Find content
Not Telling
Благодаря за включването, emancipation !
Тя не искаше да задържа бебето, то си личеше, сега сме магистратура с нея в различни специалности но остават още 2 месеца и завършваме. На 4-ти декември вечерта се изповяда пред мен и внесе смут и ужасение в душата ми. След като виждах , че напоследък нещата не са както преди започнах да я разпитвам и както казах в първия си поуст тя заяви:
"объркана съм" , "чувствата ми не са както преди" , "може да греша,но сега това чувствам..." , "объркана съм"...
след което аз казах "и какво?", "искаш да се разделяме ли? " , тя отвърна "не знам, наистина съм объркана"
след тези слова за мен всичко е ясно - има два варианта : 1. Да продължа да се боря, да я спечеля отново (което е невероятно сложно и не знам как ще го постигна) и 2. Да я оставя, да не и пиша смс-и , да не й звъня (което ще ме убие, ако не я виждам или чувам).
Не знам хора, това е просто уникално гадно чувство, не пожелавам на никого да изпита това. Изведнъж разбираш,че света е върху теб, че всичко ти се смее и всичко около теб ти става противно и безмислено....
Разговора проведохме с нея на 4-ти декември, днес е 14-ти , от 4-ти до сега сме се виждали 3-4 пъти и не говорихме нищо по тази тема а само странични неща, като аз се опитах да бъда мил с нея, защото взех решение да се боря за любовта си, да направя последни опити да я помоля да даде нов шанс на нашата връзка ! Дава ми да я целувам , прегръщам, но тя седи като "пън" почти никакви чувства, само веднъж тя пожела да ме целуне.
Според вас правилно ли е моето решение, да продължа да настоявам и да се боря за нея ?
