще си получат хубав пердах. По принцип са дребни заяждания и злобни коментарчета, обаче пък затова са чести. А други пък гледат злобно и ме игнорират, избягват. И не е заради външния вид - казвали са ми че приличам на актьор от телевизията, не че се хваля но наистина са ми го казвали това. И въпреки това съм си сам като куче. Не знам какво им става на тези така наречени жени-копривки - бодливки като коприва   ? Писна ми вече от тях. Има ли някой с подобен проблем тук? Как се справяте с него? Какво правите когато една или повече жени са враждебно настроени срещу вас без причина?

Привет на форума.
Причината да пиша това е, че в университета загубих всичко - приятелите си от гимназията. Също така явно и чара си. По-точно тук ме потискат.
Момичетата са някакви безкрайни надувки.

Уж казват че студентските години са най-добрите години в живота. Само че не за всеки! Не и за мен! В училище и най-вече в гимназията имах приятели и така да се каже ми беше готино. Даже имаше и много повече флиртове, а сега няма никакви. Да не говорим, че всички са заети. Като станах студент преди 2-3 години и така и не си намерих приятели, какво остава за гадже. Толкова са надути и злобни и лицемерни всички тук. Да не говорим, че със съучениците в гимназията израстнахме заедно така да се каже. Аз съм от София, но в момента съм студент в Правец. Всеки човек има нужда от някакво внимание от околните, най-вече от срещуположния пол. Е тук няма такова нещо. Тотално ме игнорират, а като кажа нещо гледат като втрещени все едно не трябва да говоря. Вече съм трети курс и нямам търпение да напусна това гадно място и да ви кажа хич няма да ми липсва студенството. Не само че не са най-добрите години в живота ми, но са най-гадните. Как ми се иска да съм в гимназията например 8 или 9 клас. Или поне да завърша по-бързо и да почна работа. Има ли други в подобна ситуация? Има ли такива, които в училище са имали повече приятели и даже гаджета? Аз бях много по-популярен тогава - първата ми целувка на момиче беше в 1 клас, а първото гадже в детската градина. В гимназията бяха повече флиртове, но ги имаше. И приятели имах. Не бях от най-попуялярните, не си мислете, обаче не бях и като сега - игнориран от всички, вълк-единак. Има ли някой в подобна ситуация?