Ето как стояха нещата при нас ... бяхме направили 4 години точно ,когато се случи тя да забременее. Нито по мое желание , нито по нейно, просто се случи неочаквано както става почти винаги в повечето дълги връзки. Аз разбира се бях мъж на място и й казах, че каквото реши (дали да прави аборт или не) аз съм с нея. Тя предпочете аборта
Като проведохме сериозния, наистина сериозен разговор, тя заяви ,че е объркана и не изпитвала същите чувства както преди към мен и ,че основната причина според нея е случката (аборта) , като че ли това бил повратния момент в нашата връзка. Не знам... сега и дадох малко време, пиша и от време на време смс-и, тя даже ми се обажда да се чуеме, излизаме си на кафе тия дни, но... болката в душата и сърцето ми е наистина голяма, имам чувството ,че половината ми сърце се е откъснало ....
До болка познатата фраза " когато загубиш нещо , най-много го оценяш" е в пълната си точност и при мен в моята ситуация. Знам ,че с това момиче бих изживял живота си. Не искам други , искам само нея, за мен тя е единствената любов,но.... явно я губя ;(
С този кратък разказ исках да ви запозная бегло със ситуацията и да попитам според вас, дали един такъв момент като аборт по нейно желание е достатъчно за да изчезнат изведнъж нейните чувства към мен? Аз лично не мога да си го обясня, според мен би трябвало да стане точно обратното.
Моля дайте съвети..
благодаря



Find content
Not Telling
