Wingwoman

Ooo колега (и аз съм МИО) не се ядосвай само. Ние знаем, че си готин и то си личи от взаимоотношенията, които си успял да изградиш. Не се шашкай. Аз например съм прощавала истинска изневяра и връзката продължи още дъъълго.
И да ти кажа... и аз често така мрънкам по форумите, уж да търся съвет ама по-скоро да си кажа какво ми е. Е, няма как някой да е в главата ти, да знае всички подробности във връзката ти и да я изживява заедно с теб, за да си представи нещата с твоите възприятия.
За мен пък това, което ти се е случило е нещо като рефреш на отношенията ви. При други обстоятелства можеше и да бъде бъг. Радвай се на живота!

Това с хронологията е гадно наистина. Аз искам да попитам автора следното - Ти за тази една година (ама супер честно си отговори, дори пред себе си ако искаш) въобще ли не си флиртувал? С никого за цяла една година? Това с излизането на кафе без продължение си е просто малко по-задълбан флирт. Вярно, че следващия път може да попадне на по-добър играч и да се стигне и до друго, но се замисли какво я е накарало да потърси такава форма на общуване по точно този начин. Прекалената сигурност в теб, която води до липса на тръпка ( е, сега поне си И създал такава, накарал си я да се бори за теб), необходимост от себедоказване ("Мога да забия и някой друг"), комплекс ( за тази една година промених в себе си еди кво си. Я да видим как се котирам на пазара)..
Дългите емоционални връзки минават през различни етапи. След като мине първоначалната влюбеност има периоди на лека безразличност и други на същата близост като в началото.

Давам пример с нашите, че ми е най-лесно. Заедно са от 17 годишни до сега (на по 40 и нещо са). Вярно, че са били други времена ако някой това ще каже. Вярно е също така, че с твоите 6 месеца нищо не се знае. Малко странно е да се вкарваш в тези  рамки  - хората на 21 трябва да се наживеят. Казваш го все едно си го чул по телевизията, от баща ти, а това не е твоя мисъл. Ако ти се живее, значи трябва да живееш. Ако не знаеш точно какво искаш, тогава ами хммм... може би трябва да си изясниш. А то не е лесно, по дяволите! Аз знам много добре.
Ако тя е жената, а не само прилича на нея... няма какво да му мислиш. Не се притеснявай за живота. И женените си живеят, макар че рядко и малко от тях си признават.

k77, дръж ни в течение моля те. Наблюдавам няколко такива бъдещи булки и младоженци вече 5-6 месеца и темата ми е интересна.

Всъщност бих искала да обобщя. Да преминеш на следващата/следващия въобще не е лошо. Дори и от женска гледна точка. Надявам се, че ако наистина има нещо между нас, и той и аз няма дори да си помислим за бутона Next!
Може би идеята  е, че в това информационно общество, където имаме възможност да комуникираме с много повече хора, отколкото преди 1-2 десетолетия, търсенето на идеалната половинка (лимон?   ) е просто по-трудно (имаш повече избор).
Като вземем предвид и излизането от мода на крайната романтика ( вече никой не отива на край света заради любимия), това води до методът проба-грешка, докато срещнеш наистина подходящата в наистина подходящия момент и нещата се получат по наистина подходящия начин.
А до тогава, не ви остава друго освен ... да пробвате! И да се чудите колко ли им е тегаво на обвързаните ви събратя, на които им е доста по-трудно да кажат Следващата!