sladyrana

Като се замисля си прав за интереса. Поне с последната още в skype се държахме като гаджета и по време на първата ни среща вече бях изгубил интереса си към нея.
Тази която се явява като тръпка не можех да я имам преди защото си нямах и на идея как да се държа с нея. А сега се двоумя дали да отида и да взема това което искам. А дали след време ще загубя интереса..незнам, вероятно си прав и така и ще стане. Но ако така се получи какво ли ще е решението на проблема с губенето на интереса..
Страхът ми е от самото обвързването като цяло, такаче и дума да не става за нещо по по - дълготрайно..

Браво, мойто момче само на 17 си а така добре си гониш интересите.Мойто мнение е да не се двоумиш няма смисъл!

Не пиша тези редове за да получа отговор на някакъв въпрос а повече да споделя. Ако има някой със сходен на моя проблем ( Ако воопще мога да го нарека проблем ) да сподели или да даде някакво решение.

Не бих казал, че незнам какво искам напротив знам. Искам да съм лудо влюбен но като, че ли имам някакъв инстинкт да бягам когато съм най - близо до това което най - много искам.

Правил съм какви ли не неща само и, само да откажа някоя девойка от мен. Въпреки, че всъщност не го желая. Просто бягам от обвързването като дявол от тамян и си нямам, и на идея как да се справя. Как да не избягам за пореден път..

ей, Suspect и аз съм като теб когато искам нещо много силно бягам, ама бягам с бясна скорост и сама не знам кога да спра. Такава ми е природата, това ми е в кръвта.Такава съм.
И аз искам да съм луо влюбена, но винаги има едно голямо но.Обикновено като харесам някой той не ме харесва и така съм се научила през годините да бъда гадна и безчувственна.
И въпреки всичко един мъж успя да се докосне до сърцето ми и го жегна. Беше Велико да си диво и необуздано влюбен е страхотно, пожелавам го на всеки не говоря за секс а за тръпката, за копнежа, за желанието.
Като знам само колко мъж съм отблъснала с лека ръка направо ми идва да вия.