Emancipation

Може би, казвам само може би, тя е искала подкрепа да задържи бебето дълбоко в себе си, но не ти го е казала. Ти, на свой ред, не си искал да я насилваш да има дете и е направила аборт с идеята, че има още много години пред себе си, но след това(защото аборта си е сериозна случка) е осъзнала, че от 4 годишната ви, изглежда сериозна връзка, нищо не е излезнало(всмисъл, че нито тя се чувства готова да има дете(а 24 години са си приемлива възраст), нито ти изглежда го желаеш, незнам вече, дали някой желае брак...годеж..тинтири-минтири)и е решила, че няма смисъл повече да имате някакви отношения...Но, в случая, според мен в спора ви ти неможеш да гадаеш и да и теглиш думите с ченгел (рискувайки да я насилиш да има дете) или просто е останало нещо недоизказано преди тя да направи аборта.Това, разбира се, не тябва да те отчайва...просто и двамата трябва да си изясните какво искате от живота си от тук нататък(тя може да е осъзнла, че всищност връзката ви е безмислена, ако вече не се случва нещо по-сериозно или точно обратното- че иска да го удари на живот) и дали връзката ви би помогнала или попречила на това...и да поговорите катто големи хора.
Пиши, когато има развитие
Късмет!

Когато една връзка е приключила (подчертавам - приключила - защото във всички взаимоотношения понякога има дразги!), след това човек трябва да продължи напред - дори това да значи следващата!

Връзките не стават по дифиниция - нищо чудно по-късно пак да се съберете, с човек който сте били преди или да осъзнаете, че въобще не искате да бъдете с него(но вариантите са след като вие или тя се е осъвършенствала)...преди това трява да "забравите" за него/нея ...

Обаче тук идва големия проблем - може грешката де не е била във вас, може не вие да сте били неизпълнени със смисъл, а човека срещу вас.Не ставайте посредствен, ако сте бил непосредствен, само защото една парцаливка от 95% не е разбрала любовта ви.
Збравете за нея,но не забравяйте урока...Под "Забравите" се няма впредвид да загърбите миналото, а да приемете, че то е минало....И по темата има една много хубаво стихче от детските споменници : "Който обича - той не забравя, който забравя - той не обича, а който обича и после забравя - той забравя как се обича "

Така че, наи-добре не насилвайте нещата, защото станете ли отегчителни мацката може да тръгне с вас само защото и е писнало да и хленчите...
Насила хубост не става!Твърдогалвието е най-лошо - аз лично не карам хората насила да са с мен, това е неуважително само по себе си и убива страста в една връзка

Прави каквото ти се иска, ако ти стиска

(А, и едно въпросче, защо ми се стува, че целия форум е базиран на тая реплика и съвети как да я вкараме в действие :? :Р )