aketto

Подобен беше случаят и с мен. 3 годишна връзка, почти си бях изнесъл да живея при "единствената". На пръв поглед си бях намерил точния човек за мен - чаровна мацка, добричка, не ми се е противяла никога на глупостите. Но с времето от "алфа" се бях превърнал в типичното АФЦ - нямаше ден дето да не се чуваме по 3 пъти(когато не сме заедно). Инициативата за излизания бях оставил на нея(голяма грешка), почти бях от*бал всичките си приятели за тея 3 години - виждах се с някои от тях веднъж на 2-3 месеца... И в един хубав момент естествено всичко приключи. Ако не беше този форум(и един друг на подобна тематика, но няма да го казвам, да не правим реклама ), сигурно още щях да съм в дупка. Но четейки Библята(за която безкрайно много благодаря на автора) и разни подобни истории на моята във въпросните форуми, успях да превъзмогна "единствената" за има-няма седмица. Сега, 2 месеца след раздялата ни съм напълно нов човек - завързах нови приятелства, възобнових си стари такива. Нон стоп си излизам с готина компания, че и мацки има... Важното е човек да не се отказва и да не изпада в излишни депресии - жени бол на този свят. Важни сме ние За финал една много мъдра мисъл, авторът е неизвестен - "People always think that the most painful thing is losing the one you love in your life. The truth is, the most painful thing is losing yourself in the process of loving someone too much, forgetting that you are special too."

Според ситуацията... Само че ескалацията се гради. Не направо да я награбиш, а първо малко КИНО... Има доста теми във форума по тази тема, тъй че ги прочети Има и рутини, които може да се използват в този случай като "trust test"-а или въпроса "Колко добре се целуваш от 1 до 10 според теб?". Експериментирай и не се страхувай от отказ Един приятел примерно директно казал на мацката - "Ти ми се кефиш, аз ти се кефя, за това защо бавим нещата с излишни опознавателни срещи..."