Преход към съдържанието


New life

Регистриран: 08 Oct 2009
Офлайн Онлайн: Jun 10 2011 11:01 PM
-----

Теми на потребителя

Нещо в мен я отблъсна, но не го показа на срещата...

08 October 2009 - 09:01 AM

Преди повече от месец се запознах с едно момиче във форума на университета, в който бях приет. Карахме много безсънни нощи в стремежа си да комуникираме, защото, изглежда, си допаднахме. Разменихме си скайп и продължихме там. Споделихме си много тайни и станахме по-близки. Разменихме си и снимки и това допълнително ускори нещата. Лошото е, че тя е от друг град и се налага да пътува с железницата дотук. С брат си са в една квартира. Прибират се през уикендите. Когато по-миналата седмица пристигна в събота, ми прати SMS (да уточня - на различни мобилни оператори сме) с уговорката да се видим на следващия ден. Нямаше точен час, само каза за следобяд. Дойде неделята и стана обяд. Знам, че спи до късно, затова реших да изчакам със следващото съобщение. Пратих го, но получих отговора, че вече се е уговорила с колежки за кафе, тъй като трябва да опознае хората от групата си. Все пак беше деня преди откриването на уч. година. Дотук добре, задрасках неделята. Остана за понеделник, но покрай многото хора не можахме и тогава да се видим. След като ни пуснаха й пратих SMS и получих отговор, че са пак на кафе тя и другите нейни колежки от другите градове. Като "малцинство" е нормално да се крепят. Разбрахме се да й звънна направо вторник след края на занятията. Обеща, че ще вдигне и така стана. Този път се срещнахме и бях много щастлив. Надмина всички мои очаквания. Обиколихме крайбрежието и седнахме на една буна под лунната светлина. Беше романтично. Тя имаше силно желание да види морето. Показах й го. Спретнахме си разходка, която продължи повече от 2 часа. Държахме се под ръка, разменяхме си целувки и прегръдки. Дойде време за прибиране и стигнахме до същото място, където се срещнахме. Там запоследно се прегърнахме и целунахме и тогава тя ме пита "ти ли тръгваш първи или аз?" Отвърнах й с: "ти" (дали не беше грешка?). Предварително ми беше кзала, че брат й е подготвил купон у тях, което не й харесвало много. След като й пратих SMS по-късно от вкъщи, че съм се прибрал и че й благодаря за хубавата вечер, отговор не получих. Притесних се, че може нещо да е станало, все пак ако съквартирантите са употребили повече алкохол... На другия ден й пратих SMS с въпроса дали можем да се срещнем и да отидем на кафе. Не отговори. Звънях 3 пъти в интервал от 15 мин, пак нямаше отговор. Оставих нещата така. Реших да не досаждам. Прибрах се с не много добро настроение. Не бях гладен и хапнах много малко. Легнах си и по-рано. Следващият ден мина по същия начин, не съм я търсил, нито пък тя мен. Вечерта й пратих отново SMS с въпроса дали е добре и да не се е случило нещо, започнах да се притеснявам. След няколко минути пристигна отговора който гласеше "dobre sum ama taq sedmica po cql denq spq zaradi tiq lekcii sutrin. dnes bqh ot 7 30. moje6 da spi6 spokoino.:)" В следващия SMS каза, че ще се прибира на следващия ден рано и да сме внимавали с телефоните, че сметките станали много големи. Е, очевидно е изтървала първите 2 влака, но по мои изчисления да се прибере най-късно в 23:00 h. Оказа се, че това е станало в в 4 часа сутринта на другия ден. Проверих във форума, фейсбука, изписваше, че не е влизала откакто е излязла от вкъщи. Пратих ЛС с въпроса "Къде си :)" Сутринта влизам и вижда, че се е логвала, но без отговор на въпроса. По-късно на обяд като влезе в скай започна да се държи студено. Не пращаше повече ония иконки с целувките и мечетата. Каза че имала излизане. После след няколко часа ми писа, но пак се държа странно. Измъкна се с извинението, че има да пере и я чакат гости. Вечерта нещата потръгнаха малко по-добре. Но на въпросите ми за нова среща казваше само "не знам". Спря скайпа преди да си кажем лека нощ. В неделята не си писахме. Последните 2 смс й ги пратих вчера. На единия отговори, на другия за среща - не.

Все пак аз си изиграх картите. Дали преиграх, времето ще покаже. Сега е неин ред.

Или с нещо съм я отблъснал, или друго се е случило. Не знам дали има надежда да се видим отново. Няколко дена страдах истински.
Понякога жените са много особени...